Може би вие нямате деца или вашите вече са големи. Възможно е дори да имате изключително кротки деца, които седят на едно място и не шукват през цялото богослужение, но със сигурност не всички имат вашия късмет. Много дечица превръщат богослужението в истинско изпитание за своите родители, пък и за останалите богомолци в храма. Питаме се: струва ли си изобщо да ходим, щом и за нас, и за невръстните ни деца богослуженията се превръщат в мъчение. И ако да, от каква възраст може да става това, колко често и за колко време?
“Ти не ме слушаш”, е най-честото оплакване в семейството и между приятели. Може би защото човек инстинктивно усеща, че да те обичат, означава и да те изслушват както трябва, отдавайки ти цялото си внимание.
Да
слушаш внимателно, така че да чуеш не само думите, а и
посланието, което стои зад тях, е белег на уважение и израз
на любов, белег, че наистина държиш на този човек и на
мнението му. Истинското слушане означава: всичко което
казваш ме интересува дори да не съм съгласен с теб, защото
ти си важна личност за мен. Отвореното ухо е отворено сърце.
Кой съм аз? Онзи ли, на когото му “идва отвътре” да се кара с хората, или онзи, който иска да има много приятели и да не огорчава близките си? Онзи ли, който не иска да се впряга много в учене, или онзи, който иска да знае, да може и да успее в живота? Онзи ли, на когото му се иска да измени, или онзи, който иска да остане верен? Как да постъпя, за да бъда максимално себе си? И в крайна сметка: Как да бъда себе си, като не знам кой съм аз?
Какво е старостта? Тежка и продължителна зима, за която отрано трябва да се подготвим, или дългоочаквана пролет, прелюдия към същинския живот на пребогатото слънчево лято, когато никой не оскъдява, каквото е животът в Бога?
Може би ни е
рано да мислим за старостта, а може и да сме закъснели? Едно е сигурно:
колкото и здравословно да живеем, колкото и да се опитваме да спрем
времето няма да се усетим кога ще остареем: ще отслабнат силите ни,
зрението ни, слуха ни. Все по малко неща ще можем да вършим и все
повече усилия ще ни коства това, все повече ще се стеснява периметърът
ни от дейности, места познанства и цели. Ние имаме единствено избора да
роптаем или да се примирим, да приемем старостта като трагедия или с
благодарност.
В есето си “Хляб вместо камъни” Ел. Шуслър-Фиоренца отстоява позицията, че “Библията не само е написана с думите на мъжете, но и служи да се легитимира патриархалната власт и потисничество, доколкото тя “придава” на Бог мъжки пол и определя върховната реалност в мъжки термини, които правят жените невидими или ги маргинализират.” Авторката самоуверено заявява, че се опитва да разработи “една феминистка библейска херменевтика, т. е. теория, метод или перспектива на разбиране и тълкуване. Така бих искала, пише тя, да допринеса за феминисткото артикулиране на една нова научна парадигма в тълкуването на Библията и теологията.
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.