Мобилно меню

4.9333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (120 Votes)

1_13.jpgНа 12 декември Църквата почита паметта на св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец. Св. Спиридон е един от най-тачените светци в православието. Въпреки голямата почит и обич, на която се радва светецът, включително и у нас, остава неизвестен фактът, че пътищата на този дивен светец са минали и през територията на днешна България. През 4 в. столицата ни София приютява привържениците на единосъщието на Сердикийския събор от 343 г., свикан като вселенски. В този събор вземат участие около 300 епископи от всички части на Римската империя. Може би защото едно от главните действащи лица на събора е св. Атанасий Велики, името на св. Спиридон Тримитунтски остава в неговата сянка. Но именно св. Атанасий Велики е този, който ни съобщава, че св. Спиридон е присъствал на събора в София. В своята така наречена „Втора апология“ (Apologia Secunda 50) св. Атанасий изрежда имената на участниците на събора в Сердика, като ясно посочва присъствалите от Кипър 12 епископи, сред които добре познатите ни и от други извори св. Спиридон и правоправещият епископ на съседната епархия св. Трифилий (Левкозийски),[1] който всъщност е ученик на св. Спиридон и автор на първото негово житие. При това участието на св. Спиридон на събора в Сердика е абсолютно сигурно за разлика от смятаното за безспорно негово участие на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Причината е в това, че както вече отбелязахме, сам св. Атанасий Александрийски посочва неговото участие и подписване на решенията на Сердикийския събор, докато за участието му в Първия вселенски събор съдим по включването му в един доста по-късно съставен списък на „318-те отци“ от събора.

4.9569892473118 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (93 Votes)

1_53.jpgГолемият християнски празник Никулден е посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец, чието житие свидетелства: „Светителят извършил много чудеса чрез Божията благодат. Той спасил от буря пътуващи по море и след това, като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне“. Тази е и причината, поради която Мирликийският чудотворец се приема за покровител на морските народи, на рибарите и моряците, укротител на морските бури и стихии. Една малко позната история разказва, как, докато светителят пътувал в морето с лодка, връхлетяла буря и в лодката се появила пробойна. Една риба запушила с тялото си пробойната и предотвратила потъването на лодката, с което спасила св. Николай.

Доста ме заинтригува тази история, вероятно поради сюжетната ѝ близост с любимата ми вече библейска история на пророк Йона, спасен от огромната морска риба. За религиозната статистика – двама Божии избраници спасени от морска риба. Интересно?! Когато четем такива чудновати истории, си задаваме въпроса, кой стои зад всичко това – чистата случайност, голямото желание и вяра на спасените, инстинктът на рибата или Някой, Който подрежда Световните съдбини и управлява творението Си.

4.8571428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (28 Votes)
Veljusa_church.jpgПодобно на Бачковския манастир, Велюса е пример за достолепна средновековна обител, основана от византиец в чисто български регион, която придобива с течение на времето български характер и която е тясно свързана с грузинския Иверски манастир на Атон. Манастирът е разположен на висока скала на планината Еленица над едноименното село, което се намира на 10 км западно от град Струмица в Източна Македония. Посветен е на иконата „Св. Богородица Милостива” – на гръцки език „Елеуса”, преосмислено от местното население като „Велюса”. Според устава на обителта храмовият празник е Въведение Богородично, но неизвестно кога той е заменен с Рождество Богородично (8 септември). Куриозно е, че манастирът Велюса отсъства от каталога на средновековните български храмове, съставен от Бистра Николова и обхващащ също територията на днешна Македония.[i]

Според местни предания, записани в края на ХІХ в. от Георги Трайчев, обителта е основана от „учениците на св. Кирил и Методий”. Самият св. Методий проповядвал десет години на славяните по долината на Бяла река, която съединява Велюса и Водоча.[i] Няма съмнение, че тези предания имат литературна основа и вероятно са почерпени от публикации или преразкази на краткото житие “Успение Кирилово”. Според него, преди да отиде при сарацините ок. 855-856 г., св. Константин-Кирил посещава една славянска област по течението на р. Брегалница, където мисионерства сред славяните и им написва книги на славянски език.

4.9411764705882 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (68 Votes)
1_10.jpgДревният Анхиало – днешното Поморие, има дълга и богата история. И до днес точната възраст на града не е известна, но за първи път името му се споменава през 5-4 в. пр. Хр., от географа Скилакс, който предприема по заповед на персийския цар Дарий І географско пътешествие, достигайки до устието на р. Инд. В географското описание на Средиземно и Черно море, което му се приписва, за първи път се споменава името на града Анхиало.[1] Според Плиний Стари, на мястото на днешно Поморие до идването на гръцките колонисти е съществувало тракийско селище.[2] Твърде  вероятно е с нарастване на влиянието на съседна Аполония, тук да се преселват гръцки търговци, които установяват мирни отношения с траките и създават гръцката колония Анхиало. Каквото и да е било началото, през 1-2 в. сл. Хр. Анхиало се превръща в голям град и вероятно най-голямото пристанище по нашите земи. Повод за това твърдение ни дава една изключително рядка анхиалска монета на император Гордиан, на която той в пълно бойно снаряжение е стъпил на кораб[3]. Заедно с няколкото медальона с подобна тематика, произхождащи от Анхиало, въпросната монета ни дава основание да мислим, че именно от анхиалското пристанище започва походът на император Гордиан през 242 сл. Хр. срещу персите, при който армията на Шапур І е напълно разбита. Като се има предвид числеността на римската армия 70-100 000 души, в това число и готските наемници, можем да съдим за големината на града, който трябва да поддържа тази армия до началото на военната експедиция, както и за флотилията, необходима да ги превози, в това число и за размера на пристанището, където тя може да акостира.  Произходът на името Анхиало е също спорно. Опитът да се изведе от грьцките думи „ἄγχι” – край нещо и „ἅλας” – сол, тоест край солище, трудно издържа критика. Древните извори не съобщават тук да се е добивала сол, а солта в древността е имала цената на златото. Неслучайно войниците в римските легиони са получавали част от заплатата си в сол.

4.9518072289157 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (83 Votes)
c2.jpgПоетеса, революционер, кмет на гр. Анапа, майка на три деца от два брака, художник, монахиня, участник във Френската съпротива – това е жената, която през 2004 г. Св. Синод на Вселенската патриаршия канонизира заедно с трима нейни сподвижници.

Майка Мария оставя интересно литературно наследство, но не печели световна слава; картините й са изключително експресивни и запомнящи се, но няма да ги откриете изложени по световните музеи; религиозните й текстове, силно повлияни от Бердяев, о. Сергий Булгаков и Соловьов, са впечатляващи, но след трагичната й смърт са разпилени по знайни и незнайни емигрантски списания и брошури.

Най-великата творба на майка Мария става нейният живот, посветен на служението на ближния. Служение и себеотдаване без остатък, служение до мъченическа смърт в концлагера „Равенсбрюк”.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum