Хомосексуализмът много често се описва като болест и затова се представя като неизлечимо явление. Длъжен съм да кажа, че с това мнение не съм съгласен. Хомосексуализмът е ненормалност и, разбира се, е болезнено състояние, но доколкото ми е известно физическо или физиологическо основание за хомосексуализма няма. В една психиатрическа клиника в Лондон беше направено много задълбочено изследване по този въпрос и заключението беше такова: хомосексуализмът се явява или психическо разстройство, или греховност в смисъл на разврат.
Като психическо разстройство той може да се обясни различно. Има причини, за които все още нямаме ясна представа. Но често става така, че човек се превръща в хомосексуалист, на руски думата е „мужеложник“, защото през цялото му детство той е бил под гнета или любовната грижа на майка си или някоя друга жена, която е замествала майката и в резултат от това у такъв човек се получава страх, отвращение и ужас към всичко женско.
Това е започнало, когато той все още не е осъзнавал нито че е угнетяван, нито че не всички жени са по образец на тази, която го гнети. Но това се впръсква в неговата психика, отразява се на съзнанието му, така че този човек не може да го разграничи и отдели. Така се ражда страх, отвращение и отчуждение от всичко женско, от всяка жена. И тъй като в този човек има естествено полово влчечение, той го обръща към себеподобните, но с подобно изкушение може да се бори или да му се поддаде.
Ако се поддаде на влечението си към мъже, от гледна точка на Църквата, човек съгрешава. За това ясно говорят св. ап. Павел (1 Кор. 6:9) и каноните на Църквата: хомосексуализмът е несъвместим с християнството. Става дума, разбира се, не затова, че човек може да има различни влечения, а дали той се бори с тях. Тогава това е същият проблем, какъвто имат всеки мъж или жена. Някой има силно влечение към другия пол, но по вътрешното си съзнание за своето достойнство и чистота или на основанията на своята вяра не се поддава. Ако човек се поддаде на влечението си по отношение на хората от другия пол, то той се осъжда не за влечението си, а за действието. Грехът става грях, не когато у тебе има някакво изкушение и ти се бориш с него, а когато ти му се поддадеш.
В това отношение в житията на светците ние имаме чудесен пример за разликата в Божия съд над изкушението, подбудата, и над самото действие. Имало един свещеник, монах, който всеки път, когато кръщавал жени се смущавал в сърцето си. И той започнал да се моли на св. Йоан Кръстител да го освободи от тази греховна буря. И св. Йоан му се явил и казал: „Аз мога да измоля от Бога да те освободи от това изпитание, но ти ще загубиш мъченическия си венец. Продължавай да се бориш с това влечение и никога не му се поддавай, защото това е твоята борба със злото в името Христово. Ако аз те освободя, ти вече няма да бъдеш борец за Христос“.
По отношение на хомосексуализма ние сме длъжни да приемем следната позиция: или е психическо разстройство, или съзнателно приета греховност, т. е. разврат. И в двата случая, ако това влечение стане действие, то подлежи на църковно наказание и отлъчване. Някога борбата с това греховно изкушение е била облекчена от неодобрението на обществото, от забраните не само на църковните, но и на гражданските закони. Сега, когато гражданските закони не осъждат хомосексуализма, всеки човек е длъжен да носи пълна отговорност за постъпките спрямо такива факти и дори, ако е необходимо, да се противопостави на мнението на другите хора.
Силата да се противопоставиш на общественото мнение е необходимо изискване не само по отношение на хомосексуализма, а и по редица въпроси, пред които е изправен християнинът в едно нехристиянско общество, което също трябва да се има предвид.
Разбира се, аз трябва да добавя към вече казаното, че трябва да бъдем бдителни към проявите на особената греховност и уродливост във възрастните, които съблазняват деца. Защото децата, без да знаят какво се иска от тях, могат да бъдат въвлечени в тази стихия на мрака и злото, въобразявайки си, че ги водят възрастни хора, знаещи как трябва да се живее, а то е точно обратното: тези възрастни не само не знаят как трябва да се живее, но и съсипват живота на други хора, като ги развращават.
* Из доклада: „Тело и материя в духовной жизни“ – В: Антоний, митр. Сурожский, Труды, М.: „Практика“ 2002.
