- Защо наричаме брака тайнство? Какво тайнствено има в него?- Не го наричаме тайнство, понеже има нещо неразбираемо в него, каквото значение влагаме днес в тази дума. Тайнство е всяка среща на тварното и нетварното, тоест на Бога, от една страна, с човека, от друга. И в църковния брак имаме такава среща, по-скоро единение, каквото е и тайнството на Божието въплъщение или светата Литургия. Естествено е една такава среща да превишава възможностите на нашия разум.
- Можете ли да обясните по-подробно как Бог се среща с човека в брака?
- Точно както в Божествената Евхаристия. Там ние принасяме на Бога нашите материални дарове – хляба и виното, а Той ни ги връща осветени като Божествено Причастие. Така и в брака ние Му принасяме нашето човешко единение и го получаваме обратно осветено.
- Това в практичен план какво означава?
- За да го разберете, трябва да си припомните евангелския текст, който се чете по време на брачната служба. Става дума за първото чудо на Христос, което Той извърши в Кана. Помните, че когато виното свърши, Христос поиска да напълнят шест каменни стомни с вода и след това да ги донесат. Те вече били пълни с вино и младоженецът се учудил. Извикал отговарящия за масата и му казал: „Всички хора слагат в началото по-хубавото вино и след това по-лошото. Ти защо държа доброто за края?” (Йоан 2: 1-11). Чудесата на Христос и на светците са наричани знамения, тоест знаци за една друга реалност. В този случай Господ ни показва какъв е естественият ред на нещата, без благодатта на Бога и какъв е с нея. Без срещата на Бога с човека в брака, неговото естествено развитие е към изчерпване и умора.
Цялата статия: Ерос и брак: тайнството на любовта
Всички казваме, че обичаме децата си. Смятаме, че е така и имаме право. Естествено, че ги обичаме. От друга страна, когато казваме това, всички приемаме и признаваме по различни начини, че допускаме грешки - дали вътре в себе, в разговор с приятели или по време на изповед. Понятно е, че това става с всички нас. Няма, както и никога няма да има родител, който да не допуска грешки. Как е възможно да се съчетаят тези две неща? Да обичам децата, но и да допускаме грешки? Може би не винаги ги обичаме еднакво. Трябва да се научим да ги обичаме по най-правилния начин.
В живота си често съм се борила с човешките ни демони. Наричам ги човешки, защото си ги завъждаме ние, хората. Всички останали Божии творения живеят по Бога. Нам е дадена и свободна воля, и разум и ние ги използваме, за да викаме демоните на злото в повечето случаи.
Есенният ден вече мирише на зима. Вятърът гони последните листа, дърветата се готвят за дълбок, зимен сън. Вървя по пътя към храма. Сама съм. Децата отлетяха, внуците пораснаха. Не е ли в това смисълът на човешкия живот? Децата...
Наскоро в портала „Двери на православието” беше повдигната темата за ограничаване броя на дните за извършване на венчание от Светия Синод. Този факт показва две неща: 1) че висшето духовенство все повече се отдалечава от живота на хората, на своето паство и 2) че темата за любовта, брака, за интимните взаимоотношения и секса все още е табу сред църковната общност. Отбягваме да говорим за това помежду си: не говорим със съпрузите си, с децата си, с приятелите, с духовниците... Резултатът е пред очите ни – все по-голямо нежелание у младите хора да създават семейства; все повече разтрогнати бракове; нарастващ брой нежелани бременности и аборти сред млади жени, дори момичета (неотдавна 11-годишна ромка от Сливен роди!); както и увеличаване числото на хора със сексуални отклонения... Очевидно е, че с мълчание не се решават тези проблеми, че трябва все по-активно и открито да ги дискутираме. 
