Много е изписано за християнското семейство. Но неоправданата патетика и идеализъм, с които днес се пише и говори за него, заглушава трезвата и бдителна преценка на проблемите, с които се сблъскват християните. Така се оказваме неподготвени не само за отговорността на съпружеството, но и за дълга ни като родители да приобщим пълноценно децата си към Църквата.
Преди повече от десет години в България много малко се говореше за "обратните". А в случаите, когато ставаше реч за тях, отношението беше негативно, като за нещо лошо, а ако не бяха атеистични времена, бихме казали греховно.
В християнската антропология не съществува понятието "трети пол". В първата книга на Библията Битие, в разказа за сътворението, много ясно е казано, че Бог е сътворил човека "мъж и жена" (Бит.1:27). Той ги благославя за съвместен живот с думите: "Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я" (Бит. 1:28).
Този въпрос е вълнувал винаги с различна сила християните през вековете. Въпреки еднозначното свидетелство на апостол Павел, че брачното легло е чисто, често пъти превес взема мнението, че интимните връзки между мъжа и жената в брака са пречка за духовния живот на съпрузите и затова те трябва да се ограничат само до детераждане. В една крайна форма това учение е изведено от Римокатолическата църква днес и под различна форма битува и в много среди на Православната църква.
В Църквата днес като че ли не е прието да се говори много за човешките чувства. Сякаш ако ги нямаше, човекът би бил някак "по-силен" и "по-съвършен". И така неусетно се изправяме в ролята на обвинител на Твореца, подобно на онзи несмислен философ, който казал: "Ако аз бях на мястото на Бога, щях да създам човека с по-съвършени сетива."
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Много е изписано за християнското семейство. Но неоправданата патетика и идеализъм, с които днес се пише и говори за него, заглушава трезвата и бдителна преценка на проблемите, с които се сблъскват християните. Така се оказваме неподготвени не само за отговорността на съпружеството, но и за дълга ни като родители да приобщим пълноценно децата си към Църквата.
В Църквата днес като че ли не е прието да се говори много за човешките чувства. Сякаш ако ги нямаше, човекът би бил някак "по-силен" и "по-съвършен". И така неусетно се изправяме в ролята на обвинител на Твореца, подобно на онзи несмислен философ, който казал: "Ако аз бях на мястото на Бога, щях да създам човека с по-съвършени сетива."
