В Църквата днес като че ли не е прието да се говори много за човешките чувства. Сякаш ако ги нямаше, човекът би бил някак „по-силен“ и „по-съвършен“. И така неусетно се изправяме в ролята на обвинител на Твореца, подобно на онзи несмислен философ, който казал: „Ако аз бях на мястото на Бога, щях да създам човека с по-съвършени сетива“.

Източник: Църковен вестник, 2001 г.

О. Михаил (Хаджиантониу) е роден през 1955 г. в гр. Пела, Гърция. Бил е монах в манастира „Симонопетра“ (на Света гора) от 1973 до 1988 г., а след това до 1998 г. пребивава в манастира „Св. Екатерина“ (на Синай). Понастоящем се подвизава в скит, близо до гр. Коринт.

Автор е на множество книги, сред които Послушанието и злоупотребата с него, Духовното старчество и самоусъвършенстването, Умната молитва и психическите заболявания в две части, Жената през погледа и мисълта на православния монах, Вергина и албанските въпроси, Слово на един монах в три части, Кризата на Гръцката църква или в капана на зилотизма.

Книгата му Антихристът е преведена и издадена на български език (София: „Вик`с Трейдинг“ ООД, 2001 г.).

Предлагаме на читателите откъс от една необичайна книга, чиято основна тема е не просто жената, а отношенията между мъжа и жената през погледа на един православен монах. Авторът споделя с читателите възгледите си по въпроси, които си задават много православни християни, като например на какво се дължи крахът на толкова много християнски семейства днес, при все че и двамата съпрузи са вярващи хора, защо сред „Христовите чеда“ изобилстват незрелите емоционално личности, комплексирани и неуверени в отношенията си с външния свят, защо вместо позитивни личности, които свидетелстват пред света радостта от живота в благодатта, лице на Църквата ни често стават потиснати и меланхолични християни, за които тъжният и съкрушен израз на лицето е задължителен признак на духовния човек.