Мобилно меню

4.8529411764706 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (34 Votes)
Този въпрос е вълнувал винаги с различна сила християните през вековете. Въпреки еднозначното свидетелство на апостол Павел, че брачното легло е чисто, често пъти превес взема мнението, че интимните връзки между мъжа и жената в брака са пречка за духовния живот на съпрузите и затова те трябва да се ограничат само до детераждане. В една крайна форма това учение е изведено от Римокатолическата църква днес и под различна форма битува и в много среди на Православната църква.

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (23 Votes)
1_22.jpgВ Църквата днес като че ли не е прието да се говори много за човешките чувства. Сякаш ако ги нямаше, човекът би бил някак "по-силен" и "по-съвършен". И така неусетно се изправяме в ролята на обвинител на Твореца, подобно на онзи несмислен философ, който казал: "Ако аз бях на мястото на Бога, щях да създам човека с по-съвършени сетива."
Източник "Църковен вестник"/2001 г.

4.5384615384615 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (26 Votes)
1_37.jpgТемата за абортите, както и всички въпроси свързани с нероденото дете, имат за своя основа човешкия ерос.

Еросно творение

По природа човекът е еросно творение. У него е вложен стремежът към единение. Нивото, на което се осъществява това единение, е троично. Човекът желае единение с Бога, с ближния, а чрез душевните си и умствени дадености единява всички сили, които характеризират неговата личност.

По-конкретно казано, еросът тласка човека:

- да изследва живота и смъртта и да се интересува от онова, което е отвъд видимия свят;
- да търси общение с другите хора;
- да се опитва да преодолява вътрешните разделения, които разкъсват личността му.

Всички тези стремежи са еросни. Еросното развитие предполага изход - изход към Бога, към хората и отсамодоволството на нашия егоизъм.

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (7 Votes)
Може би вие нямате деца или вашите вече са големи. Възможно е дори да имате изключително кротки деца, които седят на едно място и не шукват през цялото богослужение, но със сигурност не всички имат вашия късмет. Много дечица превръщат богослужението в истинско изпитание за своите родители, пък и за останалите богомолци в храма. Питаме се: струва ли си изобщо да ходим, щом и за нас, и за невръстните ни деца богослуженията се превръщат в мъчение. И ако - да, от каква възраст може да става това, колко често и за колко време?

3.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 3.78 (9 Votes)
John_1.jpgОт най-ранна детска възраст можем да насърчаваме децата, най-вече с личен пример, да се съветват с духовен наставник. Това трябва да става непринудено и постепенно. От бебета да свикнат да виждат свещеници и да получават благословение от тях. Ако от малки имат възможност да говорят свободно със свещеник за приятелчетата си, за игри, училище, сънища, мечти... - те отрано ще се приучат да допускат Христос във всички области на живота си и в най-съкровените си преживявания. Ще се научат да виждат всичко на този свят осветлено от Божието Слово.

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.