Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
1_92.jpg
Обвиненията срещу архимандрити и военни

На 19 февруари 1945 г. в 8.40 часа Трети върховен състав на Народния съд с председател Борис Лозанов и народен обвинител Димитър Вапцаров започва разглеждането на дело № 3. Призовани са лекарите Марко Марков и Георги Михайлов специалисти по съдебна медицина, архимандрит Йосиф Диков - бивш началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод, архимандрит Стефан Николов (Скопски) - бивш главен редактор на в. „Църковен вестник’, архимандрит Николай Кожухаров - бивш ректор на Духовната семинария, и Борис Коцев - бивш директор на националната пропаганда. Обвинението е, че са „станали оръдие на германския пропаганден монтаж” за убийството на полски офицери в Катин и за масовите разстрели на граждани в гр. Виница, Украйна. Още в началото народният обвинител заявява: „Процесът има чисто международен характер и е от голямо международно значение.” Трябва да се защити нашата освободителка и най-хуманното, демократично обществено устройство в света.

Впрочем да разтворим шесттомното дело на процеса и да го сравним с историческите факти и документи.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
1_69.jpgДва дни горял пожарът в храма в Йерусалим. Високите температури причинили срутване на колоните в Ротондата, дървеният купол паднал, като преди това се бил превърнал на горящ въглен, а обковата му се стопила и се изляла във вътрешността на храма. Целият олтар на храма бил разрушен, а дърворезбованият иконостас от 17 век изгорял до основи. Огромни били разрушенията и в притвора, в кувуклия и в църквата на Голгота. Датата била 30 септември 1808 г., но тъжната новина стигнала в Константинопол една седмица по-късно, колкото траело пътуването по суша от Йерусалим до там. Въпросът за възстановяването на храма бил поставен веднага и за отговорник бил определен архитектът на Високата порта калфа Челепис Комнин. Причините за пожара останали неизяснени, като историците дават различни предположения и повечето смятат, че първопричина е бил религиозният спор между православните гърци и арменците.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
Opis_CIAI.jpg
По инициатива на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и въз основа на проект, съставен от някогашния ръководител на катедрата по История на Църквата в Духовната академия „Св. Климент Охридски” (сега Богословски факултет при Софийския университет) проф. д-р Тодор Събев с Протокол № 7 от 18 юни 1974 г. на заседание на Св. Синод в пълен състав е учреден, считано от 1 юли 1974 г., ведомствен Църковноисторически и архивен институт (ЦИАИ) при Българската Патриаршия.

Още при създаването на ЦИАИ от Синодната палата са подбрани по-ценните документи и материали (в обем около 3008 папки, което в случая означава няколкостотин хиляди документа), които са пренесени в ЦИАИ и по този начин е създаден архив при ЦИАИ. С Протокол № 19 от заседание на Св. Синод в пълен състав от 27 ноември 1986 г. е решено „Отделите старопечатен, ръкописи и исторически архив да се предадат от Централния църковен историко-археологичен музей и приемат от Църковно-историческия и архивен институт при Българската Патриаршия, считано от 1 декември 1986 г.” По този начин са прехвърлени и приети 375 славянски, 220 гръцки и около 100 други ръкописи, над 600 старопечатни книги и няколко хиляди документи и снимки от периода на Възраждането и от Българската Екзархия. Една част от ръкописите са писани на пергамент (предимно тези от Х-ХIV век), а останалите на хартия. Забележителни със своите фигурални миниатюри са Слепченското Евангелие от ХV век, трите Евангелия, писани и украсени от поп Иван Кратовски от 1563, 1567 и 1579 г., както и редица други Евангелия от ХVI-ХVII век от София, Враца, Горна баня, Етрополе, Бобошево, Стрелча и др. Миниатюри има и в някои дамаскини от ХVI-ХVII век като Костенечкия, в триоди като Боянския, в минеи като Етрополския и др. Особен интерес представлява и сборникът-панегирик от 1435 г. на дяк Андрей – ученик на св. патриарх Евтимий Търновски. Тук са и два преписа на Паисиевата история – Самоковският от 1771 г. и вторият Ахтаров препис-преправка от 1844 г.

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (72 Votes)
calend1.gif„..Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. (Йоан 8:44)

Едва ли някой би оспорил твърдението, че в света винаги е имало, а днес още повече, реални сили, които противодействат на Христовото дело.  Ние обаче импулсивно и лекомислено винаги насочваме погледа си към „външните” врагове на Църквата, докато всъщност най-сериозната опасност идва не отвън, а отвътре. Да загуби солта силата си е най-големият успех, който врагът на човешкото спасение може да желае. Затова много по-гибелни са последиците от действията на онези, които работят и съдействат за разделението на Православната църква отвътре и за подмяната на истината вътре в самата Църква. Естествено, идиличният мир в Църквата е една утопия, доколкото ние живеем в този свят и всички християни сме по пътя си към Христа. Не издигаме като идеал стерилни отношения между християните (каквито понякога за кратко успяват да наподобят малките затворени общности на сектите), но считаме за жизнено важно в Църквата да се чува гласът на автентичното Христово учение, живяно и предавано от светците. И не само да се чува, но и да бъде разпознавано като църковно от всички християни, независимо от колко време са в Църквата. Но в условията на криза на църковната мисия образоването на вярващите е оставено на случайни фактори, като логично с най-голяма чуваемост и влияние се оказват най-гласовитите. Когато човек няма опит и критерии да отсее вярното от невярното, той се убеждава от онова, което звучи най-патетично, самоуверено и ... заплашително.

4.99 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (100 Votes)
1_141.jpg65 години от мъченическата кончина на свещеник Ангел Хубанчев

В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света” (Иоан 16:33)

“Аз умирам невинен, не страдайте за мене. Умирам в името на Христа!” Това са едни от последните думи на отец Ангел Хубанчев, 39-годишния архиерейски наместник на гр. Разград, осъден на смърт от Народния съд и убит на 13 март 1945 г.

Богато ерудиран, с будна съвест, о. Ангел е пламенен оратор, виден духовен и обществен лидер в града. Увлича младежите в благотворителна дейност, учи ги на патриотизъм. По негова инициатива православното братство при храма основава приют, в който бедни и недъгави намират подслон, храна и топли грижи. Православното братство, което той оглавява, има собствена библиотека. Той организира поклоннически пътувания, беседи, библейски курсове и мн. др.

Отец Ангел Хубанчев е роден на 29 септември 1905 г. в  с. Ловни дол, Севлиевско, в бедно, но будно семейство. През 1921 г. завършва с отличие прогимназия в  родното си село. През 1927 г. като стипендиант на Св. Синод завършва с отличие Софийската духовна семинария. Живо се интересува от философия. През ваканциите активно работи, за да се издържа през учебната година. През целия курс на обучение в семинарията Ангел Хубанчев е любимият ученик на преподавателите. При раздаване на дипломите в семинарията той държи реч от името на съвипускниците си. Научава френски и немски, свири на цигулка.  След завършване на семинария е назначен за певец при катедралния храм “Св. Възнесение” в гр. Шумен. На 12 август 1928 г. Ангел Хубанчев се венчава за Параскева Николова, която по думите на техни съвременници била най-красивата разградчанка за онова време. На 6 януари 1929 г., Рождество Христово, той става дякон, а на следващия ден, 7 януари, е ръкоположен за свещеник в Разград от Доростоло-Червенския митрополит Михаил. От 1940 г. о. Ангел е архиерейски наместник.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж