Мобилно меню

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (32 Votes)
Евангелието казва, че когато семето падне на земята и не умре, то е безполезно. Но ако умре, дава много плод и богата жътва.
Когато съпругът отказва да “умре” за съпругата си, последствията са страшни. Първата последица е самотата. Докато съпругът се интересува само от своето удовлетворение, той осъжда себе си на самота. Ако не преживее загубата на любовта към себе си, няма надежда да породи любов към себе си у своята съпруга. Той трябва да остави сигурността в него да умре, преди да вкуси от пълнотата, която ще му даде чувството на сигурност в любовта на партньорката му.

Ако семето не умре в земята, то остава само. Има много неща, които държат съпрузите на разстояние един от друг. Често пъти всеки защитава своите особености и начини да изрази себе си, но акцентуването на това ги държи далеч един от друг. Много от тези неща трябва да умрат, за да се изпълни с любов животът на двойката. Семето, което трябва да умре, не е нито личността, нито любовта на съпрузите, но техните вътрешни защити и предпазни стени, които те самите издигат, за да бранят себе си. Любовта е нещо, което трябва да се отдаде другиму, за да може да живее и расте.

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (10 Votes)
На 21 ноември Църквата чества Въведение Богородично. Въвеждането в храма на 3 годишната Дева Мария. Жадували дълго за рожба нейните поостарели вече родители и обещали, ако Бог чуе молитвата им и ги дари с дете - те да дадат чедото си в храма да изучава Свещеното Писание и с молитва да служи на Бога. И тъй като праведният Йоаким бил от царски род, а праведната Ана от архиерейски, свещенически род те устроили небивало тържество за деня, когато дарът от Бога - тригодишната си дъщеря Мария, - принесли в дар на Бога. Тържество за въвеждането в храма, което удивило целия Иерусалим. Най- напред  вървели хор девици със запалени свещи, а след тях водили Светата Дева родителите, уловилите я от двете страни за ръце. Със запалени свещи ги следвали тяхните роднини, приятели и познати. А на стълбите на храма ги посрещнали със свещени химни първосвещениците и служителите в храма.

Родителите поставили тригодишната Мария на първото стъпало на храма и тя за почуда на всички сама изкачила петнайсетте стапала и спряла на най- горното....

Родителите сложили дъщеря си на първото стъпало. И тя сама изкачила петнайсетте стъпала. Родетели! Първото стъпало е за нас.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
По повод  празника Въведение  Богородично да  надникнем в страниците на Държавния  архив, съхранили  документи за  храм  “Света  София” от  началото  на  ХХ век.

В това  времегрижата на духовенството "захристиянизирането на учащата се  младеж”е  изключително голяма. Цитирам писмо  от 1931 от  светата Митрополия, в което се казва:   “…..по  случай  деня  на християнската  младеж , както миналата (1930) година, така  и  сега, свещениците и дяконите…да посетят училищата, в които са  работили по- рано. В споразумение  с  директорите  и  учителите,  наредете програмата. Министерството (на просветата) и  Светия Синод  са  издали наредби, според които на  3 декември (стар стил) след пладне   да се  изнесат  на учениците подходящи  за празника  беседи,  след което  да  се заведат в църква на  вечерня. На 4 декември учениците  да се заведат в църква, за  да се причестят.”

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
-  Мо­же ли да се пос­та­ви въп­ро­сът за съв­мес­т­но­то въз­пи­та­ние на ро­ди­те­ли­те и де­ца­та в хрис­ти­ян­с­т­во­то, ако са­ми­те ро­ди­те­ли не са въз­пи­та­ни в не­го от дет­с­т­во­то?
-  За въз­пи­та­ни­е­то на ро­ди­те­ли­те, за то­ва как те тряб­ва пос­те­пен­но да опоз­на­ват сво­я­та вя­ра, да из­рас­т­ват и да бъ­дат спо­соб­ни да я пре­да­дат на де­ца­та си, мис­ля, че е не­об­хо­ди­мо да го­во­рим от­дел­но. Но вед­на­га ми се ис­ка да ка­жа, че ду­хов­ни­ят жи­вот на де­те­то за­поч­ва от мо­мен­та на не­го­во­то за­ча­тие. Се­га чес­то се спо­ри ко­га за­ро­ди­шът ста­ва чо­век в пъл­ният сми­съл на ду­ма­та. На то­ва ще от­го­во­ря, мо­же би мал­ко ряз­ко, с от­ве­тен въп­рос: ко­га за­поч­ва жи­во­тът на Си­на Бо­жий, ста­нал Син Чо­веш­ки? Ко­га­то ан­ге­лът до­не­съл бла­го­вес­ти­е­то на св. Де­ва Ма­рия и тя от­вър­на­ла: „Ето ра­би­ня­та Гос­под­ня; не­ка ми бъ­де по ду­ма­та ти” (Лк.1:38)? Или по-къс­но?.. Да, в он­зи мо­мент, ко­га­то Бо­жи­я­та Май­ка въз­п­ри­е­ла в себе си Си­на Бо­жий, ста­нал плът, ве­че за­поч­ва Не­го­ви­ят жи­вот ка­то Чо­век.

4.8148148148148 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (27 Votes)
До­ри чо­век да е убе­ден и да ис­ка да пос­тъп­ва пра­вил­но, в ре­ал­ния жи­вот не ви­на­ги е тол­ко­ва лес­но да раз­поз­на­еш кое е пра­вил­но и кое – не. А ние тряб­ва да на­у­чим на то­ва и де­ца­та си!

Све­тът пра­ви всич­ко въз­мож­но, за да раз­мие кон­ту­ри­те, да нап­ра­ви мо­рал­ни­те нор­ми от­но­си­тел­ни, да раз­ши­ри рам­ки­те на поз­во­ле­но­то и да обър­ка пред­с­та­ви­те на де­ца­та за доб­ро и зло, за пра­вил­но и неп­ра­вил­но, за ред­но и не­ред­но, за тряб­ва и не би­ва…

На­ше за­дъл­же­ние ка­то ро­ди­те­ли е да да­ва­ме яс­но оп­ре­де­ле­ние на по­ня­ти­я­та и не­ща­та, да ги на­зо­ва­ва­ме с ис­тин­с­ки­те им име­на; да на­у­чим де­ца­та да раз­поз­на­ват доб­ро­то във всич­ки зап­ле­те­ни жи­тейс­ки си­ту­а­ции и ка­те­го­рич­но да го из­би­рат и то­га­ва, ко­га­то няма да сме с тях.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики