Темата за абортите, както и всички въпроси свързани с нероденото дете, имат за своя основа човешкия ерос.

Еросно творение

По природа човекът е еросно творение. У него е вложен стремежът към единение. Нивото, на което се осъществява това единение, е троично. Човекът желае единение с Бога, с ближния, а чрез душевните си и умствени дадености единява всички сили, които характеризират неговата личност.

По-конкретно казано, еросът тласка човека:

- да изследва живота и смъртта и да се интересува от онова, което е отвъд видимия свят;
- да търси общение с другите хора;
- да се опитва да преодолява вътрешните разделения, които разкъсват личността му.

Всички тези стремежи са еросни. Еросното развитие предполага изход - изход към Бога, към хората и отсамодоволството на нашия егоизъм.

Може би вие нямате деца или вашите вече са големи. Възможно е дори да имате изключително кротки деца, които седят на едно място и не шукват през цялото богослужение, но със сигурност не всички имат вашия късмет. Много дечица превръщат богослужението в истинско изпитание за своите родители, пък и за останалите богомолци в храма. Питаме се: струва ли си изобщо да ходим, щом и за нас, и за невръстните ни деца богослуженията се превръщат в мъчение. И ако - да, от каква възраст може да става това, колко често и за колко време?

От най-ранна детска възраст можем да насърчаваме децата, най-вече с личен пример, да се съветват с духовен наставник. Това трябва да става непринудено и постепенно. От бебета да свикнат да виждат свещеници и да получават благословение от тях. Ако от малки имат възможност да говорят свободно със свещеник за приятелчетата си, за игри, училище, сънища, мечти... - те отрано ще се приучат да допускат Христос във всички области на живота си и в най-съкровените си преживявания. Ще се научат да виждат всичко на този свят осветлено от Божието Слово.