Мобилно меню

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (10 Votes)
На 21 ноември Църквата чества Въведение Богородично. Въвеждането в храма на 3 годишната Дева Мария. Жадували дълго за рожба нейните поостарели вече родители и обещали, ако Бог чуе молитвата им и ги дари с дете - те да дадат чедото си в храма да изучава Свещеното Писание и с молитва да служи на Бога. И тъй като праведният Йоаким бил от царски род, а праведната Ана от архиерейски, свещенически род те устроили небивало тържество за деня, когато дарът от Бога - тригодишната си дъщеря Мария, - принесли в дар на Бога. Тържество за въвеждането в храма, което удивило целия Иерусалим. Най- напред  вървели хор девици със запалени свещи, а след тях водили Светата Дева родителите, уловилите я от двете страни за ръце. Със запалени свещи ги следвали тяхните роднини, приятели и познати. А на стълбите на храма ги посрещнали със свещени химни първосвещениците и служителите в храма.

Родителите поставили тригодишната Мария на първото стъпало на храма и тя за почуда на всички сама изкачила петнайсетте стапала и спряла на най- горното....

Родителите сложили дъщеря си на първото стъпало. И тя сама изкачила петнайсетте стъпала. Родетели! Първото стъпало е за нас.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
По повод  празника Въведение  Богородично да  надникнем в страниците на Държавния  архив, съхранили  документи за  храм  “Света  София” от  началото  на  ХХ век.

В това  времегрижата на духовенството "захристиянизирането на учащата се  младеж”е  изключително голяма. Цитирам писмо  от 1931 от  светата Митрополия, в което се казва:   “…..по  случай  деня  на християнската  младеж , както миналата (1930) година, така  и  сега, свещениците и дяконите…да посетят училищата, в които са  работили по- рано. В споразумение  с  директорите  и  учителите,  наредете програмата. Министерството (на просветата) и  Светия Синод  са  издали наредби, според които на  3 декември (стар стил) след пладне   да се  изнесат  на учениците подходящи  за празника  беседи,  след което  да  се заведат в църква на  вечерня. На 4 декември учениците  да се заведат в църква, за  да се причестят.”

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
-  Мо­же ли да се пос­та­ви въп­ро­сът за съв­мес­т­но­то въз­пи­та­ние на ро­ди­те­ли­те и де­ца­та в хрис­ти­ян­с­т­во­то, ако са­ми­те ро­ди­те­ли не са въз­пи­та­ни в не­го от дет­с­т­во­то?
-  За въз­пи­та­ни­е­то на ро­ди­те­ли­те, за то­ва как те тряб­ва пос­те­пен­но да опоз­на­ват сво­я­та вя­ра, да из­рас­т­ват и да бъ­дат спо­соб­ни да я пре­да­дат на де­ца­та си, мис­ля, че е не­об­хо­ди­мо да го­во­рим от­дел­но. Но вед­на­га ми се ис­ка да ка­жа, че ду­хов­ни­ят жи­вот на де­те­то за­поч­ва от мо­мен­та на не­го­во­то за­ча­тие. Се­га чес­то се спо­ри ко­га за­ро­ди­шът ста­ва чо­век в пъл­ният сми­съл на ду­ма­та. На то­ва ще от­го­во­ря, мо­же би мал­ко ряз­ко, с от­ве­тен въп­рос: ко­га за­поч­ва жи­во­тът на Си­на Бо­жий, ста­нал Син Чо­веш­ки? Ко­га­то ан­ге­лът до­не­съл бла­го­вес­ти­е­то на св. Де­ва Ма­рия и тя от­вър­на­ла: „Ето ра­би­ня­та Гос­под­ня; не­ка ми бъ­де по ду­ма­та ти” (Лк.1:38)? Или по-къс­но?.. Да, в он­зи мо­мент, ко­га­то Бо­жи­я­та Май­ка въз­п­ри­е­ла в себе си Си­на Бо­жий, ста­нал плът, ве­че за­поч­ва Не­го­ви­ят жи­вот ка­то Чо­век.

4.8148148148148 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (27 Votes)
До­ри чо­век да е убе­ден и да ис­ка да пос­тъп­ва пра­вил­но, в ре­ал­ния жи­вот не ви­на­ги е тол­ко­ва лес­но да раз­поз­на­еш кое е пра­вил­но и кое – не. А ние тряб­ва да на­у­чим на то­ва и де­ца­та си!

Све­тът пра­ви всич­ко въз­мож­но, за да раз­мие кон­ту­ри­те, да нап­ра­ви мо­рал­ни­те нор­ми от­но­си­тел­ни, да раз­ши­ри рам­ки­те на поз­во­ле­но­то и да обър­ка пред­с­та­ви­те на де­ца­та за доб­ро и зло, за пра­вил­но и неп­ра­вил­но, за ред­но и не­ред­но, за тряб­ва и не би­ва…

На­ше за­дъл­же­ние ка­то ро­ди­те­ли е да да­ва­ме яс­но оп­ре­де­ле­ние на по­ня­ти­я­та и не­ща­та, да ги на­зо­ва­ва­ме с ис­тин­с­ки­те им име­на; да на­у­чим де­ца­та да раз­поз­на­ват доб­ро­то във всич­ки зап­ле­те­ни жи­тейс­ки си­ту­а­ции и ка­те­го­рич­но да го из­би­рат и то­га­ва, ко­га­то няма да сме с тях.

4.9673913043478 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (92 Votes)

Какво е специфичното в семейните отношения?

Св. ап. Павел казва, че семейството е малка църква, т. е. че в него присъстват всички или поне основните черти на църковната любов. Има древен евангелски ръкопис, намиращ се в Кеймбридж, Англия, който съдържа няколко откъса, не влезли в обичайния евангелски текст. Един от тези откъси гласи, че попитали Христос: Кога ще дойде Царството Божие? – и Той отговорил: Царството Божие е там, където са двама – те вече не са двама, а един… Това разбира се, започва в семейството, защото такова единение, такава любов, каквито се изграждат в семейството, въпреки трудностите, въпреки нашата греховност, никъде няма да намерим. И разширяването на това единство трябва да се изгражда по образец на семейството, а не по някакъв теоретичен образец, т. е. общност от хора, които помежду си са се споразумели да бъдат единни, не могат да постигнат тази пълнота на единението, която съществува в семейството.

Между семейството и Църквата ап. Павел прави паралел не само в думите, че семейството е малка църква, но и в Глава 6 от Послание до ефесяни, която се чете на венчанието, казва, че по отношение на жената мъжът трябва да заеме мястото на Христос по отношение на Църквата. И младите като че изпускат този момент. Да – това е съотношение на някаква зависимост на жената от мъжа, но предпоставката за това е, че мъжът е призван да обича жената с онази жертвена и всеотдайна любов, с която Христос обича Църквата. Тази препратка, отнесена към Църквата, ни дава още една аналогия, и, заедно с това, някаква разлика, защото както взаимоотношенията между мъжа и жената се осъществяват по образа на Църквата, така и любовта в Църквата се осъществява по образа на семейството.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски