Мобилно меню

4.7 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (30 Votes)
starez.jpgНаскоро бях на гости у една моя възрастна позната. След няколко телефонни разговора с приятелки тя отбеляза:
- Всички се оплакваме една на друга. - А после добави - Милостив е Бог. Ако не бяха болестите и страданията, как щяхме пожелаем смъртта като утеха!
Разговорът ни продължи в тази посока. После дни наред думите й не ме оставяха на мира. Питах се: проклятие ли е старостта, или благословение?

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (32 Votes)
Евангелието казва, че когато семето падне на земята и не умре, то е безполезно. Но ако умре, дава много плод и богата жътва.
Когато съпругът отказва да “умре” за съпругата си, последствията са страшни. Първата последица е самотата. Докато съпругът се интересува само от своето удовлетворение, той осъжда себе си на самота. Ако не преживее загубата на любовта към себе си, няма надежда да породи любов към себе си у своята съпруга. Той трябва да остави сигурността в него да умре, преди да вкуси от пълнотата, която ще му даде чувството на сигурност в любовта на партньорката му.

Ако семето не умре в земята, то остава само. Има много неща, които държат съпрузите на разстояние един от друг. Често пъти всеки защитава своите особености и начини да изрази себе си, но акцентуването на това ги държи далеч един от друг. Много от тези неща трябва да умрат, за да се изпълни с любов животът на двойката. Семето, което трябва да умре, не е нито личността, нито любовта на съпрузите, но техните вътрешни защити и предпазни стени, които те самите издигат, за да бранят себе си. Любовта е нещо, което трябва да се отдаде другиму, за да може да живее и расте.

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (10 Votes)
На 21 ноември Църквата чества Въведение Богородично. Въвеждането в храма на 3 годишната Дева Мария. Жадували дълго за рожба нейните поостарели вече родители и обещали, ако Бог чуе молитвата им и ги дари с дете - те да дадат чедото си в храма да изучава Свещеното Писание и с молитва да служи на Бога. И тъй като праведният Йоаким бил от царски род, а праведната Ана от архиерейски, свещенически род те устроили небивало тържество за деня, когато дарът от Бога - тригодишната си дъщеря Мария, - принесли в дар на Бога. Тържество за въвеждането в храма, което удивило целия Иерусалим. Най- напред  вървели хор девици със запалени свещи, а след тях водили Светата Дева родителите, уловилите я от двете страни за ръце. Със запалени свещи ги следвали тяхните роднини, приятели и познати. А на стълбите на храма ги посрещнали със свещени химни първосвещениците и служителите в храма.

Родителите поставили тригодишната Мария на първото стъпало на храма и тя за почуда на всички сама изкачила петнайсетте стапала и спряла на най- горното....

Родителите сложили дъщеря си на първото стъпало. И тя сама изкачила петнайсетте стъпала. Родетели! Първото стъпало е за нас.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
По повод  празника Въведение  Богородично да  надникнем в страниците на Държавния  архив, съхранили  документи за  храм  “Света  София” от  началото  на  ХХ век.

В това  времегрижата на духовенството "захристиянизирането на учащата се  младеж”е  изключително голяма. Цитирам писмо  от 1931 от  светата Митрополия, в което се казва:   “…..по  случай  деня  на християнската  младеж , както миналата (1930) година, така  и  сега, свещениците и дяконите…да посетят училищата, в които са  работили по- рано. В споразумение  с  директорите  и  учителите,  наредете програмата. Министерството (на просветата) и  Светия Синод  са  издали наредби, според които на  3 декември (стар стил) след пладне   да се  изнесат  на учениците подходящи  за празника  беседи,  след което  да  се заведат в църква на  вечерня. На 4 декември учениците  да се заведат в църква, за  да се причестят.”

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
-  Мо­же ли да се пос­та­ви въп­ро­сът за съв­мес­т­но­то въз­пи­та­ние на ро­ди­те­ли­те и де­ца­та в хрис­ти­ян­с­т­во­то, ако са­ми­те ро­ди­те­ли не са въз­пи­та­ни в не­го от дет­с­т­во­то?
-  За въз­пи­та­ни­е­то на ро­ди­те­ли­те, за то­ва как те тряб­ва пос­те­пен­но да опоз­на­ват сво­я­та вя­ра, да из­рас­т­ват и да бъ­дат спо­соб­ни да я пре­да­дат на де­ца­та си, мис­ля, че е не­об­хо­ди­мо да го­во­рим от­дел­но. Но вед­на­га ми се ис­ка да ка­жа, че ду­хов­ни­ят жи­вот на де­те­то за­поч­ва от мо­мен­та на не­го­во­то за­ча­тие. Се­га чес­то се спо­ри ко­га за­ро­ди­шът ста­ва чо­век в пъл­ният сми­съл на ду­ма­та. На то­ва ще от­го­во­ря, мо­же би мал­ко ряз­ко, с от­ве­тен въп­рос: ко­га за­поч­ва жи­во­тът на Си­на Бо­жий, ста­нал Син Чо­веш­ки? Ко­га­то ан­ге­лът до­не­съл бла­го­вес­ти­е­то на св. Де­ва Ма­рия и тя от­вър­на­ла: „Ето ра­би­ня­та Гос­под­ня; не­ка ми бъ­де по ду­ма­та ти” (Лк.1:38)? Или по-къс­но?.. Да, в он­зи мо­мент, ко­га­то Бо­жи­я­та Май­ка въз­п­ри­е­ла в себе си Си­на Бо­жий, ста­нал плът, ве­че за­поч­ва Не­го­ви­ят жи­вот ка­то Чо­век.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин