Независимо от името, под контрацепция се разбира не само буквалното значение - предпазване от зачеване, а по-общото - попречване на развитието на бременността като цяло, което семейства, двойки или отделни индивиди желаят и се опитват да постигнат по различни причини. Също и на различни етапи от развитието й, както и по различни начини. Доколко мненията, изборът и действията на хората се различават, зависи не толкова от религиозните им убеждения, а от личната нравствена ангажираност на конкретните личности.
И това не е случайно, тъй като почти няма християнски или общорелигиозни аргументи " за" или " против" отделните контрацептивни методи, които да не са в основата си вкоренени в общата нравственост, присъща на всеки от нас. По тази причина, стараещите се да живеят според съвестта си хора, макар и нерелигиозни, са на същата изходна позиция като живеещите според истините на вярата си, при което и двете групи са далеч пред претендиращите за религиозност, но безсъвестни личности.
Основният нравствен проблем при избора на контрацептивен метод касае стойността на човешкия живот и мястото му в йерархията на личните ни ценности. Тук определено вярващите на дело, а особено пък християните, имат преимущество пред съвестните атеисти както в по-дълбоките основания за стойността на живота, така и в помощта свише, която получават за благочестиво и праведно постъпване според даряваното им от Духа в тайнствата на Църквата. Тези техни предимства обаче не променят нито всеобщите норми на нравствеността, нито наложителността от правилна преценка и действие. Дори когато лишавайки се от Бога, атеистът се лишава и от абсолютността на критериите за правилно и неправилно, пренебрегването на нечие право на живот за сметка на удобството или улеснението на другиго не може да съжителства в съвестта му заедно с претенциите за нравствена чистота и извисеност. За съжаление, съвременната култура е толкова консуматорска и хедонистична и издига личната свобода в такъв култ, че набляга на преследването на личното щастие и задоволство за сметка на каквото и да било друго и то без оглед на средствата и методите за постигането им. Така хората в продължение вече на поколения се приучваме, че каквото и да означават абстрактните и общи нравствени ценности и разсъждения, в моя конкретен случай - когато едната от засегнатите страни съм АЗ, тогава всички аргументи, всички чужди права и всички морални ангажименти и отговорности към други хора трябва, и са длъжни да отстъпят пред най-висшето стъпало в йерархията на ценностите - МЕН, особено когато се касае за МОЕТО удобство и спокойствие.
По тази основна причина
към легитимните и неосъдителни методи за предпазване от зачеване с нарастваща лекота са се
прибавяли и методите за прекъсване развитието на вече настъпилото зачатие,
които методи не могат да се окачествят по никакъв друг начин, освен като
убийство.Това че днес някои от тях се рекламират като ефикасни, евтини и безвредни за майката по никакъв начин не променя греховността на извършваното деяние.
С оглед на това реших да разделя контрацептивните методи на две основни групи - такива, които прекъсват развитието на вече настъпилата бременност, и такива, които не позволяват зачеването, т.е. същинската контрацепция. Доколко тя може да се счита легитимна за нас като християни, не се наемам да отсъждам и оставям това на богословите и на духовно по-извисените от мен християни, но при нея поне се избягва директния грях на човекоубийството.
Към методите-убийци спадат:
- абортът;
- използването на вътрематочни спирали; и
- хормоналните препарати за "след това".
Абортът е такава отявлена форма на отнемане на човешки живот, че смятам само да спомена как докато в някои американски щати той все още е разрешен до края на деветия месец, през последните години честотата му в нашата страна започна да спада и общият брой на абортите за година, макар и все още по-висок от общия брой на ражданията, почти е спаднал до тяхната стойност.
Подозирам обаче, че заслугата за това не е на Църквата ни. Да не говорим, че не само криминално извършваните аборти, които специално за България са изключителна рядкост, но и извършваните от специалисти в болничните заведения не са лишени от основните рискове на всички инвазивни манипулации - вероятност за тежки реакции към упойката или антибиотиците, за кръвоизливи, инфекции, за по-дълбоко травмиране на матката със сраствания впоследствие, които могат да доведат и до безплодие. Смъртността е ниска, но не и за единиците, които отиват на специалист, за да се "отърват" от нежелана бременност и не се връщат...
Ще можем ли също така и някога да придобием пълната представа как се отразява понастоящем в САЩ на отношенията деца-родители фактът, че около една трета от потенциалните им братчета и сестричета са били документирано изтребени заради удобството и спокойствието на майките им? Можем ли да си представим, че в собствената ни страна това съотношение в някои години е било още по-кошмарно – не 1:3, а почти 3:1 и множество сами деца са можели да имат още по няколко братчета или сестричета? Можем ли също така да пренебрегнем и елементарното заключение, че майка, предотвратяваща раждането на заченатото си вече бебе, не е в състояние да обича едно дете дори колкото себе си, да не говорим за повече от себе си. Всяко от живите деца на такава майка неизбежно си прави изводи...
Колкото до спиралите, предполагам за мнозина техният принцип на действие не е тайна. Защо обаче въпреки това те продължават да се радват на такава популярност? Представете си всички ние колко обичаме децата си. Бихме ли сторили умишлено нещо, за да им навредим? Едва ли. Въпросът е дали обаче ги обичаме повече от себе си... или поне колкото себе си? При тази повсеместна употреба на вътрематочните спирали, единственото, което ми хрумва е, че по-скоро нямаме представа как действат спиралите. Защото ако знаехме как действат, отговорът този път ще бъде не "Едва ли", а категорично "Не".
Истината е, че обикновените спирали само донякъде възпрепятстват проникването на сперматозоидите към маточните тръби, но основният им механизъм на действие е да попречат на развиващия се ембрион да се имплантира в маточната лигавица, а истината, която и фирми, и някои лекари крият зад заблудителната формулировка "предпазване от забременяване", е че спиралите действат не като предотвратяват оплождането, а като убиват бебето. И то с ефикасност от над 99%. Доказателство че това е основният механизъм на действие, е практиката за поставяне на спирала дори до 1 седмица след сношение, при което е имало голяма вероятност от забременяване. Също и фактът, че рискът от извънматочна бременност си остава почти непроменен, тъй като обикновените спирали пречат на зародиша да се развие единствено там, където се намират - в маточната кухина. Друго характерно за тях е, че не предпазват нито от маточна инфекция, нито от тазова възпалителна болест, чиято честота (през първите 6 седмици) дори в САЩ е 1 на 100 поставяния и не се променя от антибиотична профилактика.
Въпреки всичко, спиралите се рекламират и препоръчват като "удобно и неангажиращо средство против нежелана бременност." Именно - неангажиращо. Именно - против. Именно - нежелана. Именно - бременност. Съвестта ни обаче не бива да премълчава такива неща.
Медикаментите за "след това" (в допълнение на спешното поставяне на спирала) са основно три вида:
- комбинирани естрогенови и прогестагенови препарати, които са със сравнително ниска ефикасност - малко над 70% понижаване честотата на очакваните бременности, когато не е имало сношение и след приемането им, и само между около 30% и 60% понижаване при последващи сношения;
- медикаменти със съдържание само на прогестагени, които са с малко по-висока ефикасност - около 85% понижаване честотата на очакваните бременности, независимо дали е имало сношение и след приемането им;
- медикамент блокиращ прогестероновите рецептори, чиято ефикасност в клиничните изпитвания надхвърля 95% в зависимост от дозировката, но който понастоящем е регистриран за употреба само в няколко държави в света и то единствено за предизвикване на ранен аборт като алтернатива на инвазивните методи.
Макар поддръжниците на първите два вида медикаменти да лансират тезата, че те действали чрез потискане на овулацията и възпрепятстване проникването на сперматозоидите, изследванията върху скоростта на придвижване на мъжките полови клетки и разликите в ефикасността при липса или наличие на сношения и след приема на медикамента, говорят ясно, че тези препарати действат и чрез възпрепятстване развитието на настъпилата вече бременност. Да не говорим, че точното настъпване на овулацията дори при жените с редовен цикъл, може да се определи само с комбинация от хормонални изследвания и проследяване на нарастващия фоликул с чувствителна апаратура, което означава, че за времето, докато подействат след приема им, горните медикаменти не могат да възпрепятстват настъпващото или вече настъпилото отделяне на готова за оплождане яйцеклетка. Да не говорим също така и че остават сравнително ефективни дори при прием до 72 часа след половия акт...
А в същото време майките продължават да се считат за основната част от населението, за които жестокостта е един от най-долните пороци, и аз не се сещам за друга причина така да се хвърлят на аборта, спиралите и препаратите за "след това", освен че не им е било обяснено какво точно вършат... А ако съзнават какво вършат, тогава ще вземе да излезе, че егоизмът, в който така често обвиняваме мъжете, е нищо в сравнение с егоизма и жестокостта на прекъсващите собствената си развиваща се бременност "нежни" и "милосърдни" дами...
Към "приемливите" контрацептивни методи (чиято цел е или да не се позволи узряването и отделянето на мъжките или женските полови клетки, или да се възпрепятства срещата им) могат да се причислят следните основни групи:
- календарните методи;
- бариерните методи;
- хормоналното потискане на овулацията;
- методите за хирургична стерилизация; и
- “подръчните" методи.
Царят не само на "подръчните", но и на целия раздел "приемливи" контрацептивни методи, е въздържанието!
Това е евтин, безвреден и 100%-во
сигурен метод, но неприложим в условията
на брака. Негова разновидност е прекъсването на половия акт,
но това пък обратно,
е толкова ненадежден
метод, че в семействата, които са били доволни от него, обикновено се
оказва че е имало
една или друга причина за безплодие, което става явно едва след като
почнат сериозните и безуспешни опити за забременяване. Третият
"подръчен"
метод е редовното кърмене, но той също е ненадежден, тъй като при около
20% от жените въпреки кърменето започва
нормалното узряване
и отделяне на готови за оплождане
яйцеклетки.Календарните методи са по-скоро методи за прогнозиране настъпването на овулацията и за грубо определяне на най-подходящите за зачеване дни, а не на периодите с понижена вероятност от зачеване, което ги прави само приблизително ориентировъчно средство, когато се използват с контрацептивни цели. Все пак едно е да не успееш да забременееш в продължение на няколко месеца, когато ги ползваш с желание за деца, а съвсем друго е да ги ползваш за предпазване от забременяване с пълното знание, че още първия месец може и да заченеш. Тези методи се основават на следствията от хормоналните промени в женския организъм по време на овулация. Лесно и евтино проследяеми от тях са промяната в телесната температура, която се изразява в повишаване от около 0,2 - 0,5 градуса на аналната или влагалищната температура при овулация; промяната в начина, по който изсъхва слюнката около дните на овулацията; промяната в консистенцията на секретите на маточната шийка, повишаването в урината на хормоните предвестяващи настъпването на овулация; и грубата ориентация по изчисления във връзка с най-краткия и най-дългия месечен цикъл на всяка конкретна жена.
Неточността на тези методи, когато се използват за контрацептивни цели, произлиза най-вече от непостоянството на жените, които ги практикуват, от непостоянното и трудно предсказуемо състояние на всеки организъм, от нееднаквите условия на всяко едно измерване, чиито резултати могат да се повлияят от всякакви неща като храна, физическа активност, болести и др., както и от това, че жизнеспособността на яйцеклетката и сперматозоидите също са сравнително разтегливи.
При това обратно използване на календарните методи се препоръчва избягване на секса от шест дни преди вероятния ден на овулация до два дни след него като основният рисков фактор е, че няма лесни и евтини средства за прогнозиране поне шест дни предварително дали точно тази овулация няма да настъпи по-рано.
Бариерните методи се изразяват в средства, предотвратяващи срещата на яйцеклетката и сперматозоидите - презерватив, женски вариант на презерватива, диафрагма, спермициден гел. Дори поотделно всяко от тези средства (с изключение на спермицидния гел) е сравнително надеждно. Ако се използва редовно и прилежно, презервативът допуска около 3 забременявания на 100 жени за една година, а диафрагмата – 5 забременявания. При нередовна и небрежна употреба обаче, тези цифри достигат 14 и 21 забременявания на 100 жени за една година, съответно при презерватива и диафрагмата. По-сигурен вариант е двойно-бариерната контрацепция - презерватив + спермициден влагалищен гел; презерватив + диафрагма; спермициден влагалищен гел + диафрагма; или и трите – спермициден влагалищен гел + презерватив + диафрагма.
Следващото още по-сигурно средство описвам предимно за пълнота, тъй като християнството не гледа с добро око на самоуврежданията. Това са методите за хирургична стерилизация - съответно при мъжа и при жената, които се препоръчват на семейства с достатъчен по тяхна преценка брой деца (забележете, че казвам "семейства", а не само на жените). По здравословни и етични съображения ще препоръчам да се стерилизира мъжа, а не жената. Естествено не става въпрос за кастрация - при тези методи по никакъв начин не се нарушава хормоналния обмен. Така се избягва жестоката саморазправа със заченатите вече деца. Сигурността на тези методи се доближава до 100%, понеже се прекъсват маточните тръби или семепроводите. По тази причина стерилизацията е за семейства, които определено са решили, че приключват с правенето на собствени деца, но това в никакъв случай не означава, че това са необратими операции. И мъжката, и женската подлежат на обратна реконструкция с оптимистични резултати, като междувременно не страдат нито сексът, нито хормоналният баланс. Препоръчах конкретно мъжката стерилизация, защото ако все пак пожелаят друго дете, за оплождане на съпругата с още по-оптимистични резултати може да се ползва замразена сперма, а и защото женската стерилизация е с по-големи хирургични рискове от самата манипулация и упойката за нея. Освен това е важно таткото също да е в състояние да се натовари с отговорността за предпазване от оплождане, а не всичко да лежи на плещите на жената. Ако ценността на човешкия живот наистина има стойност за нас, ще е редно да се примирим с неудобствата, за да не продаваме принципите си.
На последно място в тази група поставям методите за хормонално
потискане на овулацията: - комбинираните противозачатъчни медикаменти съдържащи естрогени и прогестагени;
- един-единствен препарат от групата на прогестагените за употреба през устата - дезогестрел;
- един подкожен имплант с тригодишно действие, съдържащ друг прогестаген - етоногестрел;
- и един инжекционен препарат с 12-седмично действие, съдържащ трети прогестаген - медроксипрогестерон.
Освен че потискат овулацията, те променят секрецията на маточната шийка и силно ограничават навлизането и придвижването на сперматозоидите. На теория биха могли евентуално и да възпрепятстват загнездването на настъпила бременност в матката, което е търсеният ефект при инцидентната им употреба за неприемливата от етична и християнска гледна точка контрацепция за "след това". Системната употреба на прогестагените обаче изобщо не допуска овулация, а изключително ниските дози на естрогеновото съдържание в най-новите комбинирани таблетки в случай че не успее да предотврати овулацията и проникването на сперматозоидите, е крайно недостатъчна да възпрепятства загнездването на евентуално настъпилата бременност.
Тези препарати са с близо 99%-ва ефикасност, но имат голям набор странични ефекти и противопоказания, основните от които са проблеми с кръвосъсирването - дълбока венозна тромбоза особено при обездвижване, инфаркт или инсулт, рискове при сърдечни заболявания или проблеми със сърдечните клапи, мигрена, епилепсия, сърповидноклетъчна анемия, затлъстяване, недиагностицирано маточно кървене, диабет, съмнение или диагноза рак на гърдата. При пушачките на възраст около 35 години смъртността при употребяващите комбинирани противозачатъчни медикаменти е осем пъти по-висока. До тази възраст рискът от предизвикване рак на гърдата все още е слабо завишен, но след нея се покачва. Над 40 години смъртността и при непушачките се покачва рязко.
Освен страничните ефекти налице са и някои неудобства - забравяне на дози при таблетките (което нарушава ефективността), нередовни влагалищни кръвотечения, наддаване на тегло, главоболия, акне, гадене и др., които често водят до отказване от тези препарати или до нередовното им приемане.
Плюсовете на чисто прогестагеновите таблетки и депо-препарати, са че по-трудно се пропускат дози, предпазват и от извънматочни бременности, могат да се използват и по време на кърмене, при тях се срещат по-малко яйчникови кисти, ограничава се ендометриозата, петкратно се понижава рискът от рак на матката, избягва се повишения риск от тромбози и се облекчава предменструалния синдром.
Иска ми се за пълнота да кажа няколко думи и за методите, които не се вместват съвсем в двете групи, разглеждани дотук. Това са хормонално заредените спирали, както и повечето видове прогестагенови таблетки. Като носещи прогестагеновия препарат левоноргестрел, тези спирали донякъде (но само донякъде, понеже нивото на отделяния хормон е по-ниско отколкото при хапчетата) потискат овулацията и създават допълнителни бариери пред сперматозоидите, но американските учени привеждат данни за настъпване на бременност и при тях (макар и по-рядко от 1 бременност на 100 поставени спирали за целия им период на действие), което говори, че поне другият основен ефект, на който се разчита освен антиовулаторният, е против имплантирането на детския зародиш. Макар заради хормона сравнително да предпазват от извънматочна бременност, тези спирали пак поради хормона също си имат и допълнителните противопоказания към тези на обикновените спирали.
Повечето видове прогестагенови таблетки не успяват да потиснат множество овулации и случаите на извънматочни бременности насочват към напълно легитимното подозрение, че едва ли другият им ефект - да ограничават навлизането и придвижването на сперматозоидите може да се счита за отговорен за високата им ефикасност. Най-вероятно и те притежават ефекта да възпрепятстват загнездването на евентуално настъпила бременност.
За тези два последни метода не можем да кажем че точно в нашия случай няма да проявят ефекта си с убийство. Убийство на вече заченатия организъм, на новата личност, на новия човек, за когото псалмопевецът пише: "Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше." Всеки заченат е вече човешко същество по Божия образ - което същество е изкупено, което е способно по думите на ангела за светия пророк и предтеча Йоан да се изпълва "с Духа Светаго още от утробата на майка си" и чието естество е възнесено с Христа на небесата отдясно на Бога Отца.
Нарочно не споменавам имена на търговски препарати в аптечната мрежа, нито кои от тях са регистрирани и могат да се закупят в страната. Тази статия има за цел да представи механизма на действие на различните противозачатъчни методи и средства за по-информирано правене на личния избор, а не да служи за реклама на някои от тях или за даване на готови решения - това е предмет на лични срещи и разговори със специалисти в областта на семейното планиране.
Считам, че като призвани за добри настойници на повереното ни от Господа, ние имаме правото и отговорността наистина да планираме с молитва и упование всички области на живота си. Това, което нямаме право, е да омерзяваме уподобяването си на Бога с ликвидиране на пречките към егоистичното наслаждаване на секс без отговорности. Това казвам по християнски.
Чисто по човешки ще кажа друго - в един свят, където доброто е толкова оскъдно, изключително често се налага да избираме по-малкото зло. Дори способността да различиш по-малкото зло е свидетелство за зрялост и мъдрост.
За мен по-малкото зло е да причиня неудобства и рискове на себе си, отколкото да лиша другиго от живот. Говоря не против удоволствието от секса, а против егоистичното поставяне на собственото ни спокойствие и неангажираност на пиедестал, за сметка на чуждия живот. Говоря за това как някои жени (а също и мъже) гледат на неродените си рожби като на свой враг и пречка към "свободата" си и като на свой противник, комуто дори не се дава право на глас, а пада в жертва на личния интерес...
Нека така да възрастваме във вярата и да се уподобяваме на Спасителя, че всичките ни решения и постъпки спрямо ближните да бъдат в съгласие и с тези Негови думи: "доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили."
