Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (38 Votes)
1_2.jpg- Защо наричаме брака тайнство? Какво тайнствено има в него?

- Не го наричаме тайнство, понеже има нещо неразбираемо в него, каквото значение влагаме днес в тази дума. Тайнство е всяка среща на тварното и нетварното, тоест на Бога, от една страна, с човека, от друга. И в църковния брак имаме такава среща, по-скоро единение, каквото е и тайнството на Божието въплъщение или светата Литургия. Естествено е една такава среща да превишава възможностите на нашия разум.

- Можете ли да обясните по-подробно как Бог се среща с човека в брака?

- Точно както в Божествената Евхаристия. Там ние принасяме на Бога нашите материални дарове – хляба и виното, а Той ни ги връща осветени като Божествено Причастие. Така и в брака ние Му принасяме нашето човешко единение и го получаваме обратно осветено.

- Това в практичен план какво означава?

- За да го разберете, трябва да си припомните евангелския текст, който се чете по време на брачната служба. Става дума за първото чудо на Христос, което Той извърши в Кана. Помните, че когато виното свърши, Христос поиска да напълнят шест каменни стомни с вода и след това да ги донесат. Те вече били пълни с вино и младоженецът се учудил. Извикал отговарящия за масата и му казал: „Всички хора слагат в началото по-хубавото вино и след това по-лошото. Ти защо държа доброто за края?” (Йоан 2: 1-11). Чудесата на Христос и на светците са наричани знамения, тоест знаци за една друга реалност. В този случай Господ ни показва какъв е естественият ред на нещата, без благодатта на Бога и какъв е с нея. Без срещата на Бога с човека в брака, неговото естествено развитие е към изчерпване и умора.

4.9230769230769 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (52 Votes)
1_114.jpgВсички казваме,  че обичаме децата си. Смятаме, че е така и имаме право. Естествено, че ги обичаме. От друга страна, когато казваме това, всички приемаме и признаваме по различни начини, че допускаме грешки - дали вътре в себе, в разговор с приятели или по време на изповед. Понятно е, че това става с всички нас. Няма, както и никога няма да има родител, който да не допуска грешки. Как е възможно да се съчетаят тези две неща? Да обичам децата, но и да допускаме грешки? Може би не винаги ги обичаме еднакво. Трябва да се научим да ги обичаме  по най-правилния начин.

Човек е създание, което жадува за съвършенство, но същевременно е потопен в несъвършенство. Той непрекъснато се бори с тази реалност. Христовите ученици се молели и вярвали, но въпреки това казали на Господа: „Господи, научи ни да се молим!”.  Можем да постигнем нещо по-добро и да поправим сегашното положение. Ще се опитаме да видим какво означава да обичам детето си. Какво означава любовта, какъв е реалният й смисъл и кога тя е истинска.

Първо. Обичам детето си такова, каквото е, а не както бих искал да бъде. Ако обичам детето си, както бих искал да бъде, това означава, че обичам моите очаквания. Обичам това, което си представям, обичам моите фантазии. В крайна сметка, обичам себе си.

4.9838709677419 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (62 Votes)
1_81.jpgВ живота си често съм се борила с човешките ни демони. Наричам ги човешки, защото си ги завъждаме ние, хората. Всички останали Божии творения живеят по Бога. Нам е дадена и свободна воля, и разум и ние ги използваме, за да викаме демоните на злото в повечето случаи.

През годините това бяха гордостта ми, суетата, завистта, злословието, да изреждам ли още? Не че съм ги победила, но ги разпознавам и гледам да ги избягвам. Най-голяма мъка обаче, ми е създавал демонът на алкохола. Още от времената на опиянения Ной, на когото засрамените синове прикриват голотата, та до днес пиянството мъчи човечеството. А аз си мисля, че от тази зависимост произлиза и наркоманията, и хазартната такава.Не, никой от моите близки хора или аз не се е лекувал от подобни зависимости. А може би е трябвало, защото баща ми си отиде в разцвета на силите си, горд, пиян и неразкаян. Макар че беше блестящ актор, алкохолният демон разяждаше и творчеството му, и живота ни, и семейния уют.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (43 Votes)
Есенният ден вече мирише на зима. Вятърът гони последните листа, дърветата се готвят за дълбок, зимен сън. Вървя по пътя към храма. Сама съм. Децата отлетяха, внуците пораснаха. Не е ли в това смисълът на човешкия живот? Децата...

Наскоро прочетох една мисъл: Християнското семейство е Ноев ковчег в потопа на живота. Малко високопарано, но ми хареса. Сега, в есента на живота си, не се бях замисляла кое остана важно в него, кое определи пътя ми? Децата..., семейството... То е домашната ми църква. Тук гори кандилото на вярата. Нямам предвид панелката, където израснаха деца и внуци, а сърцето си, душата си. Защото, трупайки години и мъдрост, човек трупа тъга.

Като дете една вечер се разсърдих на родителите си. Тогава живеехме под наем в една стая и не помня вече с какво ме бяха ядосали обожаваните от мен майка и татко. Те бяха актьори, красиви, неповторими, хората от нашата улица ги познаваха, много се гордеех с тях. Избягах от стаичката и се крих под балконите на сградата, където живеехме. Падаше мрак. Децата се бяха прибрали, аз тихичко плачех и се инатях, наказвах ги, надявах се веднага да хукнат да ме търсят, да ми се извиняват, да ме прегърнат, така исках да ме прегърнат!

4.3333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.33 (45 Votes)
1_80.jpgНаскоро в портала „Двери на православието” беше повдигната темата за ограничаване броя на дните за извършване на венчание от Светия Синод. Този факт показва две неща: 1) че висшето духовенство все повече се отдалечава от живота на хората, на своето паство и 2) че темата за любовта, брака, за интимните взаимоотношения и секса все още е табу сред църковната общност. Отбягваме да говорим за това помежду си: не говорим със съпрузите си, с децата си, с приятелите, с духовниците... Резултатът е пред очите ни – все по-голямо нежелание у младите хора да създават семейства; все повече разтрогнати бракове; нарастващ брой нежелани бременности и аборти сред млади жени, дори момичета (неотдавна 11-годишна ромка от Сливен роди!); както и увеличаване числото на хора със сексуални отклонения... Очевидно е, че с мълчание не се решават тези проблеми, че трябва все по-активно и открито да ги дискутираме.

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.