Мобилно меню

4.97368421053 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (38 Votes)

loupisБез любовта всичко остава неопределено и незавършено. Любовта е „свръзката на съвършенството” (Кол. 3:14), първата и последна мяра и критерий за личностите, събитията и нещата. Казахме вече, че животът би могъл да се нарича любов и любовта – живот. „Твоята цел е животът и животът ти е любовта, тоест всеки друг (човек)”. Другият не е моят ад, а моят рай. Той става мой ад, когато аз не ставам негов рай. „Колкото повече се отдалечаваме помежду си, толкова повече се отдалечаваме и от Бога. . . и колкото повече се съединяваме с ближния, толкова повече се съединяваме с Бога”(Авва Доротей). „Не можеш да срещнеш Бога, освен в любовта към другия, която стига дотам да превърнеш неговата болка в своя, защото, ако Бог е любов, не може да живееш, освен в състояние на любов към другия”. Любовта е „път по-превъзходен” (1 Кор. 12:31; 13:1), в който християнският живот и евангелското съвършенство трябва да намерят своя израз: ако искаш да спасиш живота си, трябва да го загубиш. В истински свободната любов не просто изразяваме чувства и любопитстваме, а следваме пътя на кеносиса на Кръста, на оттеглянето от претенциите на индивидуалистичния живот, както и на приемането на изискванията на живота на другите.

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (32 Votes)

ioakim i_annaЕлена Костандис поставя наболели въпроси, които съпътстват живота на бездетното православно семейство. Не на всички тях може да бъде даден отговор, но те са покана за разговор към свещеници, многодетни майки, жени, на които Господ все още не е дал деца и такива, които все още не са готови да станат родители.

„Не отлагайте повече с децата, семейството без деца – не е семейство”. „Млади сте още, не бързайте да създавате деца, поживейте за себе си” – такива полярно противоположни изказвания чува всяка млада двойка, която встъпва в законен брак. Но дали тези изказвания са толкова противоположни? И в единия, и в другия случай съветниците са твърдо убедени: те знаят как е необходимо. Те знаят как е правилно. Всичко, което не се вмества в рамките на техните представи за младо семейство (за хубавото време, за вкусните баници – нужното да се подчертае, липсващото да се допълни), няма правото да съществува.

Старият Завет изобилства с примери за отношението към чадородието като към неотменим закон, даден свише. Любимата на съпруга си Рахил не може да стане майка, а нелюбимата Лия ражда синове един след друг. В отчаянието си Рахил (днес психолозите биха нарекли нейната постъпка опит за манипулация) дава слугинята, за да зачене тя дете от съпруга й Яков и да „роди на скута й”. Рахил упреква мъжа си: „Дай ми деца; ако ли не, умирам”. (Бит. 30:1 – бел. прев.), – и наистина умира по време на второто раждане.

4.91525423729 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (59 Votes)

6019Моята съпруга е дъщеря на свещеник. И отначало ми се струваше, че ще бъде много лесно да изградим истинско християнско семейство. Отваряш Библията и прочиташ на жена си: «жената да се бои от мъжа си», «жената да слуша мъжа си във всичко, като Господа» — и край! Въпросът за това кой е главният в семейството е решен окончателно и безвъзвратно.

Но животът много бързо ни показа, че тези думи не работят сами по себе си, а ако ги откъснем от всичко останало, казано в Св. Писание за брака, те могат да се използват като "благословение" за истински деспотизъм в семейството. Когато разбрах това, когато видях, че даже с много вярваща жена призивите за "послушание" не работят, се замислих. Нима Господ ми е дал най-лошата жена? И ето до какво откритие ме доведоха тези размисли.

4.55 1 1 1 1 1 Rating 4.55 (40 Votes)

книжен свят… Не бяхме се виждали почти година, но пред лавиците в кафе-книжарницата го познах даже в гръб. Все същото карирано сако, още по-ярко открояващото се плешиво петно на тила, в ръцете – “Диспут с Пир” на преподобния Максим Изповедник – няма съмнение, това е Льоша, невъзможно е да го сбъркаш!

Много се зарадвахме на срещата и решихме да го отпразнуваме на чаша жасминов чай. Та ние се познаваме от сто години - от далечната 1991! А се срещнахме по време на разчистването на звънарницата на една от многото възстановени московски църкви, днес сияеща в своето благолепие, а тогава – лежаща в руини. Имахме какво да си спомним  и пренасянето на мощите на преподобния Серафим Саровски, когато Льоша успя да пристигне в Дивеево, а аз не, защото имах кандидатстудентски изпити, и първото издание на многотомника на свети Йоан Златоуст, и първият слух за чудотворката  блажената Матрона и панихидите за нея на Даниловското гробище…

4.84615384615 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (39 Votes)
За голяма част от хората вярата е свързана с представата за закон, строго регламентиращ живота на човека от люлката до гроба. Затова мнозина се смущавали и били поразени от пастирския съвет на блажени Августин: „Обичай Бога и прави, каквото искаш”.

Някой ще открие в тези думи религиозен фанатизъм: ще речеш, че на този, който обича Бога всичко е позволено. Но всъщност тук е изразена съвсем друга мисъл: любовта е висша форма на знание. Така например, един учен-ентомолог, познавач на насекомите, може искрено да се възхити, разглеждайки мъхавите крачета на паяка. В същото време профанът, щом забележи близостта на подобно чудовище, изплашено хваща чехъла.

Бидейки съвършено знание, любовта се оказва над закона. Съпрузите, живеещи в любов, знаят точно как да се погрижат един за друг и затова не се нуждаят от указанията на Семейния кодекс. Вдъхновението на Моцарт му позволява да борави с нотите много по-добре от всяка теория на композицията, което предизвиква пристъп на завист у пушкиновия Салиери, който „музиката разчлени като труп” и „повярва в алгебрата на хармонията”.

 

И рече старецът...
"Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините."
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.