Мобилно меню

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

Митр. Вениамин„През 1925 г. в Сергиевското подворие в Париж (на „Рю де Крим“ № 93) един войник се застреля. Той несъмнено не беше с ума си… Опяха го при нас… Но аз бях смутен от смъртта му на наша земя и се обърнах чрез един човек към преподобния отец Нектарий Оптински с въпрос: какво да правим? Той ми отговори да намеря още двама души, които биха се съгласили в продължение на четиридесет дни да четем за него заупокоен канон, а след това да го оставим на волята Божия.

Разбира се, канонът трябваше да се чете вкъщи, а не по време на богослужение в храма. Тогава ние тримата така и направихме…

По-късно до мен се допитваха и други по този въпрос; наскоро дори ме молиха да извърша опело на жена-самоубийца. Аз отказвах, съгласно каноните (правилото на Тимотей Александрийски) и поради вътрешна съпротива на душата ми. Но тъй като помнех наставлението на о. Нектарий, а също и указанието на Новгородския и Петроградски митрополит Григорий, че можем да се молим за самоубийците в домашна молитва, но и тогава – с предварителна молитва за помилване на нас, молещите се, да не прогневим Господа, аз се обърнах към каноника, където пише, че „в Октоиха за всяка събота могат да се намерят заупокойни канони“, но поместеният там канон беше напълно непригоден за молитви за самоубийци, защото се говореше за починали „благочестно“, „във вяра“, „в упокоение“ и пр. Всичко това не подхождаше на съзнателните, „не в умопомрачение“ самоубийци. Затова се наложи почти напълно да се пренапишат почти всички богослужебни текстове. Може на някого да послужат…

А мене да ме помилва Господ за това дръзновение“.

Многогрешен митрополит Вениамин (Федченков)

4.972972972973 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (37 Votes)
cf83ceaccf81cf89cf83ceb70269_e1264065449572.jpgСвикнали да възприемаме самоубийството като строго личен, съзнателен волеви акт, обикновено насочваме вниманието си към възможностите, с които бихме могли да повлияем върху тежките последствия за душата на извършителя му. А последиците са подробно описани в църковните източници. Въпреки ограничеността на тези възможности - най-вече чрез усилната частна молитва, светоотеческият опит показва, че поради неизразимата Божия милост понякога това ограничение не се отнася до резултата от проявената към самоубийците любов и молитвено усърдие. Но изцяло лично дело ли е самоубийството или обществото също е в определено степен съпричастно? Възможно ли е социалните отношения да се регулират по начин, който би предотвратил едно толкова печално решение? Можем ли, като християни, да предпазим брата си (а и себе си) от вероятно най-антихристиянското решение за свършека на земния ни път? При това да успеем да го постигнем в съвременното глобално, секуларизирано, объркано, консуматорско и (по мнението на мнозина) бездуховно общество.

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

безнадеждностЕдин от въпросите, който скандализира много хора, включително и православни християни, е разбирането на Църквата, че нашите братя, които се самоубиват, не се изпращат с християнска служба, а се погребват без опело. За съжаление, много от онези, които се възмущават от това правило на Църквата, дори не се замислят, че от опело, което е молитва, се нуждае именно душата на починалия, за да получи мир и да ѝ помогне в пътя към другия свят. Повечето дори не вярват, че има вечен живот или казват, че „не знаят какво има след смъртта“, като напълно пренебрегват, че и Христос е говорил много за тези неща, но и светците са споделяли своите знания и опит като единени с Троичния Бог и с другите творения. Обвиненията срещу „поповете“ се базират на това, че роднините са оскърбени и че се „опетнява паметта на мъртвия“ пред обществото – никакво безпокойство за следгробните му нужди. Това обаче разкрива повърхностност и егоизъм, които заедно с агресивността (която в някои случаи стига дори до варварски прояви) ги кара да губят правото си, дори ако вярваме, че имат такова.

Каква обаче е причината Църквата да не погребва с опело самоубийците?

Нелепо е да предположим (дори и от атеисти – тогава би било още по-нелепо), че една или друга личност обича повече своя мъртъв приятел или близък отколкото го обичат светците на Църквата, които са станали такива именно, защото са давали всичко от себе си за своя ближен и които са създавали правилата на Църквата, определяли са онова, което е полезно за душата на човека (а не което носи пари на свещеника – ако всичко беше въпрос за пари, нямаше да отказват опело...). Затова е добре да търсим и питаме, но не за да се изживяваме като „революционери“ или „обвинители“ срещу „жестокосърдичието“ и „лицемерието“ на духовниците, мислейки че знаем всичко, докато в главите ни е дълбок мрак по отношение на религията. Актът на самоубийството е отричане на Бога, тъй като е плод на отчаяние, докато християнинът винаги има надежда. Затова и Юда не се спаси, защото се самоуби от отчаяние (гледайки мрака, който го владееше), а не от разкаяние. Ако се разкайваше, със сигурност щеше да се спаси...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)
Св. Атанасий СахаровОптинските старци разрешавали по време на килийната молитва да се споменават даже самоубийците, за които, според 14-то правило на св. Тимотей Александрийски, не може да бъде извършвано приношение в църква. Така например, старецът Леонид, в схима Лъв, утешавал по следния начин един от своите ученици (Павел Тамбовцев), чийто баща сложил край на живота си: "Повери както себе си, така и участта на родителя си на волята Господня - премъдра, всемогъща. Не изпитвай съдбите на Всевишния. Стреми се в смиреномъдрие да укрепваш себе си в пределите на умерената скръб. Моли всеблагия Създател, изпълнявайки по този начин дълга на любовта и синовните си задължения, по духа на добродетелните и мъдрите така: "Потърси, Господи, погиналата душа на моя баща: ако е възможно, помилвай я. Неизследими са Твоите съдби. Не ми вменявай за грях тази молитва, но да бъде Твоята свята воля". Моли се просто, без да изследваш, предавайки сърцето си в десницата на Всевишния. Разбира се, не е бил воля Божия този толкова трагичен завършек на твоя родител: но сега той е съвършено във волята на Могъщия, Който може и душата, и тялото да хвърли в огнената пещ, Който и смирява, и възвисява, умъртвява и животвори, сваля в ада и извежда. При това Той е толкова милостив, всемогъщ и любвеобвилен, че благите качества на всички земнородни в сравнение с Неговата благост са нищо. Поради това ти не бива без мярка да тъжиш. Ще кажеш: "Аз обичам моя родител, затова и скърбя неутешимо". Справедливо. Но Бог несравнимо повече от тебе е обичал и го обича. Значи, на тебе ти оставя да предоставиш вечната участ на баща си на благостта и милосърдието на Бога, Който, ако съблаговоли да го помилва, кой може да Му се възпротиви?"

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (35 Votes)
1_38.jpgИдването на смъртта в света

Според учението на Св. Писание и отците на Църквата смъртта не идва от благата Божия воля. „Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите”(Прем. Сол. 1:13), се казва в Свещеното Писание.

Професор Георги Манзаридис, като се основава върху светоотеческото предание, пише, че Бог създал човека със склонност да приеме и смъртта, и безсмъртието. Бог го поставил между смъртната и  безсмъртна природа „способен да приеме и двете”. Безсмъртието на човешката душа не е естествено безсмъртие, а безсмъртие по благодат и причастност. Тя не е безсмъртна сама по себе си, а е била сътворена да стане безсмъртна. Само Бог  по Своята природа е безсмъртен като  самия живот и извор на живот. Естественият  живот, в който човекът участва, е резултат от творческата енергия на Бога. Божественият живот обаче е участие в Неговата обожаваща енергия. Усъвършенстването в този живот, което трябвало да стане чрез пазенето на Божията заповед, тоест когато човек участва в божествената енергия, било осуетено чрез непослушанието[i].

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски