Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
sabor_nomera01.JPGПо повод 140 години от провеждането му

Както е известно, Първият църковно-народен събор заседавал в Цариград от 23 февруари до 24 юли 1871 г. Участвуващите в него 50 „комисари” и представители на българските епархии, по една или друга причина не успели никога да се съберат всички заедно. В първите заседания все още не били пристигнали всички представители, а през мартенските заседания отделни лица започнали да напускат едно по едно събора. Някои от напусналите били заместени от други лица, но не всички получили разрешение да бъдат пълноценни заместници. Едва на последното, 37-мо заседание, някой се сетил да покани фотограф, за да се увековечи това паметно събитие.

В „Протоколите” откриваме, че „това последно заседание на Народния събор стана на отворено място в градината на Екзархийския дом, дето се и фотографира цялото съборно тяло, с колкото представители присъствуваха...”. Представителят от Преславска епархия Величко Христов, който си водил нещо като дневник на Събора, за фотографирането е записал следното: „... и тъй като си бяхме целокупно, дойде фотографчий и като слязохме в градината, извади портрета ни”.

4.7913669064748 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (139 Votes)

1 St GeorgeДнес Църквата чества паметта на един от най-почитаните светци и мъченици за вярата – св. Георги. Паметта на светеца се чества от почти всички християни на Изток и на Запад без разлика от конфесионалната им принадлежност. В много страни като Грузия и Великобритания св. Георги се почита като национален светец. В Грузия, например, съществуват точно 365 храма, посветени на св. Георги, колкото са и дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е производно от името на светеца – Георгия (Джорджия). В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т. н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието. Не по-малко популярен е светецът и на Балканите – в България, Сърбия, Гърция и т. н. У нас св. Георги е патрон на Българската армия. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „Св. Георги“ в нашата столица, построена през 4 в. Този факт сам по себе си говори много – само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име. Мнозина изследователи застъпват тезата, че вероятно в тази църква и в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият като вселенски събор в Сердика.

4.8846153846154 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (52 Votes)
Проповедта на ап. ПавелПърво благовестие на св. ап. Павел и св. ап. Андрей
 
Балканският полуостров като кръстопът между Близкия Изток и Европа, както и средище на  културно взаимодействие между народите от Изтока и Запада е предмет на сериозно внимание от страна на Христовата църква. Малко след провеждането на Апостолския събор, вероятно в началото на второто полугодие от 51 г. ап. Павел започва второто си мисионерско  пътешествие. Трябва да отбележим, че първата християнска история, Деянията на светите апостоли, макар да пресъздава етапите на географско разпространение на  християнските общини от Предна Азия до Рим, има за цел да разкрие приобщаването към християнството не само на юдеите, но и на езичниците.

Изворите за проповедта на апостол Павел се намират в самото Свещенно Писание. По време на второто благовестническо пътешествие на апостола Духът Божи не допуска християнска проповед в областите от Мала Азия, но довежда апостола в Троада заедно с ап. Сила, Тимотей и Лука. Ап. Лука разказва, как в Троада „през нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: „Мини в Македония и ни помогни!“ След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието. И тъй като пътувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол, а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първият град – римска колония” (Деян. 16:9-12).
 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
1Предлагаме на читателите на Двери да се включат в една интересна дискусия: Как би трябвало да изглежда църковният календар на Българската патриаршия? Църковното календарче, по което сега е организиран празничният богослужебен живот на нашата Църква, съдържа не малко грешки, наслоявани и преписвани с времето. То не е било предмет на обсъждане на специализирана синодна комисия с широко участие на богослови и други специалисти. Затова публикуваме "църковния календар" на нашия читател Георги Пърликов, който се е постарал да сравни църковните календари на различните поместни православни църкви. С черно са отбелязани имената, включени в църковния календар на БПЦ, а в курсив - неканонизирани, но почитани като свети личности.

1.   Преп. Мария Египетска. Св. свщмчк Аврамий Български. Преп. Евтимий от Суздал. Прав. Ахаз. Мчци Геронтий и Василид. Преп. Макарий Изповедник, игумен на Пелитската обител. Преп. Геронтий, Печерски канонарх

2.   Преп. Тит Чудотворец. Мчци Амфиан и Едесий. Мчца Теодора девица. Мчк Поликарп

3.   Преп. Никита изповедник, игумен на Мидикийската обител. Св. свщмчк Никита Серски. Мчци Елпидифор, Илирик, Дий, Витоний и Галик. Мчца Теодосия девица. Икона МБ “Неувядаемый Цвет/Неувяхващ Цвят”. (Преп. Йосиф песнописец.)

4.   Преп. Йосиф песнописец. Преп. Георги Безмълвник в Малея (Mountain). Св. Зосима Палестински. Мчца Фервута девица, сестрите й и слугините й. Св. свщмчк Никита Сярски. Преп. Иосиф Многострадални, Печерски. Преп. Зосима Ворбозомски. St Tigernach, Hierarch - игумен на Clones.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (91 Votes)

1_146.jpgЗа странниците на този свят, за свидетелите Божии, за светците на Църквата разказват агиографските текстове. Житията на светците са повикани за живот от Църквата в изпълнение на една от главните ѝ задачи – да свидетелства за истинността на Откровението. Именно като свидетелство те съпътстват Църквата в историческия ѝ път от Петдесетница и до днес. Специфичното при тях е това, че за разлика от всички останали исторически документи и въпреки всички превратности на времето, в основата си житията не променят своята същност.

Житие се съставя, когато е необходимо подвигът на вече засвидетелстван светец да бъде съхранен в съкровищницата на Църквата. Житието представлява своеобразен завършек на процеса на канонизация, поради което е повече документ, повече акт на Църквата, отколкото някакво умение да се съставя повествование и така съставеното повествование да се излага върху хартия. В този смисъл, ако житието бъде разглеждано само като литературно произведение, ако в него се търсят само земни, исторически факти или благочестиви разкази, т. е. ако бъде откъснато от естествената си църковна среда, то едва ли ще бъде добре разбрано. Следователно съставянето на жития, както и канонизацията като цяло, не може да бъде произволна дейност.

Църквата няма догматизирано учение за светците и тяхната прослава. Това обаче не означава, че тя няма ясни критерии, според които да установява достоверността на светителския подвиг. Точно обратното – за църковното съзнание, за опита на Църквата критериите са толкова очевидни, че не се налага те да бъдат догматизирани, макар че в днешно време – най-вече поради влиянието на инославните изповедания и окултизма – се налага принципите за удостоверяване на светостта да бъдат нарочно разяснявани и потвърждавани от специални комисии.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики