Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)
1_132.jpg(продължение)

Всичко става благодарение на молитвата, мълчанието и любовта. Разбрахте ли какво прави молитвата? Любов към молитвата, към Христа любов. Тя носи в действителност полза. Колкото повече обичате децата си с чисто човешка любов, която често е страстна, толкова повече ще се объркват те, толкова повече и поведението им ще бъде лошо.  Когато обаче, любовта между вас и към децата е християнска и свята, тогава няма да имате проблеми. Светостта на родителите спасява децата. За да стане това, трябва да подейства Божията благодат в душите на родителите. Никой не се освещава от само себе си. Самата Божия благодат след това ще осветли, ще затопли и ще вдъхне живот в душите на децата.  

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (53 Votes)
1_71.jpgВъзпитанието на детето започва със зачатието

Възпитанието на децата започва от момента на зачеването им. Детето като ембрион чува и чувства в утробата на майка си. Да, чува и вижда с очите на майка си. Усеща нейните движения и чувства, въпреки че разсъдъкът му все още не е развит. Когато лицето на майката е помрачено, се помрачава и то. Майката се нервира, нервира се и то. Каквото чувства майката – тъга, болка, страх, притеснение, го изживява и то. Ако майката не желае детето в утробата си и не го обича, то го чувства и психиката му се травмира, като тези травми го съпътстват цял живот. Обратното се случва, ако майката има святи чувства. Когато чувства радост, мир, любов за детето в себе си, тези чувства предава и на него по тайнствен начин, както това се случва с родените деца.

Поради тази причина майката трябва да се моли много по време на бременността и да обича детето в утробата си, да гали корема си, да чете псалми, да пее тропари, накратко - да живее свят живот. Това е в нейна полза, жертва се и за ембриона, за да стане й детето по-свято, да получи още от самото начало святи основи. Виждате ли колко важен е въпросът за жената, носеща дете? Каква отговорност и каква чест!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (28 Votes)
1_159.jpg„В същото време учениците дойдоха при Иисуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече: Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство. И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.” Мат. 18:1-6

„Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.” Мат. 18:10

Тази книга, "Деца пишат на Бога", се роди неслучайно. Героите в нея живеят около мен, без да съзнават, че те са лицето на нашия живот, неговото огледало, камертон. Те живеят в собствен свят, свят особен, от който ние възрастните през цялото време се отдалечаваме, без дори да се оглеждаме. И колкото повече се отдалечаваме, толкова по непонятен става за нас този свят – света на детството. А децата живеят със своите представи за добро и зло, за чест и безчестие, за човешко достойнство; те имат свои критерии – те са на „ти” с вечността. Героите в тази книга са ученици от шест до десет години. Точно те, в тази възраст все още пропускат живота през сърчицата си и затова са непринудени и честни.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (121 Votes)

1_63.jpgДревната Църква и римското право

Римляните са разбирали брака на първо място не като средство за осигуряване на  потомство, а като съглашение между две свободни в избора си страни. Известният принцип на римското право, според който „бракът не е общение, а съгласие“ (nuptius non concubitus, sed consensus facit), както и тезата на Модестин, че „съжителството със свободна жена представлява брак, а не конкубинат“ – от което следва, че съжителството с робиня, нямаща право да даде свободно съгласие, при никакви условия не може да се нарече брак – са залегнали в основата на гражданското право на всички съвременни цивилизовани страни. Същността на брака се вижда в съгласието, което от своя страна придава значимост и законност на брачния договор.

Фактът, че съгласно Римското право бракът се е сключвал между две свободни страни, предполага значителен социален прогрес, особено в сравнение с възгледите за брака в други цивилизации на Древния свят. Това е дало правни основания за повсеместната еманципация на жените и правното им равенство с мъжете.

4.9673202614379 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (153 Votes)

01 chora img 3509 1Днес психолози и социолози анализират безрадостния семеен живот и са разтревожени от неустойчивостта на брака и от болката, която тази неустойчивост причинява както на съпрузите, така и на децата. Това е така, защото изначалният смисъл на брака днес се оказва неразбираем за хората. Мнозина разглеждат брачната институция просто като частен договор и му придават утилитарен характер. Някои разглеждат брака от чисто социално-държавна гледна точка. При нея семейството се превръща в малка частица, клетка от държавния организъм, натоварена с голяма тежест, често не по силите ѝ.

Психологията и социологията обаче, изхождайки от своите области, които са ограничени от постановката на проблемите и областите на изследване, не могат да достигнат до пълнотата на брака и неговото предназначение както това е разкрито в опита на Църквата.

Водена от спасителната си мисия в света, Църквата отрежда на брака специално място, дава на мъжа и жената, встъпващи в брак, особено благословение наречено „тайнство“, а тайнство по думите на св. Николай Кавàсила са вратата, през която Христос се връща отново, за да пребивава в Своята Църква. Изхождайки от това, тайнството не е религиозна форма на „регистрация“, а живо общение с Христос.

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец