Мобилно меню

4.9838709677419 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (62 Votes)
1_109.jpgСв. Григорий Богослов: "..Защото не ви предписваме закон, но ви даваме съвет"

Свидетели сме на поредното прибързано и, струва ми се, недобре обмислено предложение (решение) на Св. Синод на БПЦ – да бъдат съкратени до минимум дните, в които може да бъде извършвано тайнството Венчание, което де факто е вече в сила с промените, отразени в новоиздадения църковен календар. Не знам какви са подбудите, стоящи зад това решение, но беше редно приелите промените да обяснят, от какво са наложени те. От изтеклата в медиите информация, както и от разясненията, които „в движение” се опитват да направят някои наши архиереи и църковници, се вижда, че и те самите нямат яснота по въпроса и често се налага да се крият зад общи, мъгляви дежурни фрази от рода „понеже това повеляват правилата, каноните... традицията на Църквата”, допълнено с богословски непонятните твърдения „събота е ден на мъртвите”, „сряда, петък и събота са кръвни дни” и др. Общото позоваване на канони и правила може и да удовлетворява някои от вярващите, но последните години показаха, че в Църквата ни расте едно ново, високо образовано и любознателно поколение, което е особено подозрително и чувствително към подобен род опити за  размиване на проблема и бягане от същността му. Това са хора израснали  и израстващи в реалиите на  съвременното общество, което търси и дава конкретни отговори на въпросите, които го вълнуват и пряко засягат. За това поколение каноните и правилата не са разтеглива до безкрайност абстракция, а живият опит на Църквата, изразен в конкретни решения по проблеми, възниквали в живота на християнската община през вековете.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (44 Votes)
1_93.jpgЗдравейте! Имам следния въпрос: как се съотнася идеята за християнското търпение с темата за домашното насилие: трябва ли жертвата да търпи - ако да, защо, ако не, също защо.

Повдигате една много сериозна тема, която за съжаление не получава достатъчно внимание в обществото, а също така и в Църквата. Въпреки че свещениците ежедневно се срещат с подобни проблеми и помагат според силите си на жените, страдащи от насилие в домовете си, въпросът не се дискутира, в публичното пространство липсва аргументираният глас на Църквата, която да каже в подобни ситуации как да разграничим смирението от примирението, търпението от отчаянието и апатията. С една дума, къде е добродетелта и откъде започва грехът?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

1_63.jpgДревната Църква и римското право

Римляните са разбирали брака на първо място не като средство за осигуряване на  потомство, а като съглашение между две свободни в избора си страни. Известният принцип на римското право, според който „бракът не е общение, а съгласие“ (nuptius non concubitus, sed consensus facit), както и тезата на Модестин, че „съжителството със свободна жена представлява брак, а не конкубинат“ – от което следва, че съжителството с робиня, нямаща право да даде свободно съгласие, при никакви условия не може да се нарече брак – са залегнали в основата на гражданското право на всички съвременни цивилизовани страни. Същността на брака се вижда в съгласието, което от своя страна придава значимост и законност на брачния договор.

Фактът, че съгласно Римското право бракът се е сключвал между две свободни страни, предполага значителен социален прогрес, особено в сравнение с възгледите за брака в други цивилизации на Древния свят. Това е дало правни основания за повсеместната еманципация на жените и правното им равенство с мъжете.

4.8918918918919 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (37 Votes)
св. семейство, мозайка от манастира Хора в ЦариградДнес психолози и социолози анализират безрадостния семеен живот и са разтревожени от неустойчивостта на брака и от болката, която тази неустойчивост причинява както на съпрузите така и на децата. Това е така, защото изначалния смисъл на брака днес се оказва неразбираем за хората. Мнозина разглеждат брачната институция просто като частен договор и му придават утилитарен характер. Някои разглеждат брака от чисто социално-държавна гледна точка. При нея семейството се превръща в малка частица, клетка от държавния организъм, натоварена с голяма тежест, често не по силите ѝ.

Но психологията и социологията изхождайки от своите области, които са ограничени от постановката на проблемите, и областите на изследване не могат да достигнат до  пълнотата на брака и неговото предназначение както това е разкрито в опита на Църквата.
 
Водена от спасителната си мисия в света, Църквата отрежда на брака специално място, дава  на мъжа и жената, встъпващи в брак, особено благословение наречено “тайнство”, а тайнство по думите на св. Николай Кавасила са вратата, през която Христос се връща отново, за да пребивава в Своята Църква. Изхождайки от това, тайнството  не е религиозна форма на “регистрация”, а  живо общение с Христос.

Смисълът на брака като тайнство е прославянето на нововенчаните и на тяхното потомство в Царството Божие. Църквата благославя младоженците за раждането на деца и умножаването на човешкия род, което е заповед, дадена отначало на прародителите, но ги вижда и като прославяне пред Бога: И ще бъдат двамата  една плът. Тази тайна е велика, но аз говоря за Христос и за Църквата (Еф. 5:20-33). Именно за това св. апостол Павел нарича брака “тайна” имайки предвид, че  бракът се запазва  в Царството на вечността. Следователно в светото тайнство Брак на първо място е преживяването на реалността на Царството Божие в св. Евхаристия, а на второ място са биологичните отношения, които се изграждат в резултат на любовта между мъжа и жената  в семейството, които ги водят и съпътстват в настоящия им живот към вечния.

4.5882352941176 1 1 1 1 1 Rating 4.59 (34 Votes)
1_75.jpgРаждането на дете е много отговорна постъпка, която трябва да бъде плод на зряло решение. Човек се подготвя за това със съзнание за своето задължение спрямо идващия живот, така че да е в състояние да покрие житейските нужди на детето си, но и да даде възможност на личността му да се развие. С появата на децата в семейството поемаш служение – един вид дякония към други личности и трябва да имаш достатъчно сили за това начинание. По своя характерен начин подчертаваше тази отговорност старецът Паисий. Едно от неговите чеда, което се изповядваше при него, се запознал с девойка и пожелал да му я представи, за да ги благослови и така с неговата благословия да започнат брака си. В манастира Суроти старецът благословил и двамата, но накрая прибавил нещо, което те не очаквали:

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.