Мобилно меню

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (27 Votes)

DSCN4242С келяв да се бориш, беля да си сториш.

Радой Ралин

Преди не много време имах неблагоразумието да защитя в печата традиционния вид на брачната институция (вижте тук).. Единственият безспорен ефект на усилията ми бе, че си спечелих име на "хомофоб" и "привърженик на националсоциалистическите идеали". Сега ми бе предложено, вероятно в първото качество, да прокоментирам три събития: последния гей-парад, официалното становище на Св. Синод и един примерен отклик на това становище – статията „Църквата да помага, не да забранява” от Наталия Милчева (в-к „Стандарт”, 20.06.14). Трябва да призная, че това се оказа твърде затрудняваща задача. Не само поради разнородното значение на трите, а главно поради нежеланието ми да се включа в спонтанно образуващата се верига. Всяко от въпросните, да ги наречем събития, разбира се, може да се обсъжда поотделно. По-интригуваща обаче ми се стори съзнаваната или несъзнавана връзка между тях.

Поредният гей-парад вече трудно може да се нарече събитие. Още по-трудно е да се каже нещо ново за тази настойчиво повтаряна безсмислица. Никой, приемащ „половата си ориентация” за нещо естествено, не би се вдъхновил от идеята да направи от нея социално или политическо събитие. „Нетрадиционният” характер на самото сексуално влечение още по-малко може да обясни усилията то да бъде представено като нещо естествено.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

2014-02-15 1648-1Той е назначен в енория, в която няма храм, а построява цял православен град. Той няма деца, а успява да създаде голямо семейство. Руски филм на документалния телеканал RTД разказва за протойерей Николай Стремский, който основава обител край Оренбург и заедно със съпругата си стават приемни родители на 70 деца.

През 80-те години на миналия век Николай Стремский дори не подозира, че някога ще стане свещеник и ще има 70 деца. По време на военната си служба в Руската армия нещо се случва с него на границата с Афганистан и това променя живота му. Когато се връща от казармата вече е сигурен, че ще стане свещеник.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (82 Votes)

2835

Да си духовен човек означава, да не говориш прекалено много за Бога. Обърнете внимание на това – да не говориш много за Бога, а да живееш Бога. А на другите да казваш това, което могат да понесат плюс една стъпка напред – за да ги подтикнеш, но съвсем малко. Разбрах това на Света Гора, където в архондарика на един много строг манастир, Дионисиат, живееше един дядо, йеромонах. Един път при него дойде група поклоници, между които имаше баща и син. Познавах посетителите. Децата бяха игриви и казваха: „Уф, не ни се слушат сега проповеди!”. „Елате, този свещеник е добър! Ще видим какво ще ни каже!” – отвръщаше им бащата. А този йеромонах беше много аскетичен. Влизал съм в килията му, рядко ядеше, беше много строг към себе си, но към другите – дотам, докъдето издържат. И точно когато очаквахме да започне да говори по духовни теми, той започна да коментира последните футболни резултати на Олимпиакос, Панатинайкос, АЕК... И това в архондарика на Света Гора! Питаше посетителите:

- Абе, хора, какво ще стане тази година, ще спечелим ли първенството?

4.9405940594059 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (101 Votes)

bogorodi4no1Първо ще се обърна към тези от вас, които са женени, а после ще кажа няколко думи и за тези, които още не са направили тази стъпка. Нищо в нашата епоха не е даденост. Преди години хората си казвали: Оженихме се, приключихме! Вече сме осигурени! Тоест, те знаели, че след като е минал годежът, след като е минало венчанието, бракът ще се задържи. Тогава съпружеският живот не бил по-лесен от сега, а просто нещата  не са се чували навън – хората също страдали, съпрузите също имали проблеми, но не ги казвали. Много жени ги преживявали вътрешно, чувствали болка, плачели, ядяли даже бой, но не правили нищо повече, защото обществото не позволявало това.

Днес нещата са се променили изключително много и за да могат съпрузите да останат щастливи и обичащи се, трябва да  запазят своята връзка чрез лично съ-участие. С други думи, днес за да успее един брак, за да се задържи, ще трябва да направиш нещо, да допринесеш за това, защото нищо от само себе си не е даденост. Бракът е кандило и ако не сложиш елей, не след дълго то ще започне да трепти и накрая ще угасне. Затова е нужен много труд. Мъчно ми е, когато виждам християни, които са се разочаровали от брака си. Гледат ме и казват, без да знаят, че съм архимандрит:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (30 Votes)

936928 439933602766467_1086960024_nЧовекът е личност, а не индивид. Индивидът се отъждествява с егоцентричното, рационалистичното и абстрактното, докато личността с общуването, киновийността (от гр. κοινωνία – общност, общуване, общество), с опитното и конкретно измерение на реалността. Личността е единствената реалност, в която се отразяват едновременно абсолютното и уникалното, всеобхватността и вечността на човека. Това е отговорът на християнската антропология спрямо опита за антропологична дефиниция. С други думи, човекът не е някаква биологична генеалогична-самосъществуваща монада, а личностно същество в неговата всеобхватна духовна и богословска перспектива. Той е създаден „по Божий образ и подобие”, а не просто е роден в границите на човешката физиология. Индивидът е идеологическа и философска категория, а личността – духовна и богословска. Ако индивидът е извор на отчуждение, то личността носи силата на общението. Затова човек се определя единствено от своите отношения. Първият човек е бил създаден във връзка с личности.

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.