Мобилно меню

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

2_2.jpgБогослужението, свързано с края на земния път на човека, не започва с момента, когато настъпи смъртта и тленните останки на починалите очакват в храма последния църковен обред. Нито тогава, когато около ковчега се тълпят опечалените и в същото време непричастни свидетели на тайнството на смъртта. Не, това богослужение се извършва всяка неделя, на всеки празник, с възхождането на Църквата на небето, когато се отделяме макар и за малко от „всички житейски грижи“, за да станем съпричастни на Бога в тържеството на Църквата. Това богослужение е дълбоко вкоренено в радостта на Пасхата Христова. Тайнството на нашата смърт е квинтесенцията на църковния живот, който провъзгласява смъртта на Господа и свидетелства и изповядва Неговото Възкресение.

 Думата панихида в превод от гръцки означава „всенощно пеене“, т. е. това е молитва, която се извършва в продължение на цялата нощ. Самото название свидетелства за древността на този църковен чин, за времето на гоненията против Църквата. Още в първите векове се е развило правилото през нощта християните да се молят над телата на починалите си сестри и братя. Поради страх от ненавистта на езичниците, нощта е била единственото време, когато християните са можели да прибират и погребват телата на мъчениците. Тогава, необезпокоявани, те са можели да се молят и над гробовете им. В отдалечената пещера, в гробището, в катакомбите или в някой уединен и отдалечен дом, под прикритието на тъмнината, символизираща нравственото състояние на древния свят, християните са палили свещи около телата на своите мъченици и с гореща вяра и любов към Господа са извършвали заупокойно пеене и са възнасяли молитви през цялата нощ, а на сутринта са предавали тленните им останки на земята с вярата, че душите са се възнесли към своя Създател, към „Слънцето на Правдата“ Христос. От това време е останала практиката последованието за починалите християни в Църквата да се нарича панихида. Св. Йоан Златоуст обяснява значението на запалените свещи при погребението като израз на горещата вяра, надежда и любов в молитвите за починалия.

4.8604651162791 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (86 Votes)
1_76.jpgГнуся се от смъртта, отвращава ме самата мисъл, че някой от моите близки може да умре, затова доскоро я пъдех и дори прескачах молитвите за починали сродници в молитвеника. Детският ми спомен за Задушница – баба става рано, ритуално замесва корите, поръсва ги с овче сирене и цялата къща ухае на печена баница, после излизаме на гробищата – пикантно място за  пикник сред кръстове и паметници; милите селски жени ми предлагат лакомства, които приемам, но отблъсквам скръбта им и спомените за мъртвите.

Детското ми усещане за безсмъртие не може да се примири и да  приеме, че смърт има и тя е реалност, подобно на злото около нас. Така се чувствах само до преди месец, когато трябваше да посрещна и проумея смисъла на тайнството на раздялата с най-любим човек. Да се смиря и порасна, явно смъртта на родител е нещо като инициация за детето, за да стане възрастен – не знам, може би... Но е доста корав урок за преглъщане. За мене най-трудните уроци за това как да живея като християнин идват чрез моите най-ближни-роднини-родители-и-братя по кръв, по-лесно ми е да обичам цялото човечество, отколкото тях...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)
Днес ще говорим за смъртта и се сетих за терзанието или, ако искате, разочарованието на учениците след смъртта на Христос и за техния страх. Затова бих искал с няколко думи да ви припомня случая с пътуването към Емаус (Лука 24:13-32), въпреки че той е добре известен. Три дена след смъртта на Господа двама от Неговите ученици вървят към Емаус, говорят помежду си за Иисус, вълнуват се, говорят за случилото се. Христос идва без да Го разпознаят и им разяснява Писанията. Този Спътник им става симпатичен. Те Му казват: „Остани с нас”. И Той остава. Стигат до трапезата и Го разпознават в преломяването на хляба. Тогава Той става невидим, а те се изпълват с радост и продължават към Йерусалим.

И така, двамата ученици разговаряли за Христос. Той се явил близо до тях, но очите им се премрежили, за да не Го познаят. Очите им още били затворени и не Го познали. Мисля, че е велико следното: Христос е Пътят и истинският наш Спътник. И ако страдаме, ако обсъждаме, ако търсим, ако вървим, ако пътуваме за някъде, Той е с нас. Но някой ще каже: „Не Го познаваме”. Трябва да знаем едно: Той ни съпровожда в нашето страдание, въпреки че не Го разпознаваме.

4.8709677419355 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (62 Votes)
1_27.jpgХристе  мой, Твоята любов е безгранична

Благодаря на Бога, че ми даде много болести1. Много пъти Му казвам: „Христе мой, Твоята любов е безгранична“. Това, че живея, е чудо. Освен другите си болести, имам и рак на хипофизата. Там се образува бучка, която се увеличава и притиска зрителния нерв. Затова вече не виждам. Боли ме страшно много. Моля се обаче, вдигайки кръста на Христос, с търпение. Видяхте ли езикът ми как е? Уголемил се е, не е така, както беше. И това е поради рака, който имам в главата. И все по-зле ще ставам с течение на времето. Ще се увеличи още, ще се затруднявам да говоря. Боли ме много, страдам, но болестта ми е много хубава. Чувствам я като обич на Христос.  Разкайвам се и благодаря на Бога. Заради греховете ми е... Аз съм грешен и Бог се опитва да ме очисти.

Когато бях шестнадесетгодишен, се молех на Бога да ми даде тежка болест, рак, за да ме боли за любовта Му и да Го славя чрез болката. За голям период от време казвах тази молитва. Моят старец обаче ми каза, че това е егоизъм и че по този начин изнудвам Бога. Бог знае какво да прави. Така вече спрях да я казвам. Вижте обаче, че Бог не забрави молбата ми и ми даде тази благодат след толкова години!

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (10 Votes)
1266.jpgОт дълбока древност почитта към мъртвите и грижата за задгробния им живот са неотменна част на всеки религиозен култ. Историята, археологията и етнографията познават най-различни ритуали и обреди, свързани с това почитание. То разкрива заложената  у човека първична вяра в съществуването на "другия" живот - животът след смъртта. Именно с него е свързан и днешният ден - Задушница (за душата).

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски