Мобилно меню

4.6842105263158 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (19 Votes)
muromski.jpgВ Руската православна църква като покровители на любовта и верността се почитат св.  Петър и Феврония Муромски. Светите съпрузи се прославили с благочестието си. Починали в един и същи ден  25 юни 1228 г., като преди това приели монашеско пострижение с имената Давид и Ефросиния. Телата им били положени в общ гроб.  Светите Петър и Феврония са образец за християнско съпружество. Тяхната любов победила всички изпитания и те останали заедно не само в земния си живот, а и в отвъдния. С молитвите си те изпросват Божието благословение над встъпващите в брак и младите съпрузи.

4.7878787878788 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (33 Votes)
Ромео и ЖулиетаИсторията за Ромео и Жулиета описва бебешката фаза на една любов, да кажем, периода на кърменето. Тя завършва със смъртта им и не продължава нататък, защото може да се предвиди, че когато порасне сукалчето, то ще се превърне в мошеник, а любовта няма да издържи изпитанията на времето. И зад розовите облаци на красивата приказка прозира болка и горчивина. Няма по-голяма болка от очакваното предателство на една голяма любов.

За да устои любовта, тоест, за да се превърне в зряло и устойчиво чувство, са нужни уравновесени сърца. Според православното аскетично предание никоя личност не е здрава и уравновесена, докато не е преминала лечението на Светия Дух. Православното предание в здравата си форма, а не във вид на канони и отживели разбирания, облагородява човека, стреми се да засили волята му и най-вече да развие умереност и разсъдливост. Онова, което предава и осъжда на смърт любовта, е егоистичното поведение. За да оцелее любовта, за да разцъфти и даде плодове, са нужни умереност, мъдрост и смирение. Истинското смирение и мъдрост обаче са резултат на лечение и идват като плод на нашето общение със Светия Дух. В ежедневието си днешния човек не познава смирението, но и няма откъде другаде да се научи на него освен от православната аскетична традиция.

3.9333333333333 1 1 1 1 1 Rating 3.93 (15 Votes)
Klara22.jpg В есе­то си “Х­ляб вмес­то ка­мъ­ни” Ел. Шус­лър­-Фи­о­рен­ца от­с­то­я­ва по­зи­ци­я­та, че “Биб­ли­я­та не са­мо е на­пи­са­на с ду­ми­те на мъ­же­те, но и слу­жи да се ле­ги­ти­ми­ра пат­ри­ар­хал­на­та власт и по­тис­ни­чес­т­во, до­кол­ко­то тя “п­ри­да­ва” на Бог мъж­ки пол и оп­ре­де­ля вър­хов­на­та ре­ал­ност в мъж­ки тер­ми­ни, ко­и­то пра­вят же­ни­те не­ви­ди­ми или ги мар­ги­на­ли­зи­рат.” Ав­тор­ка­та са­мо­у­ве­рено за­я­вя­ва, че се опит­ва да раз­ра­бо­ти “ед­на фе­ми­нис­т­ка биб­лейс­ка хер­ме­нев­ти­ка, т. е. те­о­рия, ме­тод или пер­с­пек­ти­ва на раз­би­ра­не и тъл­ку­ва­не. Та­ка бих ис­ка­ла, пи­ше тя, да доп­ри­не­са за фе­ми­нист­ко­то ар­ти­ку­ли­ра­не на ед­на но­ва на­уч­на па­ра­диг­ма в тъл­ку­ва­не­то на Биб­ли­я­та и те­о­ло­ги­ята.

4.2777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.28 (18 Votes)
Сватбата в Кана ГалилейскаВ епохата на отците проблемът за ограничаване на раждаемостта е бил съвършено непознат. Не съществуват канони в тази насока. Сборниците с правила за покаяние вече не са изцяло приложими – още повече, че не споменават нищо по проблема. Позоваването на старозаветни текстове (напр. случая с Онан, Бит. 38:9-10) ще ни доведе до груба богословска грешка, защото излизаме извън контекста на тогавашната епоха с нейните представи за свещено и табу,за Закона и за очакването на Месия. Затова е редно в основата да положим светоотеческия дух, а не отживяло времето си конкретно учение.

4.5365853658537 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (41 Votes)
Независимо от името, под контрацепция се разбира не само буквалното значение - предпазване от зачеване, а по-общото - попречване на развитието на бременността като цяло, което семейства, двойки или отделни индивиди желаят и се опитват да постигнат по различни причини. Също и на различни етапи от развитието й, както и по различни начини. Доколко мненията, изборът и действията на хората се различават, зависи не толкова от религиозните им убеждения, а от личната нравствена ангажираност на конкретните личности.

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски