Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (38 Votes)
Митр. Вениамин"През 1925 г. в Сергиевското подворие в Париж (на Рю де Крим № 93) един войник се застреля. Той, несъмнено, не беше с ума си… Опяха го при нас… Но аз бях смутен от смъртта му на наша земя и се обърнах чрез един човек към преподобния о. Нектарий Оптински с въпрос: какво да правим? Той ми отговори да намеря още двама души, които биха се съгласили в продължение на 40 дни да четем за него заупокоен канон, а след това да го оставим на волята Божия.

Разбира се, канонът трябваше да се чете вкъщи, а не по време на богослужение в храма. Тогава ние тримата така и направихме…

По-късно до мен се допитваха и други по този въпрос; наскоро дори ме молиха да извърша опело на жена самоубийца. Аз отказвах, съгласно каноните (правилото  на Тимотей Александрийски) и поради вътрешна съпротива на душата ми. Но тъй като помнех наставлението на о. Нектарий, а също и указанието на Новгородския и Петроградски митрополит Григорий, че можем да се молим за самоубийците в домашна молитва, но и тогава – с предварителна молитва за помилване на нас, молещите се, да не прогневим Господа, аз се обърнах към каноника, където пише, че „в Октоиха за всяка събота могат да се намерят заупокойни канони”, но поместеният там канон беше напълно непригоден за молитви за самоубийци, защото се говореше за починали „благочестно”, „във вяра”, „в упокоение” и прочее. Всичко това не подхождаше на съзнателните, „не в умопомрачение” самоубийци. Затова се наложи почти напълно да се пренапишат почти всички богослужебни текстове. Може на някого да послужат…

А мене да ме помилва Господ за това дръзновение."

4.972972972973 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (37 Votes)
cf83ceaccf81cf89cf83ceb70269_e1264065449572.jpgСвикнали да възприемаме самоубийството като строго личен, съзнателен волеви акт, обикновено насочваме вниманието си към възможностите, с които бихме могли да повлияем върху тежките последствия за душата на извършителя му. А последиците са подробно описани в църковните източници. Въпреки ограничеността на тези възможности - най-вече чрез усилната частна молитва, светоотеческият опит показва, че поради неизразимата Божия милост понякога това ограничение не се отнася до резултата от проявената към самоубийците любов и молитвено усърдие. Но изцяло лично дело ли е самоубийството или обществото също е в определено степен съпричастно? Възможно ли е социалните отношения да се регулират по начин, който би предотвратил едно толкова печално решение? Можем ли, като християни, да предпазим брата си (а и себе си) от вероятно най-антихристиянското решение за свършека на земния ни път? При това да успеем да го постигнем в съвременното глобално, секуларизирано, объркано, консуматорско и (по мнението на мнозина) бездуховно общество.

4.8620689655172 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (29 Votes)
безнадеждностЕдин от въпросите, който скандализира много хора, включително и православни християни, е разбирането на Църквата, че нашите братя, които се самоубиват, не се изпращат с християнска служба, но се погребват без опело. За съжаление, много от онези, които се възмущават от това правило на Църквата, дори не се замислят, че от опело, което е молитва, се нуждае именно душата на починалия, за да получи мир и да й помогне в пътя към другия свят. Повечето дори не вярват, че има вечен живот или казват, че "не знаят какво има след смъртта", като напълно пренебрегват, че и Христос е говорил много за тези неща, но и светците са споделяли своите знания и опит като единени с Троичния Бог и с другите творения. Обвиненията срещу "поповете" се базират на това, че роднините са оскърбени и че се "опетнява паметта на мъртвия" пред обществото - никакво безпокойство за следгробните му нужди. Това обаче разкрива повърхностност и егоизъм, които заедно с агресивността (която в някои случаи стига дори до варварски прояви) ги кара да губят правото си, дори ако вярваме, че имат такова.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)
Св. Атанасий СахаровОптинските старци разрешавали по време на килийната молитва да се споменават даже самоубийците, за които, според 14-то правило на св. Тимотей Александрийски, не може да бъде извършвано приношение в църква. Така например, старецът Леонид, в схима Лъв, утешавал по следния начин един от своите ученици (Павел Тамбовцев), чийто баща сложил край на живота си: "Повери както себе си, така и участта на родителя си на волята Господня - премъдра, всемогъща. Не изпитвай съдбите на Всевишния. Стреми се в смиреномъдрие да укрепваш себе си в пределите на умерената скръб. Моли всеблагия Създател, изпълнявайки по този начин дълга на любовта и синовните си задължения, по духа на добродетелните и мъдрите така: "Потърси, Господи, погиналата душа на моя баща: ако е възможно, помилвай я. Неизследими са Твоите съдби. Не ми вменявай за грях тази молитва, но да бъде Твоята свята воля". Моли се просто, без да изследваш, предавайки сърцето си в десницата на Всевишния. Разбира се, не е бил воля Божия този толкова трагичен завършек на твоя родител: но сега той е съвършено във волята на Могъщия, Който може и душата, и тялото да хвърли в огнената пещ, Който и смирява, и възвисява, умъртвява и животвори, сваля в ада и извежда. При това Той е толкова милостив, всемогъщ и любвеобвилен, че благите качества на всички земнородни в сравнение с Неговата благост са нищо. Поради това ти не бива без мярка да тъжиш. Ще кажеш: "Аз обичам моя родител, затова и скърбя неутешимо". Справедливо. Но Бог несравнимо повече от тебе е обичал и го обича. Значи, на тебе ти оставя да предоставиш вечната участ на баща си на благостта и милосърдието на Бога, Който, ако съблаговоли да го помилва, кой може да Му се възпротиви?"

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (35 Votes)
1_38.jpgИдването на смъртта в света

Според учението на Св. Писание и отците на Църквата смъртта не идва от благата Божия воля. „Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите”(Прем. Сол. 1:13), се казва в Свещеното Писание.

Професор Георги Манзаридис, като се основава върху светоотеческото предание, пише, че Бог създал човека със склонност да приеме и смъртта, и безсмъртието. Бог го поставил между смъртната и  безсмъртна природа „способен да приеме и двете”. Безсмъртието на човешката душа не е естествено безсмъртие, а безсмъртие по благодат и причастност. Тя не е безсмъртна сама по себе си, а е била сътворена да стане безсмъртна. Само Бог  по Своята природа е безсмъртен като  самия живот и извор на живот. Естественият  живот, в който човекът участва, е резултат от творческата енергия на Бога. Божественият живот обаче е участие в Неговата обожаваща енергия. Усъвършенстването в този живот, което трябвало да стане чрез пазенето на Божията заповед, тоест когато човек участва в божествената енергия, било осуетено чрез непослушанието[i].

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.