Общуването между съпрузите става проблематично, ако единият от двамата не може да понесе различността на другия. Човек, който не е постигнал своята лична автономност, често възприема различията на онзи, с когото има тясна връзка, като обида или дори отхвърляне. Това се случва, когато човек се обляга твърде много на партньора си, за да засили чувството за собствената си стойност и за да потвърди образа, който се опитва да има за себе си. Всичко в съвместния им живот, което напомня, че другият е различно същество, което може да го предаде или отхвърли, го изпълва със страх и подозрителност.
Този въпрос е вълнувал винаги с различна сила християните през вековете. Въпреки еднозначното свидетелство на апостол Павел, че брачното легло е чисто, често пъти превес взема мнението, че интимните връзки между мъжа и жената в брака са пречка за духовния живот на съпрузите и затова те трябва да се ограничат само до детераждане. В една крайна форма това учение е изведено от Римокатолическата църква днес и под различна форма битува и в много среди на Православната църква.
В Църквата днес като че ли не е прието да се говори много за човешките чувства. Сякаш ако ги нямаше, човекът би бил някак "по-силен" и "по-съвършен". И така неусетно се изправяме в ролята на обвинител на Твореца, подобно на онзи несмислен философ, който казал: "Ако аз бях на мястото на Бога, щях да създам човека с по-съвършени сетива."
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
Общуването между съпрузите става проблематично, ако единият от двамата не може да понесе различността на другия. Човек, който не е постигнал своята лична автономност, често възприема различията на онзи, с когото има тясна връзка, като обида или дори отхвърляне. Това се случва, когато човек се обляга твърде много на партньора си, за да засили чувството за собствената си стойност и за да потвърди образа, който се опитва да има за себе си. Всичко в съвместния им живот, което напомня, че другият е различно същество, което може да го предаде или отхвърли, го изпълва със страх и подозрителност.
В Църквата днес като че ли не е прието да се говори много за човешките чувства. Сякаш ако ги нямаше, човекът би бил някак "по-силен" и "по-съвършен". И така неусетно се изправяме в ролята на обвинител на Твореца, подобно на онзи несмислен философ, който казал: "Ако аз бях на мястото на Бога, щях да създам човека с по-съвършени сетива."
