Мобилно меню

4.9459459459459 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (74 Votes)
Оцеляла от Баташкото кланеВсемилостивият, но и всеправеден Бог, Който промишлява както за царства и народи, така и за всеки отделен човек, никога не е оставял, не оставя и сега без Своята човеколюбива грижа и нашият православен български народ. Когато той е вървял здраво и неотклонно по Неговите пътища и е пазел заповедите Му, тогава се е и радвал на Неговите щедри благословения и е пребъдвал в мир и всяко благоденствие; когато пък е потъпквал святата Му воля и се е предавал на всякакви грехове и беззакония, смирявал го е с крепката Си десница и е допускал да го владеят друговерци и другородци, докато не се покае и завърне отново при Него.

Така нашият християнски Бог постъпи със страната и народа  ни в края на 14-тото столетие от раждането по плът на Неговия Син, Господ и Спасител наш Иисус Христос, и в края на 19-то столетие от същото преславно събитие. Най-напред заради неговите тежки и неразкаяни грехове, Той го предаде под робство на нечестивите и неверни агаряни, а след това виждайки искреното му покаяние и ужасни злострадания, му изпращаше хиляди знайни и незнайни мъченици – изкупители, които със своята пролята кръв измиха петното на неговото отстъпление и му даруваха короната на дългоочакваната и превъжделена свобода.

Слънцесияйна по блясък и звездовидна по красота перла от тази корона са светите Баташки новомъченици.

4.9666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (60 Votes)
Новоселски мъченициМного са подвизавалите се по българските земи светци, които от векове тачим и призоваваме и чиято памет e отбелязана в календара. Но Господ почита с венци не само страдалците от първохристиянските времена, а и ония, що са много по-близо до нас по време и по място и са изтърпели гонения и мъки не по-малки от древните. Ние знаем за тях от историята, ала не историята е тази, която ще ни приобщи към жертвената трапеза, която ще ни събере в храма и която ще ни укрепи във вярата. Знаците на светостта ни се дават свише, но е необходимо и нашето участие, нашето „Да бъде, Владико!”, едно друго познание, та да изтръгнем светостта от дълбината на забравата, да бъдем причастни към нейния  път, да разказваме за нея и да свидетелстваме за чудесата й.

Днес е ден на препотвърждаване на светост, заслужена пред Бога и известна на хората. Днес нашите мисли и молитви са отправени към подножието на Централния Балкан и към обителта на Светата Троица, засияла чрез мъченическия подвиг на сестрите, чиито нозе някога са докосвали тук земята и молитвени  песнопения са се въздигали денонощно заедно с уханния дим от кадилата в храма. И наистина  този манастир е като свещник, поставен нависоко, така че светлината от него, озарила във времето на априлската кървава жътва нашата земя, да не загасва никога и да заблести отново, най-вече когато Църквата ни има нужда от нея.

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (19 Votes)
2_7.jpgПреди години проучвах старините в костницата на Новоселския манастир, Троянско и открих сред другите интересни книги един екземпляр от “Изяснения на неделните и празнични евангелия” (превод – Златан Кинов, Цариград, 1857 г.). На гърба на титулния лист собственикът на книгата отбелязва: “Сие евангелие на попъ Георги Христовъ. Копува отъ священика Петъръ Цанкувъ, златаръ”. На втория форзац същата ръка нанася и втора приписка: “1868, юний 20 денъ. Когато преминаха разбойницы-те презъ Дунаватъ, въ Т-ско. Священникъ Георги Христовъ отъ градъ Севлиево”.

 

Втората бележка напомня по съдържание и стил дописките на няколко цариградски лъжепатриоти, които пишат: “Прочутият разбойник Тотю и неговите свирепи другари-разбойници не заслужават никакво съжаление” (в. “Македония”, г. І, бр. 29, 1867 г.). Цариградските чорбаджии окачествяват като “разбойници” четниците на Панайот Хитов и Филип Тотю, които се сражават с поробителите на родна земя от април до август 1867 г. А притежателят на намерената книга смята за “разбойници” юнаците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Той заимства безкритично това определение от слухове или от казионни османски вестници като “Дунав”, “Турция”, “Цариградски вестник”, на които вероятно е редовен читател.

 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (66 Votes)
Руските новомъченициСписъкът на почитаните от древната Църква светци се е състоял в основата си от мъченици – хора, доброволно принесли себе си в „жива жертва”, свидетелствайки така за славата и светостта Божия. Ето защо, още през 2 в. в църковните извори могат да се открият свидетелства за празнуване – редом с дните за спомняне на евангелските събития – и на дни на памет на мъченици. За броя на светците на Църквата в периода до Вселенските събори може да се съди по съхранилите се календари, мартиролози и менолози. Най-древните от тях – мартиролозите от 3-4 в. – в основната си част са преведени от латински съдебни протоколи, от т. нар. Acta Proconsularia[1] или някаква тяхна преработка[2]. По нареждане на имп. Константин тези актове са били пазени във всички големи градове на империята[3]. Освен официалните актове на римската власт от онова време (І-ІV век) са се съхранили и първите опити от страна на Църквата да пише жития на един или друг мъченик, свидетелстващи за неговото почитане. Така например в актовете на свмчк Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски († 107 или 116 г.), се казва, че съставилият описанието на Игнатиевото мъченичество е отбелязал деня и годината на неговата смърт, за да се събират на този „ден на паметта на мъченика” за агапите[4], насрочени за празничните дни или за дните в чест на този светец.[5]

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)
Св. НовомъченициМъченик (от гръцки μάρτυς) означава свидетел.[1] В църковен аспект това е свидетел за Христовата вяра, т. е. този, който е пострадал за своите религиозни убеждения; този, който заради Христовата вяра е гонен, пострадал и накрая принесъл в жертва и своя живот.

С термина новомъченици, както е известно, в църковната книжнина се определя тази част от мъчениците, които са пострадали за православната християнска вяра след периода на иконоборството и най-вече през османския период. През последните повече от двеста години се е наложило да бъдат наричани новомъченици всички, които са погубени от османците след 1453 г. (падането на Константинопол), като така те се различават от древните мъченици за вярата.

С идването на османските турци културното развитие на поробените балкански страни забавя своето темпо. Последица от нашествието и робството е, че балканските народи свързват неразделно своята съдба помежду си. Националното чувство и чувството на православната вяра се преплитат в едно, защото замяната на вярата предизвиква автоматична промяна в живота на помохамеданчените – в облекло, нрави и обичаи.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст