Мобилно меню

4.8461538461538 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (39 Votes)
За голяма част от хората вярата е свързана с представата за закон, строго регламентиращ живота на човека от люлката до гроба. Затова мнозина се смущавали и били поразени от пастирския съвет на блажени Августин: „Обичай Бога и прави, каквото искаш”.

Някой ще открие в тези думи религиозен фанатизъм: ще речеш, че на този, който обича Бога всичко е позволено. Но всъщност тук е изразена съвсем друга мисъл: любовта е висша форма на знание. Така например, един учен-ентомолог, познавач на насекомите, може искрено да се възхити, разглеждайки мъхавите крачета на паяка. В същото време профанът, щом забележи близостта на подобно чудовище, изплашено хваща чехъла.

Бидейки съвършено знание, любовта се оказва над закона. Съпрузите, живеещи в любов, знаят точно как да се погрижат един за друг и затова не се нуждаят от указанията на Семейния кодекс. Вдъхновението на Моцарт му позволява да борави с нотите много по-добре от всяка теория на композицията, което предизвиква пристъп на завист у пушкиновия Салиери, който „музиката разчлени като труп” и „повярва в алгебрата на хармонията”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (93 Votes)
(Първа част)Старецът Паисий

Старецът Паисий казва, че майка му от малък го научила да се моли без никога да му говори за молитвата. "От малки деца – спомня си той – казвахме в себе си „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Майка ни никога не ни накара да я казваме, не ни нареждаше: „Кажете молитвата!”. Ние просто я виждахме, как казва „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”, докато месеше хляба."

Затова и ти прави каквото искаш, остави другия. Не се занимавай с него. Ти се грижи за мира на своята душа и другият ще усети това благоухание, ще го разбере. Тя вадела яденето от фурната и пак казвала молитвата, падала вилица на пода - тя не се нервирала, чупела се някаква чаша, майка му – молитва. "Това ни предаде", казваше старец Паисий. "Имахме много добро възпитание, без да ни дразнят. Вкъщи се чувствахме се като в рая, обичахме да стоим вкъщи и това беше утеха за родителите ни".

4.9669421487603 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (121 Votes)
1_86.jpgТемата, която избрах за днешната ни беседа е „Остави детето си на мира”. Дори да нямаш деца, това е част от една по-обширна тема, която засяга въобще липсата на натиск, на насилие в живота ни. Можех да я озаглавя „Остави човека на спокойствие”, тоест не притеснявай другите хора.

Когато през 1986 година за първи път отидох в Света Гора, попитах един монах в скита „Света Анна”:

-  Отче, какво правиш тук, деца нямаш, не строиш къщи, не работиш в някой завод, какъв е твоят принос в света?

Тогава бях малък. Той ми отговори:

- Виж, аз имам много страсти и немощи и постоянно се ядосвам, нервирам се, имам тежък характер. Моят принос към вас, които сте в света, е, че ви оставям на мира, не ви обременявам с моите страсти и немощи, което не е малко. Ако живеех близо до вас в града, щях да ви уморявам с това, което нося в себе си, с моя труден характер. Сега поне не безпокоя никого. Тук съм, в моето безмълвие, в моите грешки, в моите грехове, но ви оставям на мира.

4.8032786885246 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (122 Votes)
Хората, които за първи път прекрачват прага на храма, често остават с впечатлението, че Църквата е „събрание на женомразци”. Нерядко се чуват такива изказвания: „На мъжа ми никой нито веднъж не му е направил забележка в църквата. А аз щом вляза, веднага се оказва, че не се прекръствам, както трябва, застанала съм не където трябва, свещите не паля правилно, а и не ги слагам на точното място, не съм облечена подходящо, а и изразът на лицето ми не е подобаващ”.

Такива примери има стотици и дори хиляди. Наистина е странно да чуеш антиженски изказвания в Руската православна църква, в която по време на гоненията жените бяха основната част от енориашите, а и в наши дни си остават болшинство. Но фактът си е факт: за жената е много по-трудно отколкото за мъжа да пристъпи прага на храма, без да чуе по свой адрес един куп упреци и да не се почувства като човек втора категория.

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (120 Votes)
wedding_at_cana.jpgВече разговаряхме за това, че Бог е сътворил човека и го е поставил в рая, където той функционирал естествено, в здрава връзка със своята съпруга Ева. Тяхната цел не била раждането на децата, а постигането на съвършенство, постигането на съвършената Божията любов, което е и главната цел на брака. Затова всяко едно Тайнство на Църквата, включително и бракът, е опрощаване на греховете и е за вечен живот. Затова бракът е Тайнство, харизма, която Бог благославя и дава в Църквата. Затова Църквата го благославя и смята семейството за място, където човек отива, за да открие своята цел.  В крайна сметка целта на брака е превъзмогването му  да превъзмогнеш брака и да не го превърнеш в идол, а да го разглеждаш като средство, което ще те отведе до Бога. Брачната любов не се отменя, защото Божията любов не отменя любовта към хората или любовта между нас, а напротив, прави човешката любов по-съвършена,  по-силна, по-мощна, по-чиста и по-здрава. Божията любов не отменя съпружеската любов, нито любовта към децата, а я прави истински съвършена.

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики