… Не бяхме се виждали почти година, но пред лавиците в кафе-книжарницата го познах даже в гръб. Все същото карирано сако, още по-ярко открояващото се плешиво петно на тила, в ръцете – “Диспут с Пир” на преподобния Максим Изповедник – няма съмнение, това е Льоша, невъзможно е да го сбъркаш!
Много се зарадвахме на срещата и решихме да го отпразнуваме на чаша жасминов чай. Та ние се познаваме от сто години - от далечната 1991! А се срещнахме по време на разчистването на звънарницата на една от многото възстановени московски църкви, днес сияеща в своето благолепие, а тогава – лежаща в руини. Имахме какво да си спомним – и пренасянето на мощите на преподобния Серафим Саровски, когато Льоша успя да пристигне в Дивеево, а аз не, защото имах кандидатстудентски изпити, и първото издание на многотомника на свети Йоан Златоуст, и първият слух за чудотворката – блажената Матрона и панихидите за нея на Даниловското гробище…