Не бях виждала Полина Владимировна повече от година.

„И по-добре да не я бях виждала още толкова“ – си мислех аз, докато гледах как с бърза походка приближаваше към мене.

Грях ми на душата, но хич не я обичах. Според мене тя беше лоша жена. Дори зловредна.

Все беше недоволна от нещо и винаги съскаше на всички – деца, възрастни. Нали знаете – има едно такова „православно“ съскане: „Спас-с-с-си, Гос-с-с-споди“, през зъби. И ти разбираш, че е дошъл краят ти! Понякога ми се струваше, че тя съска дори на свещениците. Само че наум.

Макар че може би съм се отнасяла към нея предубедено. И всичко беше съвсем различно.

Моята предубеденост към Полина Владимировна беше следствие от нейните, както ми се струваше на мене, странни религиозни възгледи. Нейните ултраправославни убеждения („Моли се, кай се и не смей да се радваш на живота. Ако не скърбиш по цели дни, няма да се спасиш. Крачка надясно, крачка наляво – грях и разстрел“) някак витиевато преливаха в истински фашизъм.

Разговор с Лимасолския митр. Атанасий след неговата беседа „Не можеш да поставиш Бога в безизходица“

Въпрос: Младите хора решават да се оженят с очакването, че бракът им ще е успешен, т. е. ще имат помежду си духовно общуване, разбирателство и любов. От страх за евентуален провал обаче помисълът им внушава, че след това горчиво ще се разкайват и ще си бият главата в стената, образно казано. Оправдан ли е този помисъл, след като става дума за една толкова деликатна тема? За мене лично това е и единствената тема, която ме занимава години наред, без да взема окончателно решение.

Този, който обича главата си, не прави нищо в живота си. Има един израз на Света гора, който гласи: „Сложил съм си главата в торбата“, т. е. отиваш да правиш нещо без страх и колебание, като казваш: главата ми отсега е отсечена и затова не се страхувам, че могат да я отсекат.

Вижте, човек не трябва да започва нещо с мисълта, че ще се провали, защото така вече се е провалил още преди да го започне. Затова са минали толкова години и нищо не си направил. Как ще постигнеш нещо, когато щом започнеш да го правиш, си казваш: ами ако се проваля? Вместо това си помисли: ами ако успея! Защо да казваш: ако не успея, ще си бия главата в стената? Ако успееш, какво ще правиш, пак ли ще си биеш главата в стената? Не можеш да се избавиш от това. Всяка глава има своята болка, се казва в Писанието. Нима мислиш, че ще се отървеш? Каквото и да стане, на главата ти все ще се струпат някакви проблеми. Нима да останеш безбрачен е решение на проблема? Не е решение, защото пак ще си биеш главата в стената, ще стоиш сам сред четири стени и пак не избягваш от болката. Според мен не трябва да подхождаме по този начин.

Продължаваме да ви представяме поредицата беседи "Истината за приказките" на гръцкия свещеник архим. Спиридон Василакос, които той провежда в рамките на енорийската инициатива "Училище за родители" в Тива. През призмата на най-известните детски приказки духовникът предлага един християнски прочит на техните универсални послания.

Имало едно време три малки прасенца, които живеели безгрижно с майка си. Времето минавало и те пораснали, наслаждавайки се на сигурността и грижата на родителите си. Когато дошло време, майка им казала, че вече са пораснали, животът не е само игра и трябва да тръгнат по своя път. Да съградят живота си. Да изградят своя дом. Така трите прасенца оставили безгрижието зад себе си и започнали пътуването на живота си.

Първото прасенце поискало бързо и лесно да си построи къща. Затова използвало слама, която е лек материал и лесен за употреба. Не изисква време и труд. Второто използвало дървени клонки, обичаен материал, който съществува навсякъде. Третото поискало да направи „архитектурен план”. Да издълбае дълбоки основи и да построи дом от камък.

Продължаваме да представяме поредицата беседи от цикъла "Истината за приказките", изнесени от гръцкия свещеник Спиридон Василакос в енорийското "Училище за родители" в Тива. Предлагаме ви неговия християнски поглед върху приказката "Пепеляшка" на Шарл Перо.

Някога в едно имение живял богат търговец със своята съпруга и малката им дъщеря. Те били щастливи, докато смъртта не почукала и на тяхната врата. Съпругата му починала. Той се принудил да се ожени повторно за една жестока жена, която довела със себе си двете си дъщери. Мащехата била жестока, бащата на момичето често отсъствал от дома по работа и така то се превърнало в слугиня. Всеки ден се сблъсквала с унижения, насмешки и подигравки. Принудили го да спи до камината, върху пепелта. Оттам дошло и името й - Пепеляшка.

Един ден глашатаите на двореца обявили, че царят организирал голямо празненство, на което царският син щял да си избере девойка за съпруга. Всички девойки имали право да участват в празненството. Само Пепеляшка останала заключена у дома. Тогава я посетила нейната кръстница, която била починала преди години, дала й рокля, колесница и пантофки, за да отиде на празненството, но при условие, че се върне преди полунощ. Бързайки да се прибере от двореца, тя изпуснала своята пантофка. На другия ден пратениците на царя по пантофката я разпознали и я довели в двореца, където тя се омъжила за царския син.

След щастието

Приказките са кладенец на истината. Имат невероятна дълбочина. Не можеш да си представиш докъде стига, откъде минава и до какво се докосва. От този източник няма да почерпиш мътната вода на лъжата.

През октомври по традиция възобновяват своята дейност енорийските центрове у нас. Макар техният брой да е относително малък и те да са концентрирани предимно в столицата и големите областни градове, към тяхната просветна дейност има голям интерес и все повече хора се включват в различните инициативи – въведителни курсове в православната християнска вяра за възрастни и деца, школи по иконопис, музика, дърворезба, младежки клубове и др. В Двери ще запознаем нашите читатели с една интересна пастирска инициатива в съседна Гърция, която се провежда в т. нар. „училища за родители“, които се организират в много гръцки енории. „Истината за приказките“ е идея на о. Спиридон Василакос, клирик в Тива, който предлага на родителите един интересен прочит на най-известните детски приказки, от които биха могли да се вземат множество поводи за разговор с децата на различни християнски теми. Предлагаме ви беседата върху приказката „Новите дрехи на царя“ от Ханс-Кристиян Андерсен.

Новите дрехи на царя

Преди много години в едно кътче на планетата, сред богатство и разкош живеел един суетен цар. Той не се интересувал от проблемите на царството му. Единствената му грижа била да си набавя бляскави дрехи, които носил съобразно часа от деня или лицата, които приемал. Една дреха сутринта, друга вечерта. Една одежда за официалния гост и друга за посредствения човек.

Един ден на вратата на двореца почукали двама измамници, които знаели как да експлоатират слабостите на хората и заявили, че били знатни шивачи. Обещали на царя уникални дрехи, които щели да стават за всички часове от деня и за всички лица.