Може
би вие нямате деца или вашите вече са големи. Възможно е дори
да имате изключително кротки деца, които седят на едно място и
не шукват през цялото богослужение, но със сигурност не всички
имат вашия късмет. Много дечица превръщат богослужението в истинско
изпитание за своите родители, пък и за останалите богомолци в
храма. Питаме се: струва ли си изобщо да ходим, щом и за нас,
и за невръстните ни деца богослуженията се превръщат в мъчение.
И ако - да, от каква възраст може да става това, колко често и
за колко време?
Духовният наставник и децата
От
най-ранна детска възраст можем да насърчаваме децата, най-вече
с личен пример, да се съветват с духовен наставник. Това трябва
да става непринудено и постепенно. От бебета да свикнат да виждат
свещеници и да получават благословение от тях. Ако от малки имат
възможност да говорят свободно със свещеник за приятелчетата си,
за игри, училище, сънища, мечти... - те отрано ще се приучат да
допускат Христос във всички области на живота си и в най-съкровените
си преживявания. Ще се научат да виждат всичко на този свят осветлено
от Божието Слово.
И рече старецът...
Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.
Игумен Назарий