В Църквата днес като че ли не е прието да се говори много за човешките чувства. Сякаш ако ги нямаше, човекът би бил някак "по-силен" и "по-съвършен". И така неусетно се изправяме в ролята на обвинител на Твореца, подобно на онзи несмислен философ, който казал: "Ако аз бях на мястото на Бога, щях да създам човека с по-съвършени сетива."
Темата за абортите, както и всички въпроси свързани с нероденото дете, имат за своя основа човешкия ерос.
Може би вие нямате деца или вашите вече са големи. Възможно е дори да имате изключително кротки деца, които седят на едно място и не шукват през цялото богослужение, но със сигурност не всички имат вашия късмет. Много дечица превръщат богослужението в истинско изпитание за своите родители, пък и за останалите богомолци в храма. Питаме се: струва ли си изобщо да ходим, щом и за нас, и за невръстните ни деца богослуженията се превръщат в мъчение. И ако - да, от каква възраст може да става това, колко често и за колко време? 
От най-ранна детска възраст можем да насърчаваме децата, най-вече с личен пример, да се съветват с духовен наставник. Това трябва да става непринудено и постепенно. От бебета да свикнат да виждат свещеници и да получават благословение от тях. Ако от малки имат възможност да говорят свободно със свещеник за приятелчетата си, за игри, училище, сънища, мечти... - те отрано ще се приучат да допускат Христос във всички области на живота си и в най-съкровените си преживявания. Ще се научат да виждат всичко на този свят осветлено от Божието Слово. 
[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]
Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.
