Мобилно меню

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (7 Votes)
Може би вие нямате деца или вашите вече са големи. Възможно е дори да имате изключително кротки деца, които седят на едно място и не шукват през цялото богослужение, но със сигурност не всички имат вашия късмет. Много дечица превръщат богослужението в истинско изпитание за своите родители, пък и за останалите богомолци в храма. Питаме се: струва ли си изобщо да ходим, щом и за нас, и за невръстните ни деца богослуженията се превръщат в мъчение. И ако - да, от каква възраст може да става това, колко често и за колко време?

3.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 3.78 (9 Votes)
John_1.jpgОт най-ранна детска възраст можем да насърчаваме децата, най-вече с личен пример, да се съветват с духовен наставник. Това трябва да става непринудено и постепенно. От бебета да свикнат да виждат свещеници и да получават благословение от тях. Ако от малки имат възможност да говорят свободно със свещеник за приятелчетата си, за игри, училище, сънища, мечти... - те отрано ще се приучат да допускат Христос във всички области на живота си и в най-съкровените си преживявания. Ще се научат да виждат всичко на този свят осветлено от Божието Слово.

 

И рече старецът...

scale 1200От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):

„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.

Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.

Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.

    Преп. Порфирий Кавсокаливийски