История, съвременност и предизвикателства пред църковния брак в българското общество
Ерос и брак: тайнството на любовта
- Защо наричаме брака тайнство? Какво тайнствено има в него?
- Не го наричаме тайнство, понеже има нещо неразбираемо в него, каквото значение влагаме днес в тази дума. Тайнство е всяка среща на тварното и нетварното, т. е. на Бога, от една страна, с човека – от друга. И в църковния брак имаме такава среща, по-скоро единение, каквото е и тайнството на Божието въплъщение или св. Литургия. Естествено е една такава среща да превишава възможностите на нашия разум.
- Можете ли да обясните по-подробно как Бог се среща с човека в брака?
- Точно както в божествената Евхаристия. Там ние принасяме на Бога нашите материални дарове – хляба и виното, а Той ни ги връща, осветени като божествено Причастие. Така и в брака ние Му принасяме нашето човешко единение и го получаваме обратно – осветено.
Какво означава „Обичам детето си“
Всички казваме, че обичаме децата си. Смятаме че е така и имаме право. Естествено че ги обичаме. От друга страна, когато казваме това, всички приемаме и признаваме по различни начини, че допускаме грешки – дали вътре в себе, в разговор с приятели или по време на изповед. Понятно е, че това става с всички нас. Няма, както и никога няма да има, родител, който да не допуска грешки. Как е възможно да се съчетаят тези две неща? Да обичаме децата, но и да допускаме грешки? Може би не винаги ги обичаме еднакво. Трябва да се научим да ги обичаме по най-правилния начин.
Човек е създание, което жадува за съвършенство, но същевременно е потопен в несъвършенство. Той непрекъснато се бори с тази реалност. Христовите ученици са се молели и са вярвали, но въпреки това са казали на Господа: „Господи, научи ни да се молим!“. Можем да постигнем нещо по-добро и да поправим сегашното положение. Ще се опитаме да видим какво означава да обичам детето си. Какво означава любовта, какъв е реалният ѝ смисъл и кога тя е истинска.
Първо. Обичам детето си такова, каквото е, а не както бих искал да бъде. Ако обичам детето си, както бих искал да бъде, това означава, че обичам моите очаквания. Обичам това, което си представям, обичам моите фантазии. В крайна сметка, обичам себе си.
Молитвата
През годините това бяха гордостта ми, суетата, завистта, злословието, да изреждам ли още? Не че съм ги победила, но ги разпознавам и гледам да ги избягвам. Най-голяма мъка обаче, ми е създавал демонът на алкохола. Още от времената на опиянения Ной, на когото засрамените синове прикриват голотата, та до днес пиянството мъчи човечеството. А аз си мисля, че от тази зависимост произлиза и наркоманията, и хазартната такава.Не, никой от моите близки хора или аз не се е лекувал от подобни зависимости. А може би е трябвало, защото баща ми си отиде в разцвета на силите си, горд, пиян и неразкаян. Макар че беше блестящ актор, алкохолният демон разяждаше и творчеството му, и живота ни, и семейния уют.