Преди пет години в Санкт-Петербурска епархия е създаден център за помощ на съпрузи, чийто брак е в опасност. Организатори са прот. Александър Дягилев и съпругата му Любов Дягилева, която е юрист (на снимката). Методът на работа със семействата в криза – „Съпружески срещи” – е заимстван от практиката на Римокатолическата църква, но е преработен и пригоден за православни семейства, според църковното разбиране за човека и брака.

Движението „Съпружески срещи” е създадено първоначално в 1977 г. в Полша от римокатолическия свещеник Стефан Богушевски и семейната двойка Йежи и Ирена Гжибовски. О. Стефан идва от Канада, където е виждал подобна програма, и решава да я „въцъркови”. Заради успешността й, тя става международна и се прилага в цял свят. През 1990 г. с Йежи и Ирена Гжибовски се среща руският свещеник о. Александър Мен, който иска да приложи програмата в своята енория. Затова през август 1990 г. той изпраща в Полша четири семейни двойки, които да усвоят начина на работа. Същата година през септември о. Александър Мен е убит и новият енорийски свещеник не е склонен да започне дейност на базата на опита на обучените в Полша семейства.

След близо 20 години програмата отново е на дневен ред. Този път има и свещеник, който да я приложи не само на енорийско, но и на епархийско ниво – о. Александър Дягилев. Той признава, че през 2009 г. лично е преминал през програмата със своята съпруга, с която на даден етап от семейния си живот преживяват криза в отношенията. Така той и съпругата му изпитват на практика приложимостта на метода на работа.

С вълнение и трепет милиони деца по света очакват навечерието на Коледа, за да получат желаните подаръци. Спорът за това кой ги носи – дядо Мраз или дядо Коледа все още е актуален.

Двата образа на щедрия старец идват у нас от двата края на света – единият от западната култура, а другият – от Русия. Всеки от тях има свои атрибути и имидж, на които държи.

Въпреки това през последните двадесет години ние ги обединихме и пригодихме в един образ. В повечето случаи го наричаме дядо Коледа, но подобно на дядо Мраз и нашият старец има помощник. При нас това е Снежанка, макар ролята й по Коледа да няма нищо общо с класическата приказка.

Все още има колебания кога се дават подаръците – на Коледа или Нова година. За някои дядо Коледа идва тихо на Рождество Христово, а за други - дядо Мраз пристига шумно на Нова година.

По какво си приличат и по какво се различават двата образа:

Но независимо от времето и външния вид, образът на добрия щедър старец винаги ще остане персонификация на детския копнеж за чудеса и неизменното право на всяко дете да се радва на подаръците, приготвени с много любов за него. Образът на добия дядо е първата среща на детето с безусловната Божия любов, която не зависи от никакви постижения, а само от стремежът да сме по-добри.

С келяв да се бориш, беля да си сториш

Радой Ралин

Преди не много време имах неблагоразумието да защитя в печата традиционния вид на брачната институция (тук). Единственият безспорен ефект от усилията ми беше, че си спечелих име на „хомофоб“ и „привърженик на националсоциалистическите идеали“. Сега ми беше предложено, вероятно в първото качество, да прокоментирам три събития: последния гей-парад, официалното становище на Св. Синод и един примерен отклик на това становище – статията „Църквата да помага, не да забранява“ от Наталия Милчева (в-к Стандарт, 20.6.2014 г.). Трябва да призная, че това се оказа твърде затрудняваща задача. Не само поради разнородното значение на трите, а главно поради нежеланието ми да се включа в спонтанно образуващата се верига. Всяко от въпросните, да ги наречем събития, разбира се, може да се обсъжда поотделно. По-интригуваща обаче ми се стори съзнаваната или несъзнавана връзка между тях.

Поредният гей-парад вече трудно може да се нарече събитие. Още по-трудно е да се каже нещо ново за тази настойчиво повтаряна безсмислица. Никой, приемащ „половата си ориентация“ за нещо естествено, не би се вдъхновил от идеята да направи от нея социално или политическо събитие. „Нетрадиционният“ характер на самото сексуално влечение още по-малко може да обясни усилията то да бъде представено като нещо естествено.

Той е назначен в енория, в която няма храм, а построява цял православен град. Той няма деца, а успява да създаде голямо семейство. Руски филм на документалния телеканал RTД разказва за протойерей Николай Стремский, който основава обител край Оренбург и заедно със съпругата си стават приемни родители на 70 деца.

През 80-те години на миналия век Николай Стремский дори не подозира, че някога ще стане свещеник и ще има 70 деца. По време на военната си служба в Руската армия нещо се случва с него на границата с Афганистан и това променя живота му. Когато се връща от казармата вече е сигурен, че ще стане свещеник.

Да си духовен човек означава, да не говориш прекалено много за Бога. Обърнете внимание на това – да не говориш много за Бога, а да живееш Бога. А на другите да казваш това, което могат да понесат плюс една стъпка напред – за да ги подтикнеш, но съвсем малко. Разбрах това на Света Гора, където в архондарика на един много строг манастир, Дионисиат, живееше един дядо, йеромонах. Един път при него дойде група поклоници, между които имаше баща и син. Познавах посетителите. Децата бяха игриви и казваха: „Уф, не ни се слушат сега проповеди!”. „Елате, този свещеник е добър! Ще видим какво ще ни каже!” – отвръщаше им бащата. А този йеромонах беше много аскетичен. Влизал съм в килията му, рядко ядеше, беше много строг към себе си, но към другите – дотам, докъдето издържат. И точно когато очаквахме да започне да говори по духовни теми, той започна да коментира последните футболни резултати на Олимпиакос, Панатинайкос, АЕК... И това в архондарика на Света Гора! Питаше посетителите:

- Абе, хора, какво ще стане тази година, ще спечелим ли първенството?