Мобилно меню

4.8529411764706 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (34 Votes)
Този въпрос е вълнувал винаги с различна сила християните през вековете. Въпреки еднозначното свидетелство на апостол Павел, че брачното легло е чисто, често пъти превес взема мнението, че интимните връзки между мъжа и жената в брака са пречка за духовния живот на съпрузите и затова те трябва да се ограничат само до детераждане. В една крайна форма това учение е изведено от Римокатолическата църква днес и под различна форма битува и в много среди на Православната църква.

4.9540229885057 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (87 Votes)

1_22.jpgВ Църквата днес като че ли не е прието да се говори много за човешките чувства. Сякаш ако ги нямаше, човекът би бил някак „по-силен“ и „по-съвършен“. И така неусетно се изправяме в ролята на обвинител на Твореца, подобно на онзи несмислен философ, който казал: „Ако аз бях на мястото на Бога, щях да създам човека с по-съвършени сетива“.

Източник: Църковен вестник, 2001 г.

О. Михаил (Хаджиантониу) е роден през 1955 г. в гр. Пела, Гърция. Бил е монах в манастира „Симонопетра“ (на Света гора) от 1973 до 1988 г., а след това до 1998 г. пребивава в манастира „Св. Екатерина“ (на Синай). Понастоящем се подвизава в скит, близо до гр. Коринт.

Автор е на множество книги, сред които Послушанието и злоупотребата с него, Духовното старчество и самоусъвършенстването, Умната молитва и психическите заболявания в две части, Жената през погледа и мисълта на православния монах, Вергина и албанските въпроси, Слово на един монах в три части, Кризата на Гръцката църква или в капана на зилотизма.

Книгата му Антихристът е преведена и издадена на български език (София: „Вик`с Трейдинг“ ООД, 2001 г.).

Предлагаме на читателите откъс от една необичайна книга, чиято основна тема е не просто жената, а отношенията между мъжа и жената през погледа на един православен монах. Авторът споделя с читателите възгледите си по въпроси, които си задават много православни християни, като например на какво се дължи крахът на толкова много християнски семейства днес, при все че и двамата съпрузи са вярващи хора, защо сред „Христовите чеда“ изобилстват незрелите емоционално личности, комплексирани и неуверени в отношенията си с външния свят, защо вместо позитивни личности, които свидетелстват пред света радостта от живота в благодатта, лице на Църквата ни често стават потиснати и меланхолични християни, за които тъжният и съкрушен израз на лицето е задължителен признак на духовния човек.

4.5384615384615 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (26 Votes)
1_37.jpgТемата за абортите, както и всички въпроси свързани с нероденото дете, имат за своя основа човешкия ерос.

Еросно творение

По природа човекът е еросно творение. У него е вложен стремежът към единение. Нивото, на което се осъществява това единение, е троично. Човекът желае единение с Бога, с ближния, а чрез душевните си и умствени дадености единява всички сили, които характеризират неговата личност.

По-конкретно казано, еросът тласка човека:

- да изследва живота и смъртта и да се интересува от онова, което е отвъд видимия свят;
- да търси общение с другите хора;
- да се опитва да преодолява вътрешните разделения, които разкъсват личността му.

Всички тези стремежи са еросни. Еросното развитие предполага изход - изход към Бога, към хората и отсамодоволството на нашия егоизъм.

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (7 Votes)
Може би вие нямате деца или вашите вече са големи. Възможно е дори да имате изключително кротки деца, които седят на едно място и не шукват през цялото богослужение, но със сигурност не всички имат вашия късмет. Много дечица превръщат богослужението в истинско изпитание за своите родители, пък и за останалите богомолци в храма. Питаме се: струва ли си изобщо да ходим, щом и за нас, и за невръстните ни деца богослуженията се превръщат в мъчение. И ако - да, от каква възраст може да става това, колко често и за колко време?

3.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 3.78 (9 Votes)
John_1.jpgОт най-ранна детска възраст можем да насърчаваме децата, най-вече с личен пример, да се съветват с духовен наставник. Това трябва да става непринудено и постепенно. От бебета да свикнат да виждат свещеници и да получават благословение от тях. Ако от малки имат възможност да говорят свободно със свещеник за приятелчетата си, за игри, училище, сънища, мечти... - те отрано ще се приучат да допускат Христос във всички области на живота си и в най-съкровените си преживявания. Ще се научат да виждат всичко на този свят осветлено от Божието Слово.

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец