Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
Митрополит АмфилохийПродължение от част І

По какъв начин Църквата предава на хората и ги възпитава в това отчество, чрез което между тях отново да се утвърди не-проядената от егоизъм святост на живота и човекът да се роди духовно за вечен живот? За това говори цялото й битие и цялата й методология, и богочовешкото отношение към човека и света. Нейното отчество, независимо дали става дума за Божието отчество или за благодатното отчество на пророците, апостолите, светите отци и духовния отец, не е отчество на завладяването, тиранията и господство над човешките съвести и души, а е отчество в родилни мъки с неизразимо смирение и човеколюбиво себе-пожертвувание за другия. Ако физическото раждане създава неразривни връзки между бащата, който ражда и синът, който се ражда, толкова повече това важи за духовното раждане, на което физическото е само блед символ. За да бъде истинско, то трябва да представлява общение не само в славата и властта Христови, но най-напред в Неговата кръстна смърт и в страшното слизане в Бого-отчуждения ад.
 

4.9230769230769 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (13 Votes)

Митрополит Амфилохий

Нашето време се отличава с незапомнен в историята бунт срещу всякакъв авторитет.  Какъвто и да е авторитетът: религиозен или морален, обществен или семеен – той е поставен под въпрос и е в дълбока криза. Тази всеобща криза е обхванала и възпитанието, неговите ценности и цели. И тук всичко е “поставено под въпрос”, по думите на известния педагог Пол Лангрън. Създава се впечатление, казва той, “сякаш човечеството е прерязало своите въжета и се е впуснало в огромна авантюра, на която не се виждат ясно нито основата, върху която се развива нито целите, които иска да постигне”. Авторитетът се е превърнал в символ на насилието и принудата. “Какво е авторитетът, какво е Бог?” – пишеше на стените на Сорбоната по време на студентските размирици през май 1969 г. В продължението пишеше “И едното и другото са представа за бащата, чиято естествена функция е насилничеството”.

4.7037037037037 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (27 Votes)
1_8.jpgПредлагаме на нашите читатели откъс от новата книга на монах Михаил (Хаджиантониу) "Сексуалното възпитание в Православната църква днес", която излезе неотдавна на български език. В познатия вече на българския читател стил авторът приканва с усмивка да пристъпим към един откровен разговор за сексуалните отношения между половете, събеседници в който ще ни бъдат и много съвременни старци и известни духовници в Гръцката църква. Книгата не е наръчник с готови решения, а е покана за диалог, както с автора, така и с нас самите.

Текст от книгата можете да прочетет - тук.

За контакти и информация за разпространението на книгата, се свържете на GSM 0889-777037, Константин Спиров

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (28 Votes)
Децата от всички векове, всички страни, всички времена и народи играят. Игрите са толкова естествени, така нужни за физическото, интелектуалното, емоционалното, моралното и социалното им развитие, че нищо чудно “инстинктът за игра” да е изначално вложен от Твореца в биологическата програма на високоразвитите същества.

Днес все по-рядко човек може да види групи играещи деца по улиците и междублоковите пространства. Нашите деца все повече заменят традиционните подвижни и интелектуални игри, с които са израсли поколения наред, с нов тип игри – екранни, които грабват вниманието им и с часове ги приковават към екрана на GSM-и, компютри, телевизори. Родителите са доволни: децата не вдигат шум, не ни разхвърлят къщата, не се мотаят по улицата и няма никаква опасност да си разбият главата или да си олющят коленете. При това производителите и разпространителите на видео- и компютърни игри уверяват, че те спомагат за развитието на разни умения у децата.
Но могат ли тези игри да заменят традиционните?

Могат ли да развият у децата онези умения и качества, които традиционните игри развиват и които са така нужни, за да навлезеш в света на възрастните, да станеш пълноценен член на обществото, в което живееш?

4.1111111111111 1 1 1 1 1 Rating 4.11 (9 Votes)
В навечерието на най-големия християнски празник – Възкресение Христово на пазара се появява третото, допълнено издание на Календар на православната българка, издаван от фондация “2000 години Рождество Христово”.

Книгата беше издадена за първи път преди седем години  в чест на големия християнски юбилей – 2000-годишнината от Рождeнието на Спасителя. Тя беше предназначена най-вече за тези, които искат да възпитат децата си в духа на православната вяра и традиции. Наречена е “Календар на православната българка”, защото майката е тази, която изгражда у децата си чувството към християнските ценности и морал.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски