Предлагаме на нашите читатели откъс от новата книга на монах Михаил (Хаджиантониу) "Сексуалното възпитание в Православната църква днес", която излезе неотдавна на български език. В познатия вече на българския читател стил авторът приканва с усмивка да пристъпим към един откровен разговор за сексуалните отношения между половете, събеседници в който ще ни бъдат и много съвременни старци и известни духовници в Гръцката църква. Книгата не е наръчник с готови решения, а е покана за диалог, както с автора, така и с нас самите.

Текст от книгата можете да прочетет - тук.

Децата от всички векове, всички страни, всички времена и народи играят. Игрите са толкова естествени, така нужни за физическото, интелектуалното, емоционалното, моралното и социалното им развитие, че нищо чудно “инстинктът за игра” да е изначално вложен от Твореца в биологическата програма на високоразвитите същества.

Днес все по-рядко човек може да види групи играещи деца по улиците и междублоковите пространства. Нашите деца все повече заменят традиционните подвижни и интелектуални игри, с които са израсли поколения наред, с нов тип игри – екранни, които грабват вниманието им и с часове ги приковават към екрана на GSM-и, компютри, телевизори. Родителите са доволни: децата не вдигат шум, не ни разхвърлят къщата, не се мотаят по улицата и няма никаква опасност да си разбият главата или да си олющят коленете. При това производителите и разпространителите на видео- и компютърни игри уверяват, че те спомагат за развитието на разни умения у децата.
Но могат ли тези игри да заменят традиционните?

Могат ли да развият у децата онези умения и качества, които традиционните игри развиват и които са така нужни, за да навлезеш в света на възрастните, да станеш пълноценен член на обществото, в което живееш?

Книгата беше издадена за първи път преди седем години  в чест на големия християнски юбилей – 2000-годишнината от Рождeнието на Спасителя. Тя беше предназначена най-вече за тези, които искат да възпитат децата си в духа на православната вяра и традиции. Наречена е “Календар на православната българка”, защото майката е тази, която изгражда у децата си чувството към християнските ценности и морал.

Енцикликата на римския папа Павел VI „Humanae vitae"^1:, обнародвана през 1968 г., беше отговор на отдавна назрялата необходимост в Римокатолическата църква да се изясни въпросът за „контрола върху раждаемостта" - употребата на противоза­чатъчни средства, и да се потвърди съществуващата от по-рано категорична забрана за католиците да използват такива сред­ства, съпроводена и с препоръка да се възползват от естестве­ните възможности за тази цел. Енцикликата предизвика бурни реакции, които засегнаха и други въпроси, като например пап­ския авторитет и целибата на духовенството. Представената по-долу беседа предлага възгледа на Сурожкия митрополит (за Великобритания на Руската православна църква) Антоний Блум по тези въпроси.²