За голяма част от хората вярата е свързана с представата за закон, строго регламентиращ живота на човека от люлката до гроба. Затова мнозина се смущавали и били поразени от пастирския съвет на блажени Августин: „Обичай Бога и прави, каквото искаш”.

Някой ще открие в тези думи религиозен фанатизъм: ще речеш, че на този, който обича Бога всичко е позволено. Но всъщност тук е изразена съвсем друга мисъл: любовта е висша форма на знание. Така например, един учен-ентомолог, познавач на насекомите, може искрено да се възхити, разглеждайки мъхавите крачета на паяка. В същото време профанът, щом забележи близостта на подобно чудовище, изплашено хваща чехъла.

Бидейки съвършено знание, любовта се оказва над закона. Съпрузите, живеещи в любов, знаят точно как да се погрижат един за друг и затова не се нуждаят от указанията на Семейния кодекс. Вдъхновението на Моцарт му позволява да борави с нотите много по-добре от всяка теория на композицията, което предизвиква пристъп на завист у пушкиновия Салиери, който „музиката разчлени като труп” и „повярва в алгебрата на хармонията”.

Хората, които за първи път прекрачват прага на храма, често остават с впечатлението, че Църквата е „събрание на женомразци”. Нерядко се чуват такива изказвания: „На мъжа ми никой нито веднъж не му е направил забележка в църквата. А аз щом вляза, веднага се оказва, че не се прекръствам, както трябва, застанала съм не където трябва, свещите не паля правилно, а и не ги слагам на точното място, не съм облечена подходящо, а и изразът на лицето ми не е подобаващ”.

Такива примери има стотици и дори хиляди. Наистина е странно да чуеш антиженски изказвания в Руската православна църква, в която по време на гоненията жените бяха основната част от енориашите, а и в наши дни си остават болшинство. Но фактът си е факт: за жената е много по-трудно отколкото за мъжа да пристъпи прага на храма, без да чуе по свой адрес един куп упреци и да не се почувства като човек втора категория.

Вече разговаряхме за това, че Бог е сътворил човека и го е поставил в рая, където той функционирал естествено, в здрава връзка със своята съпруга Ева. Тяхната цел не била раждането на децата, а постигането на съвършенство, постигането на съвършената Божията любов, което е и главната цел на брака. Затова всяко едно Тайнство на Църквата, включително и бракът, е опрощаване на греховете и е за вечен живот. Затова бракът е Тайнство, харизма, която Бог благославя и дава в Църквата. Затова Църквата го благославя и смята семейството за място, където човек отива, за да открие своята цел.  В крайна сметка целта на брака е превъзмогването му – да превъзмогнеш брака и да не го превърнеш в идол, а да го разглеждаш като средство, което ще те отведе до Бога. Брачната любов не се отменя, защото Божията любов не отменя любовта към хората или любовта между нас, а напротив, прави човешката любов по-съвършена,  по-силна, по-мощна, по-чиста и по-здрава. Божията любов не отменя съпружеската любов, нито любовта към децата, а я прави истински съвършена.