Нашето време се отличава с незапомнен в историята бунт срещу всякакъв авторитет. Какъвто и да е авторитетът: религиозен или морален, обществен или семеен – той е поставен под въпрос и е в дълбока криза. Тази всеобща криза е обхванала и възпитанието, неговите ценности и цели. И тук всичко е “поставено под въпрос”, по думите на известния педагог Пол Лангрън. Създава се впечатление, казва той, “сякаш човечеството е прерязало своите въжета и се е впуснало в огромна авантюра, на която не се виждат ясно нито основата, върху която се развива нито целите, които иска да постигне”. Авторитетът се е превърнал в символ на насилието и принудата. “Какво е авторитетът, какво е Бог?” – пишеше на стените на Сорбоната по време на студентските размирици през май 1969 г. В продължението пишеше “И едното и другото са представа за бащата, чиято естествена функция е насилничеството”.
Предлагаме на нашите читатели откъс от новата книга на монах Михаил (Хаджиантониу) "Сексуалното възпитание в Православната църква днес", която излезе неотдавна на български език.В познатия вече на българския читател стил авторът приканва с усмивка да пристъпим към един откровен разговор за сексуалните отношения между половете, събеседници в който ще ни бъдат и много съвременни старци и известни духовници в Гръцката църква. Книгата не е наръчник с готови решения, а е покана за диалог, както с автора, така и с нас самите.
Децата от всички векове, всички страни, всички времена и народи играят. Игрите са толкова естествени, така нужни за физическото, интелектуалното, емоционалното, моралното и социалното им развитие, че нищо чудно “инстинктът за игра” да е изначално вложен от Твореца в биологическата програма на високоразвитите същества.
Днес все по-рядко човек може да види групи играещи деца по улиците и междублоковите пространства. Нашите деца все повече заменят традиционните подвижни и интелектуални игри, с които са израсли поколения наред, с нов тип игри – екранни, които грабват вниманието им и с часове ги приковават към екрана на GSM-и, компютри, телевизори. Родителите са доволни: децата не вдигат шум, не ни разхвърлят къщата, не се мотаят по улицата и няма никаква опасност да си разбият главата или да си олющят коленете. При това производителите и разпространителите на видео- и компютърни игри уверяват, че те спомагат за развитието на разни умения у децата. Но могат ли тези игри да заменят традиционните?
Могат ли да развият у децата онези умения и качества, които традиционните игри развиват и които са така нужни, за да навлезеш в света на възрастните, да станеш пълноценен член на обществото, в което живееш?
В навечерието на най-големия християнски празник – Възкресение Христово на пазара се появява третото, допълнено издание на Календар на православната българка, издаван от фондация “2000 години Рождество Христово”.
Книгата беше издадена за първи път преди седем години в чест на големия християнски юбилей – 2000-годишнината от Рождeнието на Спасителя. Тя беше предназначена най-вече за тези, които искат да възпитат децата си в духа на православната вяра и традиции. Наречена е “Календар на православната българка”, защото майката е тази, която изгражда у децата си чувството към християнските ценности и морал.
Пред нас е великият празник Благовещение. Благата вест за раждането на Спасителя на човечеството,Благовещение, е празник, честван у нас преди десетилетията на атеизъм като Ден на майката.
Има архивни сведения от 1938 г. за честването на Благовещение – Денят на майката. Тогава в салона на дружество „Славянска беседа“ се провежда сказка „Грижи за майката“ от проф. прот. Христо Димитров.
И още един много ценен документ от 1943 г. В съобщение до Радио „София“ се казва: „На Благовещение, 7 т. м., Негово Високопреосвещенство митрополит Стефан ще отслужи в столичния храм „Света Софѝя“, храмов празник на същата, архиерейска света Литургия, а предния ден – велика архиерейска вечерня с петохлебие на 18 ч. На 7 т. м. 16:30 след пладне по случая и по случай деня на майката, от името на църквата и на дамския комитет от братството, ще говори в църквата „Света Софѝя“ известния наш писател и общественик Константин Петканов, на тема: Християнското сърце на българската жена“. Преди и след сказката църковният хор ще изпълни подходящи песнопения“.
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.
Предлагаме на нашите читатели откъс от новата книга на монах Михаил (Хаджиантониу) "Сексуалното възпитание в Православната църква днес", която излезе неотдавна на български език. В познатия вече на българския читател стил авторът приканва с усмивка да пристъпим към един откровен разговор за сексуалните отношения между половете, събеседници в който ще ни бъдат и много съвременни старци и известни духовници в Гръцката църква. Книгата не е наръчник с готови решения, а е покана за диалог, както с автора, така и с нас самите.
Децата от всички векове, всички страни, всички времена и народи играят. Игрите са толкова естествени, така нужни за физическото, интелектуалното, емоционалното, моралното и социалното им развитие, че нищо чудно “инстинктът за игра” да е изначално вложен от Твореца в биологическата програма на високоразвитите същества.
