Мобилно меню

4.5774647887324 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (71 Votes)

Surogskii.jpgХомосексуализмът много често се описва като болест и затова се представя като неизлечимо явление. Длъжен съм да кажа, че с това мнение не съм съгласен. Хомосексуализмът е ненормалност и, разбира се, е болезнено състояние, но доколкото ми е известно физическо или физиологическо основание за хомосексуализма няма. В една психиатрическа клиника в Лондон беше направено много задълбочено изследване по този въпрос и заключението беше такова: хомосексуализмът се явява или психическо разстройство, или греховност в смисъл на разврат.

Като психическо разстройство той може да се обясни различно. Има причини, за които все още нямаме ясна представа. Но често става така, че човек се превръща в хомосексуалист, на руски думата е „мужеложник“, защото през цялото му детство той е бил под гнета или любовната грижа на майка си или някоя друга жена, която е замествала майката и в резултат от това у такъв човек се получава страх, отвращение и ужас към всичко женско.

4.6170212765957 1 1 1 1 1 Rating 4.62 (47 Votes)

MM.jpgСайтът, който може да бъде открит на адрес http://www.overcoming-x.ru, започва с думите: „Ако смяташ, че си гей – ти си мой ближен и аз се моля за теб. При нас можеш да откриеш разбиране и истинско приятелство. Ако си християнин – ти си ми брат. Ние сме открити един за друг“.

Уебпроектът е разработен от група руски православни християни (сред тях – свещеник и психиатър), които са убедени, че единственият лек за хомосексуализма, както и за всяка друга греховна страст, е св. Православие.

В сайта са публикувани текстове на св. отци, православни духовници и психиатри, както и на хора, желаещи да се справят с този проблем. Повечето от тези автори са единодушни, че Кръщението, Изповедта, Покаянието и Причастието са единственото познато средство, което може да помогне на хомосексуалистите да се променят, сгряни от безграничната Божия любов. Има и форум, в който може да се споделя всякакъв опит, включително и пастирски, от борбата с хомосексуализма. Св. ап. Павел разглежда хомосексуализма като една от формите на идолопоклонство на душата, забравила Бога (Рим. 1:21-27).

4.804347826087 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (46 Votes)

Не ля­гай с мъж ка­то с же­на: то­ва е мръ­со­тия

(Лев. 18:22)

Спо­ред хрис­ти­ян­с­т­во­то чо­век се стре­ми към про­ти­во­по­лож­ния пол, за да „въз­пълни“ би­ти­е­то си. При ед­но­по­ло­ви­те кон­так­ти то­ва не са­мо е не­въз­мож­но, но те на­ру­ша­ват при­род­ния и лич­нос­т­ния ред, по­тъп­к­вай­ки спра­вед­ли­вост­та спря­мо Тво­ре­ца.

Ма­кар и тяс­но свър­за­ни с ви­ди­мия свят, биб­лейс­ко­то по­вес­т­во­ва­ние не разказ­ва за при­ли­ка­та ни с ос­та­на­ли­те съз­да­ния, а са­мо с Бо­га: „И сът­во­ри Бог чо­ве­ка по Свой об­раз, по Бо­жий об­раз го сът­во­ри; мъж и же­на ги сът­во­ри“ (Бит. 1:27). Тво­ре­цът из­б­ира нас, хо­ра­та, за Свои пред­с­та­ви­те­ли, и ни за­ръ­чва да въз­хож­да­ме в сво­я­та бо­го­об­раз­ност: „… док­ле всин­ца дос­тиг­нем… до със­тояние на мъж съ­вър­шен, до пъл­на­та въз­раст на Хрис­то­во­то съ­вър­шен­с­т­во“ (Еф. 4:13).

4.5833333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (48 Votes)

Arab2.jpgАра­бис­тът Цв. Те­о­фа­нов на­ри­ча хо­мо­е­ро­ти­ка­та в араб­с­кия свят „секс, ви­но, без­с­мър­тие“. „Олим­пийс­ки­те бо­го­ве – пи­ше ав­то­рът – пок­лон­ни­ци­те на Бак­хус, бе­ду­ин­с­ко­то пир­шес­т­во, спа­се­на­та ду­ша на ис­тин­с­кия вярващ мю­сюл­ма­нин –­ всич­ки те спо­ред ав­то­ра из­ра­зя­ват об­ща тен­ден­ция към упот­ре­ба на ед­ни и съ­щи сим­во­ли: ви­но­то, бла­го­у­ха­ни­е­то, пти­ца­та, ви­но­чер­пе­ца, пе­ви­ца­та… Райс­ки­те удо­вол­с­т­вия са нез­ре­ли­те и безгриж­ни нас­ла­ди на мла­дост­та, не­на­сит­ни­ят секс, опи­я­не­ни­е­то, оби­ли­е­то, вол­ност­та на ду­ша­та пти­ца. Веч­ност­та обез­с­мис­ля въз­п­ро­из­вежда­не­то, за­то­ва в рая не се раж­дат де­ца“.

