Мобилно меню

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (28 Votes)
Децата от всички векове, всички страни, всички времена и народи играят. Игрите са толкова естествени, така нужни за физическото, интелектуалното, емоционалното, моралното и социалното им развитие, че нищо чудно “инстинктът за игра” да е изначално вложен от Твореца в биологическата програма на високоразвитите същества.

Днес все по-рядко човек може да види групи играещи деца по улиците и междублоковите пространства. Нашите деца все повече заменят традиционните подвижни и интелектуални игри, с които са израсли поколения наред, с нов тип игри – екранни, които грабват вниманието им и с часове ги приковават към екрана на GSM-и, компютри, телевизори. Родителите са доволни: децата не вдигат шум, не ни разхвърлят къщата, не се мотаят по улицата и няма никаква опасност да си разбият главата или да си олющят коленете. При това производителите и разпространителите на видео- и компютърни игри уверяват, че те спомагат за развитието на разни умения у децата.
Но могат ли тези игри да заменят традиционните?

Могат ли да развият у децата онези умения и качества, които традиционните игри развиват и които са така нужни, за да навлезеш в света на възрастните, да станеш пълноценен член на обществото, в което живееш?

4.1111111111111 1 1 1 1 1 Rating 4.11 (9 Votes)
В навечерието на най-големия християнски празник – Възкресение Христово на пазара се появява третото, допълнено издание на Календар на православната българка, издаван от фондация “2000 години Рождество Христово”.

Книгата беше издадена за първи път преди седем години  в чест на големия християнски юбилей – 2000-годишнината от Рождeнието на Спасителя. Тя беше предназначена най-вече за тези, които искат да възпитат децата си в духа на православната вяра и традиции. Наречена е “Календар на православната българка”, защото майката е тази, която изгражда у децата си чувството към християнските ценности и морал.

4.7882352941176 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (85 Votes)
Благовещение, Рубльов

Пред нас е великият празник Благовещение. Благата вест за раждането на Спасителя на човечеството, Благовещение, е празник, честван у нас преди десетилетията на атеизъм като Ден на майката.

Има архивни сведения от 1938 г. за честването на Благовещение – Денят на майката. Тогава в салона на дружество „Славянска беседа“ се провежда сказка „Грижи за майката“ от проф. прот. Христо Димитров.

И още един много ценен документ от 1943 г. В съобщение до Радио „София“ се казва: „На Благовещение, 7 т. м., Негово Високопреосвещенство митрополит Стефан ще отслужи в столичния храм „Света Софѝя“, храмов празник на същата, архиерейска света Литургия, а предния ден – велика архиерейска вечерня с петохлебие на 18 ч. На 7 т. м. 16:30 след пладне по случая и по случай деня на майката, от името на църквата и на дамския комитет от братството, ще говори в църквата „Света Софѝя“ известния наш писател и общественик Константин Петканов, на тема: Християнското сърце на българската жена“. Преди и след сказката църковният хор ще изпълни подходящи песнопения“.

4.8787878787879 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (33 Votes)
митрополит Антоний СурожкиЕнцикликата на римския папа Павел VI „Humanae vitae"1:, обнародвана през 1968 г., беше отговор на отдавна назрялата необходимост в Римокатолическата църква да се изясни въпросът за „контрола върху раждаемостта" - употребата на противоза­чатъчни средства, и да се потвърди съществуващата от по-рано категорична забрана за католиците да използват такива сред­ства, съпроводена и с препоръка да се възползват от естестве­ните възможности за тази цел. Енцикликата предизвика бурни реакции, които засегнаха и други въпроси, като например пап­ския авторитет и целибата на духовенството. Представената по-долу беседа предлага възгледа на Сурожкия митрополит (за Великобритания на Руската православна църква) Антоний Блум по тези въпроси.2

4.7 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (30 Votes)
starez.jpgНаскоро бях на гости у една моя възрастна позната. След няколко телефонни разговора с приятелки тя отбеляза:
- Всички се оплакваме една на друга. - А после добави - Милостив е Бог. Ако не бяха болестите и страданията, как щяхме пожелаем смъртта като утеха!
Разговорът ни продължи в тази посока. После дни наред думите й не ме оставяха на мира. Питах се: проклятие ли е старостта, или благословение?

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий