Темата за абортите, както и всички въпроси свързани с нероденото дете, имат за своя основа човешкия ерос.
Еросно творение
По природа човекът е еросно творение. У него е вложен стремежът към единение. Нивото, на което се осъществява това единение, е троично. Човекът желае
единение с Бога, с
ближния, а чрез душевните си и умствени дадености
единява всички сили, които характеризират неговата личност.
По-конкретно казано, еросът тласка човека:
- да изследва живота и смъртта и да се интересува от онова, което е отвъд видимия свят;
- да търси общение с другите хора;
- да се опитва да преодолява вътрешните разделения, които разкъсват личността му.
Всички тези стремежи са еросни. Еросното развитие предполага
изход - изход към Бога, към хората и отсамодоволството на нашия егоизъм.
В Църквата днес като че ли не е прието да се говори много за човешките чувства. Сякаш ако ги нямаше, човекът би бил някак "по-силен" и "по-съвършен". И така неусетно се изправяме в ролята на обвинител на Твореца, подобно на онзи несмислен философ, който казал: "Ако аз бях на мястото на Бога, щях да създам човека с по-съвършени сетива."
Може би вие нямате деца или вашите вече са големи. Възможно е дори да имате изключително кротки деца, които седят на едно място и не шукват през цялото богослужение, но със сигурност не всички имат вашия късмет. Много дечица превръщат богослужението в истинско изпитание за своите родители, пък и за останалите богомолци в храма. Питаме се: струва ли си изобщо да ходим, щом и за нас, и за невръстните ни деца богослуженията се превръщат в мъчение. И ако - да, от каква възраст може да става това, колко често и за колко време? 