По от­но­ше­ние на хо­мо­сек­су­ал­ни­те про­я­ви в кла­си­чес­ка­та араб­с­ка литера­ту­ра в из­вес­т­на сте­пен мо­жем да го­во­рим за „за­пад­но“ не­раз­би­ра­не­­: алю­зи­и­те се из­пол­з­ват за по­ли­ти­чес­ки и са­ти­ри­чес­ки вну­ше­ния и се възпри­е­мат ка­то по­ка­за­тел за сек­су­ал­на­та из­в­ра­те­ност на ара­би­те. От дру­га стра­на оба­че, гей-об­щес­т­ва­та из­пол­з­ват кла­си­чес­ки­те араб­с­ки тек­с­то­ве за свои це­ли. Всъщ­ност кла­си­чес­ки­ят араб­с­ки език не раз­по­ла­га с точ­на ду­ма за хо­мо­сек­су­а­ли­зъм ­ и то­ва оз­на­ча­ва ли, че сми­съ­лът, вло­жен в не­го, лип­с­ва в кул­ту­ра­та на на­ро­да? В съв­ре­мен­ни­те араб­с­ки реч­ни­ци смис­ловото зна­че­ние на то­зи тер­мин се из­ра­зя­ва ка­то „сек­су­а­лен ма­ни­ак“. Спо­ред Дж. Ман­роу например, „… в пред­мо­дер­на­та араб­с­ка ци­ви­ли­за­ция не е има­ло хомо­сек­су­а­лис­ти“, а Ф. Дъг­лас твър­ди, че „… в ара­бо-мю­сюл­ман­с­ка­та кул­турна сфе­ра ис­тин­с­ки­ят хо­мо­сек­су­а­ли­зъм, до­кол­ко­то той дейс­т­ви­тел­но при­със­т­ва, пред­с­тав­ля­ва пси­хо­ло­ги­чес­ки проб­лем в по-мал­ка сте­пен [от­кол­ко­то в за­пад­на­та кул­ту­ра]“.

4.9294117647059 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (85 Votes)

brak_v_kane.jpgВъв всеки договор съществуват определени условия. Един договор между две страни, били те юридически или физически лица, предполага отговорност и на двете страни всяка от тях да изпълни своите задължения. Съществуват такива условия, които започват с „ако“. Ако ти направиш това, другият трябва да направи това, а когато той направи еди-какво си, ти трябва да направиш еди-що си. Но в съпружеския договор няма условия. Никъде в последованието на брака не се споменава „ако съпругът обича съпругата, тя остава в семейството“ или „ако съпругата се подчинява на съпруга си, само тогава той е обвързан със семейната връзка“. Бракът е обвързване без условия.

В повечето договори има условия за отказ. Тези условия казват, че ако едната от страните не изпълни задълженията си, тогава другата страна се освобождава от обвързаността си. В брака няма такива условия. Бракът няма никаква надежда да успее, ако не съществува обвързване на съпрузите без опасения и изчисления. Липсата на такъв вид обвързване осъжда брака на неуспех. Статистически, психологически и социални изследвания уверяват, че прочутите пробни бракове на Запад завършват с раздяла. Почти сигурно е, че ако някой иска да гарантира неуспех на своята брачна връзка, е достатъчно да „опита“ брак за една година преди да се определи. Съпружески връзки, от които липсва обвързването за осъществяването на съединението, рядко имат шанс да оцелеят. Много млади хора, които пристъпват към пробни бракове, твърдят, че имат намерение да запазят и заздравяват връзката си и, следователно, не се нуждаят от формализация и узаконяване на брака, нито от църковно тайнство, които те смятат за глупави и подтискащи условности. Истината обаче е, че всъщност те не са приели факта на стабилното обвързване помежду си. Държат вратата отворена. И когато се явят сблъсъците, неизбежни при всички тесни връзки, почти сигурно е, че съпрузите от пробните бракове ще се разделят и ще се отдадат отново на необвързано и затова празно търсене на други партньори, с които си мислят, че ще си подхождат повече. Нежеланието на тези хора да запечатат законно връзката си показва единствено, че свързването им един с друг е частично. Нито брачното свидетелство, нито сватбеното последование в църквата са формалности, а преди всичко – символи на отговорност. По този начин съпрузите заявяват публично това, което вече са си казали насаме, а именно че поемат някаква отговорност спрямо другия, не само когато става дума за красивите емоционални и духовни страни на семейния живот, но и при онези прозаични ежедневности, които са и толкова конфликтни – парите, собствеността, болестта.

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики