Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (53 Votes)
1_22.jpgЛюбовта между братята е в основата на християнската общност. Да бъдем заедно, като части от един общ организъм - такава връзка не може да се преживее никъде, освен в Църквата. И аз усетих реално силата на тази връзка.

Почина баща ми. След боледуване от рак. Лекарите не можаха да направят почти нищо. Белият дроб се пълнеше с вода и възпрепятстваше притока на кислород до дроба и сърцето. Нито пункциите, нито операцията помогнаха. Татко гаснеше пред очите ни. Моята общност живееше тази лична болка заедно с мен. Всеки ден братята и сестрите се молеха Бог да се смили над баща ми. Всеки ден усещах тяхната подкрепа. Знаех, че не съм сама. Чрез тях Бог ми даваш куража и силата да продължа напред.

Силно ме вълнуваше въпросът какво ще се случи с душата на този най-скъп на сърцето ми човек. Не знаех дали някога изобщо се е изповядвал, нито дали е взимал причастие. Целият му съзнателен живот е преминал в лоното на БКП и марксиско-ленинската идеология.

4.6511627906977 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (43 Votes)
1_7.jpgНе са ме кръстили като бебе. Всъщност имало е кръщене, но не в храма и не чрез свещенодействието на Божии служители, а в съвета (както го нарича и до днес майка ми) в името на Комунистическата партия. Какво е представлявал самият ритуал – никой не може да ми обясни. Останали са снимки от този ден – някаква дама с изящна фризура държи лист хартия и нещо обяснява на родителите ми. На друга фотография кръстницата ми ме е гушнала и ме показва високо на всички. С гордост. С убеждение, че прави нещо много, много ценно за мен. И навярно тези хора са вярвали във важността на онзи момент.

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (18 Votes)

1_18.jpgБеседа в рамките на семинара ”Диалог с родителите”

Темата може да изглежда до известна степен трудна. Звучи даже дразнещо. В нашата епоха всеки размисъл, обсъждане или дори мисъл за Бога или за нашата вяра като православни ни звучи крайно теоретично, без практически интерес за живота ни. Това лесно може да се установи.

Днес ние не можем да направим разлика, между Бога на нашата вяра и изповедание от една страна, и между Бога на нашия живот, на личната ни връзка и отношение – от друга. Отсъства отношението, потвърждението за присъствието на Бога в живота ни и остава черупката, изповядването на някаква идея, на някаква теория. Затова и една такава тема, едно такова обсъждане, е извън нашето всекидневно търсене. Този въпрос не ни занимава.

Това се пренася и върху нашите деца. Даваме на децата си религиозно възпитание, което почти не се различава от една хубава приказка, макар и с някакви социални ценности, необходими за тяхното „нравствено” съобразяване с установените социални и човешки ценности. Всичко е – или се е превърнало – в символи. Явяването на Бога на земята от разтърсващо и повратно за живота ни събитие е станало символ и символичен и нравствен модел без съществени последици за нашия живот.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
DSC02046.JPGЦърквата иска да славим Бога като деца... А съвременната мъдрост не желае самите деца да славят Бога. Казват: „Рано е да учим децата си на религия, те още не са се развили достатъчно”. Казват: „Да учите децата си за Бога е безполезно, няма да разберат”. Казват: „Да учите децата си на вярата е несправедливо – това означава да насилвате съвестта им. Когато пораснат, тогава и ще обикнат вярата, която считат, че им е присърце, тогава и ще я усвоят съзнателно”. Казват: „Да възпитавате децата си във вярата е дори вредно - това може да попречи на тяхното нормално развитие”. Казват тези и много други неща, а вършат още повече.

Погледнете: водят ли родителите децата си в църквата? Често ли ги водят? На каква възраст започват да ги водят? А някога ги водеха редовно. Приучаваха ги към всичко - към молитвата, към поста, към много неща ги приучаваха...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)
1_93.jpgЗдравейте! Имам следния въпрос: как се съотнася идеята за християнското търпение с темата за домашното насилие: трябва ли жертвата да търпи - ако да, защо, ако не, също защо.

Повдигате една много сериозна тема, която за съжаление не получава достатъчно внимание в обществото, а също така и в Църквата. Въпреки че свещениците ежедневно се срещат с подобни проблеми и помагат според силите си на жените, страдащи от насилие в домовете си, въпросът не се дискутира, в публичното пространство липсва аргументираният глас на Църквата, която да каже в подобни ситуации как да разграничим смирението от примирението, търпението от отчаянието и апатията. С една дума, къде е добродетелта и откъде започва грехът?

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики