Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)
Св. Атанасий СахаровОптинските старци разрешавали по време на килийната молитва да се споменават даже самоубийците, за които, според 14-то правило на св. Тимотей Александрийски, не може да бъде извършвано приношение в църква. Така например, старецът Леонид, в схима Лъв, утешавал по следния начин един от своите ученици (Павел Тамбовцев), чийто баща сложил край на живота си: "Повери както себе си, така и участта на родителя си на волята Господня - премъдра, всемогъща. Не изпитвай съдбите на Всевишния. Стреми се в смиреномъдрие да укрепваш себе си в пределите на умерената скръб. Моли всеблагия Създател, изпълнявайки по този начин дълга на любовта и синовните си задължения, по духа на добродетелните и мъдрите така: "Потърси, Господи, погиналата душа на моя баща: ако е възможно, помилвай я. Неизследими са Твоите съдби. Не ми вменявай за грях тази молитва, но да бъде Твоята свята воля". Моли се просто, без да изследваш, предавайки сърцето си в десницата на Всевишния. Разбира се, не е бил воля Божия този толкова трагичен завършек на твоя родител: но сега той е съвършено във волята на Могъщия, Който може и душата, и тялото да хвърли в огнената пещ, Който и смирява, и възвисява, умъртвява и животвори, сваля в ада и извежда. При това Той е толкова милостив, всемогъщ и любвеобвилен, че благите качества на всички земнородни в сравнение с Неговата благост са нищо. Поради това ти не бива без мярка да тъжиш. Ще кажеш: "Аз обичам моя родител, затова и скърбя неутешимо". Справедливо. Но Бог несравнимо повече от тебе е обичал и го обича. Значи, на тебе ти оставя да предоставиш вечната участ на баща си на благостта и милосърдието на Бога, Който, ако съблаговоли да го помилва, кой може да Му се възпротиви?"

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)
1_38.jpgИдването на смъртта в света

Според учението на Св. Писание и отците на Църквата смъртта не идва от благата Божия воля. „Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите”(Прем. Сол. 1:13), се казва в Свещеното Писание.

Професор Георги Манзаридис, като се основава върху светоотеческото предание, пише, че Бог създал човека със склонност да приеме и смъртта, и безсмъртието. Бог го поставил между смъртната и  безсмъртна природа „способен да приеме и двете”. Безсмъртието на човешката душа не е естествено безсмъртие, а безсмъртие по благодат и причастност. Тя не е безсмъртна сама по себе си, а е била сътворена да стане безсмъртна. Само Бог  по Своята природа е безсмъртен като  самия живот и извор на живот. Естественият  живот, в който човекът участва, е резултат от творческата енергия на Бога. Божественият живот обаче е участие в Неговата обожаваща енергия. Усъвършенстването в този живот, което трябвало да стане чрез пазенето на Божията заповед, тоест когато човек участва в божествената енергия, било осуетено чрез непослушанието[i].

4.7826086956522 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (46 Votes)
1_43.jpgКогато Краси напусна този хубав свят, не знаех какво да направя – май нищо неможе да се направи срещу умирането... Пиша често за това. Умирането ме плаши и тревожи мислите ми. Затова пиша често за него. Но този път не исках да философствам. Исках нещо повече – да разкажа как един мой стар приятел си тръгна. Ние всички някой ден ще постъпим като него – ще си отидем от тук. До един.

Исках да напиша разказ за Краси. Краси живя на този свят. Родил се е някъде през седемдесетте, май беше седемдесет и втора. После е бил дете. Растял е като всички останали деца в квартала. Още тогава е разбрал, че има талант и се е записал да учи в каменоделско средно училище. Влечаха го скулпторите. Нещо някъде се е объркало, както често се получава. И вместо да се отдаде на таланта си, вместо да го развива, Краси постепенно го занемарил. Липсвала му вяра в собствените сили.

4.9916666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (120 Votes)

1_109.jpgЩе дойде ден, когато всички ще застанем пред Бога, всеки с каквото е пожънал и, както казва кн. Откровение, всяко царство и всеки народ със славата и позора си.

В този ден времето на вярата ще е отминало; защото вярата е увереност в невидимото, а тогава, в ослепителното сияние на славата Божия, ние ще виждаме: ще виждаме Него, както ни вижда Той, ще Го познаем, както Той ни познава. И времето на надеждата ще е отминало; защото надеждата е очакване, а в този ден всичко ще се изпълни; това ще бъде осмият ден – последният на историята и първият от вечността.

С какво ще застанем на този праг? Какъв ще бъде плодът на живота ни? Не като на тълпа разделени индивиди, а като живо тяло на кръстените в Христа, призовани към единство със силата на Светия Дух да бъдем единороден син Божи в Единородния Божи Син. Когато вярата и надеждата отминат, единственото, което ще остане, ще бъде любовта.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (30 Votes)
1_104.jpgДори и без да е мотивиран от стремеж към метафизическо осмисляне на отношението на Бога към сътворения от Него свят, проблемът за смисъла на страданието неизбежно насочва мисълта към търсене на обяснения, които следва да потвърдят една всеобща и принципна неотменимост. Задачата на подобна спекулация е да потвърди основанията, поради които Бог, Който може да предотврати страданието в сътворения от Него свят, все пак го допуска. „Аргументите“ на Бога се реконструират според откровеното от Него Самия за началото и за предела на този свят. Човешкото страдание се историзира като събитие, което е причинено от непожеланото от Бога грехопадение, но чието битийно основание е в желаното от Бога спасение на творението. Очертаната схема е приложима както към систематическото изясняване на проблема за страданието и злото и за отношението на Бога към тях (различните теодицеи), така и по отношение на онзи ориентир за истинно познание и правилно живеене, постигането на който е усилие, отчетливо разграничаващо човешкото битие от другите форми на живот на планетата.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб