В Руската православна църква като покровители на любовта и верността се почитат св. Петър и Феврония Муромски. Светите съпрузи се прославили с благочестието си. Починали в един и същи ден 25 юни 1228 г., като преди това приели монашеско пострижение с имената Давид и Ефросиния. Телата им били положени в общ гроб. Светите Петър и Феврония са образец за християнско съпружество. Тяхната любов победила всички изпитания и те останали заедно не само в земния си живот, а и в отвъдния. С молитвите си те изпросват Божието благословение над встъпващите в брак и младите съпрузи.
14 февруари е ден на влюбените. Влюбването нещо лошо ли е от гледна точка на Православието? Нима Църквата ни се състои само от монаси? Само монашеският път ли е спасителен и нима влюбването не трябва да се съпровожда с молитва?
Разбира се, повечето от тези, които празнуват деня на влюбените, дори не помислят да се молят на свети Валентин... Но точно тук е мястото Църквата да заяви: “Как може в деня на св. Валентин да не запалим свещичка на светеца и да не му се помолим?!” Традицията за празника у нас е все още неустановена, затова е изменчива, пластична и Църквата, вместо да мърмори, може да окаже влияние на формирането й.
САЩ, Канада, Мексико, Франция, Австралия и Великобритания са обявили Св. Валентин за национален празник.
Във Великобритания повечето вестници и списания публикуват различни песни, стихове и сонети по повод празника. В Уелс правят "дървени любовни лъжици", които се раздават като подаръци на 14 февруари. Сърца, ключове и ключалки са най-често срещаните декорации. Подтекстът е повече от ясен: "Отключи сърцето си за мен".
Историята за Ромео и Жулиета описва бебешката фаза на една любов, да кажем, периода на кърменето. Тя завършва със смъртта им и не продължава нататък, защото може да се предвиди, че когато порасне сукалчето, то ще се превърне в мошеник, а любовта няма да издържи изпитанията на времето. И зад розовите облаци на красивата приказка прозира болка и горчивина. Няма по-голяма болка от очакваното предателство на една голяма любов.
За да устои любовта, тоест, за да се превърне в зряло и устойчиво чувство, са нужни уравновесени сърца. Според православното аскетично предание никоя личност не е здрава и уравновесена, докато не е преминала лечението на Светия Дух. Православното предание в здравата си форма, а не във вид на канони и отживели разбирания, облагородява човека, стреми се да засили волята му и най-вече да развие умереност и разсъдливост. Онова, което предава и осъжда на смърт любовта, е егоистичното поведение. За да оцелее любовта, за да разцъфти и даде плодове, са нужни умереност, мъдрост и смирение. Истинското смирение и мъдрост обаче са резултат на лечение и идват като плод на нашето общение със Светия Дух. В ежедневието си днешния човек не познава смирението, но и няма откъде другаде да се научи на него освен от православната аскетична традиция.
Няма човек, който в “мигове на слабост” да не е връхлитан от въпроси за смисъла: какво правя; защо живея така окаяно при всичките си усилия за по-добър живот; защо всичко, което правя, се разпада; какъв е смисълът от моите усилия и как да продължа напред? Виждаме как годините летят, как познатите ни един по един си отиват от този свят, всеки момент може да дойде и нашият ред, а не знаем защо сме живели и какво ще остане от нас.
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
В Руската православна църква като покровители на любовта и верността се почитат св. Петър и Феврония Муромски. Светите съпрузи се прославили с благочестието си. Починали в един и същи ден 25 юни 1228 г., като преди това приели монашеско пострижение с имената Давид и Ефросиния. Телата им били положени в общ гроб. Светите Петър и Феврония са образец за християнско съпружество. Тяхната любов победила всички изпитания и те останали заедно не само в земния си живот, а и в отвъдния. С молитвите си те изпросват Божието благословение над встъпващите в брак и младите съпрузи. 
14 февруари е ден на влюбените. Влюбването нещо лошо ли е от гледна точка на Православието? Нима Църквата ни се състои само от монаси? Само монашеският път ли е спасителен и нима влюбването не трябва да се съпровожда с молитва?
САЩ, Канада, Мексико, Франция, Австралия и Великобритания са обявили Св. Валентин за национален празник. 
Историята за Ромео и Жулиета описва бебешката фаза на една любов, да кажем, периода на кърменето. Тя завършва със смъртта им и не продължава нататък, защото може да се предвиди, че когато порасне сукалчето, то ще се превърне в мошеник, а любовта няма да издържи изпитанията на времето. И зад розовите облаци на красивата приказка прозира болка и горчивина. Няма по-голяма болка от очакваното предателство на една голяма любов. 
Няма човек, който в “мигове на слабост” да не е връхлитан от въпроси за смисъла: какво правя; защо живея така окаяно при всичките си усилия за по-добър живот; защо всичко, което правя, се разпада; какъв е смисълът от моите усилия и как да продължа напред? Виждаме как годините летят, как познатите ни един по един си отиват от този свят, всеки момент може да дойде и нашият ред, а не знаем защо сме живели и какво ще остане от нас.
