Библиографска справка от и за Кирил патриарх Български (Константин Марков Константинов). Като книжовник и учен, патриарх Кирил е автор на печатни произведения от църковно-исторически и нравствено-богословски характер, събрани в тридесет и три тома. Той е отличен с титлата „Доктор хонорис кауза“ на Софийската, Московската и Ленинградската (Санктпетербургска) духовни академии. На 27 май 1970 г. е избран за академик по Културна история и редовен член на БАН.
† Кирил патриарх Български (1901-1971)
Списък на авторски трудове, налични в Богословската библиотека:
Почти всички сборници с правила на Православната църква, особено издадените през последните пет-шест века, започват с т. нар. „Правила на светите апостоли“. Правилата се занимават с проблемите на църковното устройство, йерархия, служението на епископа, презвитера и дякона, някои дисциплинарни въпроси, свързани с отношението към еретиците и др. Читателят неспециалист може да се подведе от името на тези правила и да сметне, че те действително са дело на самите апостоли. В някои руски православни издания, в уводната част към правилата може се срещне твърдението, че дори до 15-16 в., при това на Запад, не е съществувало съмнение в апостолския произход на правилата. Като аргумент се привежда едно изказване на испанския йезуит Франциско Торес, познат повече като Turrianus (1501-1584), които освен защитник на доктрината за Непорочното зачатие на Пресвета Богородица в Римокатолическата църква, причастяването на миряните само с Тялото Господне и др., говори не просто за апостолския произход на тези правила, но и уж доказва, че същите били издадени писмено и непосредствено от св. апостоли на събора в Йерусалим (45 г.). Разбира се, това, което Турианус твърди, не е подкрепено с никакви доказателства. Неслучайно големият историк-класик Давид Блондел го обвинява в липсата на всякакъв критичен подход. Истината в случая е, че като убеден католик-йезуит Турианус се опитва да използва апостолските правила като аргумент срещу набиращия скорост протестантизъм. Хубавото в случая е, че благодарение на започналата тогава полемика се стига до едно задълбочено научно и критично изследване на тези правила.
Роден на 12 септември 1880 г. в Тамбовска губерния. Завършва Тамбовската духовна семинария и Санкт-Петербургската духовна академия. През 1907 г. приема монашески постриг и е ръкоположен за йеромонах. От 1908 до 1910 г. е личен секретар на Финландския архиепископ Сергий (по-късно Московски патриарх). От 1910 г. е доцент в катедрата по Пастирско богословие, Омилетика и Аскетика на Санкт-Петербургската духовна академия. От 1911 г. е ректор на Таврическата духовна семинария. От 1913 г. до 1917 г. е ректор на Тверската духовна семинария. На 10 февруари 1919 г. е хиротонисан за епископ с титлата Севастополски.
През 1917-1918 г. участва в работата на Поместния събор на Руската православна църква. През 1920 г. става епископ на армията и флота на ген. Врангел. През 1920 г. е в съвета на министрите на ген. Врангел.
Първото впечатление от Духовните стражи на Рупчос – тази малка голяма книга е рядкото духовно богатство, което тя съдържа: прецизно описание на църквите и параклисите в Горен и Долен Рупчос. Изданието е с прекрасен дизайн – луксозно, цветно, с богат снимков материал плюс две карти, изработени от автора, с интересна композиция и културен език. Работено е добросъвестно, с любов и вяра, които вдъхновяват автора Костадин Глушков да разкаже на читателите това, което е открил. Преводът на английски език е направен от неговата дъщеря Калина. Срещнал разбиране от страна на общ. Чепеларе в лицето на кмета Т. Бозуков, Глушков има късмет книгата да бъде издадена от общината заедно с други – общо 25 заглавия, между които и една на П. Маринов. Книгата е подарена на различни културни институции. Не се продава, затова нашата цел е да се обнародва за по-широк кръг от читатели.
По горното и долното течение на Чепеларска река (р. Чая) авторът констатира голям брой християнски светилища – 80 параклиса и 8 църкви. Описанието обхваща храма в Пампорово и светилищата в Националната астрономическа обсертатория, Рожен, Проглед, Чепеларе и тези в Долен Рупчос – селата Павелско, Хвойна, Малево, Орехово, Забърдо, т. е. до Бачковския манастир, северната граница на Рупчос. На тази среднородопска територия са живели езичниците-траки, впоследствие приели Божието слово от св. ап. Павел в древния гр. Филипи и разпространили го на север. Имаме основание да мислим, че първите ученици на св. ап. Павел са били някои будни родопчани. Според автора светилищата започнали да се строят в края на 4 в. Палени, рушени и обругавани през различните исторически моменти на робство, те отново са обновявани, възкръсвали, белязани от ръката на Бога. Блясъкът на Христовия кръст не е могъл да бъде затъмнен нито от османското, нито от атеистичното време. В работата си авторът проследява цялата християнска история на Рупчос.
Книгата на доц. Асен Маргаритов "Манастирът "Св. Атанас" – духовна твърдина в Родопите" е поредният духовен дар за родопчанина. Тя има за свой предмет единственото манастирско светилище в Средните Родопи, функционирало до началото на XVIII в. като духовно средище, след което е разрушено, заедно с всички духовни храмове в околността. Трудът съдържа предговор, уводна и същинска част, снимков материал и приложения.
Трудът започва с посвещение и благодарност от страна на автора за материалната и духовна подкрепа – израз на съпричастие към неговия труд.
В предговора Константийският епископ Антоний пише: „Книгата съчетава в себе си силата на вярата и неуморния труд на стотици родолюбиви родопчани, които са вградили в строежа и поддръжката му частици от своето сърце, послание от добродетели за вековете... Тишината и спокойствието на манастира подтикват човешката душа да общува в молитви с нейния Създател и Творец, да благодари и да отваря сърцето за добротворство, повлияно от добрия християнски пример.”