Тревожни мисли в края на деня
Християнското семейство трябва да е щастливо
Какво е специфичното в семейните отношения?
Св. ап. Павел казва, че семейството е малка църква, т. е. че в него присъстват всички или поне основните черти на църковната любов. Има древен евангелски ръкопис, намиращ се в Кеймбридж, Англия, който съдържа няколко откъса, не влезли в обичайния евангелски текст. Един от тези откъси гласи, че попитали Христос: Кога ще дойде Царството Божие? – и Той отговорил: Царството Божие е там, където са двама – те вече не са двама, а един… Това разбира се, започва в семейството, защото такова единение, такава любов, каквито се изграждат в семейството, въпреки трудностите, въпреки нашата греховност, никъде няма да намерим. И разширяването на това единство трябва да се изгражда по образец на семейството, а не по някакъв теоретичен образец, т. е. общност от хора, които помежду си са се споразумели да бъдат единни, не могат да постигнат тази пълнота на единението, която съществува в семейството.
Между семейството и Църквата ап. Павел прави паралел не само в думите, че семейството е малка църква, но и в Глава 6 от Послание до ефесяни, която се чете на венчанието, казва, че по отношение на жената мъжът трябва да заеме мястото на Христос по отношение на Църквата. И младите като че изпускат този момент. Да – това е съотношение на някаква зависимост на жената от мъжа, но предпоставката за това е, че мъжът е призван да обича жената с онази жертвена и всеотдайна любов, с която Христос обича Църквата. Тази препратка, отнесена към Църквата, ни дава още една аналогия, и, заедно с това, някаква разлика, защото както взаимоотношенията между мъжа и жената се осъществяват по образа на Църквата, така и любовта в Църквата се осъществява по образа на семейството.
Любовта на майката
- Отче Паисий, веднъж ни казахте, че чрез любовта човек израства, узрява. Какво по-точно имахте предвид?
Да бъда или да не бъда... самоубиец
Едва ли има човек, който в някой миг от живота си да не си е задавал въпроса има ли смисъл да живея още. Ако досега той не е заставал с цялата си острота пред нас, то кой ни гарантира, че така ще бъде винаги? Какво кара хората да стигнат дотам, че да се откажат съзнателно от най-ценното, което притежават и без което губят и всичко останало; какво ги кара да се откажат от най-ценния си дар дар, който само веднъж се получава и който загубят ли, губят завинаги (буквално за вечността)? Как става така, че животът в подредбата на приоритетите им попада по-ниско от достойнството, честта, мястото в обществото... Какво кара да посегнат на живота си и млади хора в разцвета на силите си, и доказали себе си мъже и жени, и възрастни омъдрели хора, които би трябвало да ценят всеки ден от живота си?
Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.