Мобилно меню

4.7878787878788 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (33 Votes)
Ромео и ЖулиетаИсторията за Ромео и Жулиета описва бебешката фаза на една любов, да кажем, периода на кърменето. Тя завършва със смъртта им и не продължава нататък, защото може да се предвиди, че когато порасне сукалчето, то ще се превърне в мошеник, а любовта няма да издържи изпитанията на времето. И зад розовите облаци на красивата приказка прозира болка и горчивина. Няма по-голяма болка от очакваното предателство на една голяма любов.

За да устои любовта, тоест, за да се превърне в зряло и устойчиво чувство, са нужни уравновесени сърца. Според православното аскетично предание никоя личност не е здрава и уравновесена, докато не е преминала лечението на Светия Дух. Православното предание в здравата си форма, а не във вид на канони и отживели разбирания, облагородява човека, стреми се да засили волята му и най-вече да развие умереност и разсъдливост. Онова, което предава и осъжда на смърт любовта, е егоистичното поведение. За да оцелее любовта, за да разцъфти и даде плодове, са нужни умереност, мъдрост и смирение. Истинското смирение и мъдрост обаче са резултат на лечение и идват като плод на нашето общение със Светия Дух. В ежедневието си днешния човек не познава смирението, но и няма откъде другаде да се научи на него освен от православната аскетична традиция.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (42 Votes)
При­каз­ка за сми­съла

Ня­ма чо­век, кой­то в “ми­го­ве на сла­бост” да не е връх­ли­тан от въп­ро­си за сми­съ­ла: как­во пра­вя; за­що жи­вея та­ка ока­я­но при всич­ки­те си уси­лия за по-до­бър жи­вот; за­що всич­ко, ко­е­то пра­вя, се раз­па­да; ка­къв е сми­съ­лът от мо­и­те уси­лия и как да про­дъл­жа нап­ред? Виж­да­ме как го­ди­ни­те ле­тят, как поз­на­ти­те ни един по един си оти­ват от то­зи свят, все­ки мо­мент мо­же да дой­де и на­ши­ят ред, а не зна­ем за­що сме жи­ве­ли и как­во ще ос­та­не от нас.

4.5294117647059 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (17 Votes)
DSCI0026.JPGМо­же би вие ня­ма­те де­ца или ва­ши­те ве­че са го­ле­ми. Въз­мож­но е до­ри да има­те из­к­лю­чи­тел­но крот­ки де­ца, ко­и­то се­дят на ед­но мяс­то и не шук­ват през ця­ло­то бо­гос­лу­же­ние, но със си­гур­ност не всич­ки имат ва­шия къс­мет. Мно­го де­чи­ца прев­ръ­щат бо­гос­лу­же­ни­е­то в ис­тин­с­ко из­пи­та­ние за сво­и­те ро­ди­те­ли, пък и за ос­та­на­ли­те бо­го­мол­ци в хра­ма. Пи­та­ме се: стру­ва ли си изоб­що да хо­дим, щом и за нас, и за нев­ръс­т­ни­те ни де­ца  бо­гос­лу­же­ни­я­та се прев­ръ­щат в мъ­че­ние. И ако ­ да, от как­ва въз­раст мо­же да ста­ва то­ва, кол­ко чес­то и за кол­ко вре­ме?  

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
hearing.jpg“Ти не ме слу­шаш”, е най-чес­то­то оп­лак­ва­не в се­мейс­т­во­то и меж­ду при­я­те­ли. Мо­же би за­що­то чо­век ин­с­тин­к­тив­но усе­ща, че да те оби­чат, оз­на­ча­ва и да те из­с­луш­ват как­то тряб­ва, от­да­вай­ки ти ця­ло­то си вни­ма­ние.
Да слу­шаш вни­ма­тел­но, та­ка че да чу­еш не са­мо ду­ми­те, а и пос­ла­ни­е­то, ко­е­то стои зад тях, е бе­лег на ува­же­ние и из­раз на лю­бов, бе­лег, че на­ис­ти­на дър­жиш на този човек и на мне­ни­е­то му. Ис­тин­с­ко­то слу­ша­не оз­на­ча­ва: всич­ко ко­е­то каз­ваш ме ин­те­ре­су­ва до­ри да не съм съг­ла­сен с те­б, за­що­то ти си важ­на лич­ност за мен. От­во­ре­но­то ухо е от­во­ре­но сър­це.

4.6470588235294 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (34 Votes)
dete.jpgКой съм аз? Он­зи ли, на когото му “ид­ва от­вът­ре” да се ка­ра с хо­ра­та, или он­зи, кой­то ис­ка да има мно­го при­я­те­ли и да не огор­ча­ва близ­ки­те си? Он­зи ли, кой­то не ис­ка да се впря­га мно­го в уче­не, или он­зи, кой­то ис­ка да знае, да мо­же и да ус­пее в жи­во­та? Он­зи ли, на кого­то му се ис­ка да из­ме­ни, или он­зи, кой­то ис­ка да ос­та­не ве­рен? Как да пос­тъ­пя, за да бъ­да мак­си­мал­но се­бе си? И в край­на смет­ка: Как да бъ­да се­бе си, ка­то не знам кой съм аз?

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики