Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
-  Мо­же ли да се пос­та­ви въп­ро­сът за съв­мес­т­но­то въз­пи­та­ние на ро­ди­те­ли­те и де­ца­та в хрис­ти­ян­с­т­во­то, ако са­ми­те ро­ди­те­ли не са въз­пи­та­ни в не­го от дет­с­т­во­то?
-  За въз­пи­та­ни­е­то на ро­ди­те­ли­те, за то­ва как те тряб­ва пос­те­пен­но да опоз­на­ват сво­я­та вя­ра, да из­рас­т­ват и да бъ­дат спо­соб­ни да я пре­да­дат на де­ца­та си, мис­ля, че е не­об­хо­ди­мо да го­во­рим от­дел­но. Но вед­на­га ми се ис­ка да ка­жа, че ду­хов­ни­ят жи­вот на де­те­то за­поч­ва от мо­мен­та на не­го­во­то за­ча­тие. Се­га чес­то се спо­ри ко­га за­ро­ди­шът ста­ва чо­век в пъл­ният сми­съл на ду­ма­та. На то­ва ще от­го­во­ря, мо­же би мал­ко ряз­ко, с от­ве­тен въп­рос: ко­га за­поч­ва жи­во­тът на Си­на Бо­жий, ста­нал Син Чо­веш­ки? Ко­га­то ан­ге­лът до­не­съл бла­го­вес­ти­е­то на св. Де­ва Ма­рия и тя от­вър­на­ла: „Ето ра­би­ня­та Гос­под­ня; не­ка ми бъ­де по ду­ма­та ти” (Лк.1:38)? Или по-къс­но?.. Да, в он­зи мо­мент, ко­га­то Бо­жи­я­та Май­ка въз­п­ри­е­ла в себе си Си­на Бо­жий, ста­нал плът, ве­че за­поч­ва Не­го­ви­ят жи­вот ка­то Чо­век.

4.8148148148148 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (27 Votes)
До­ри чо­век да е убе­ден и да ис­ка да пос­тъп­ва пра­вил­но, в ре­ал­ния жи­вот не ви­на­ги е тол­ко­ва лес­но да раз­поз­на­еш кое е пра­вил­но и кое – не. А ние тряб­ва да на­у­чим на то­ва и де­ца­та си!

Све­тът пра­ви всич­ко въз­мож­но, за да раз­мие кон­ту­ри­те, да нап­ра­ви мо­рал­ни­те нор­ми от­но­си­тел­ни, да раз­ши­ри рам­ки­те на поз­во­ле­но­то и да обър­ка пред­с­та­ви­те на де­ца­та за доб­ро и зло, за пра­вил­но и неп­ра­вил­но, за ред­но и не­ред­но, за тряб­ва и не би­ва…

На­ше за­дъл­же­ние ка­то ро­ди­те­ли е да да­ва­ме яс­но оп­ре­де­ле­ние на по­ня­ти­я­та и не­ща­та, да ги на­зо­ва­ва­ме с ис­тин­с­ки­те им име­на; да на­у­чим де­ца­та да раз­поз­на­ват доб­ро­то във всич­ки зап­ле­те­ни жи­тейс­ки си­ту­а­ции и ка­те­го­рич­но да го из­би­рат и то­га­ва, ко­га­то няма да сме с тях.

4.9666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (90 Votes)

Какво е специфичното в семейните отношения?

Св. ап. Павел казва, че семейството е малка църква, т. е. че в него присъстват всички или поне основните черти на църковната любов. Има древен евангелски ръкопис, намиращ се в Кеймбридж, Англия, който съдържа няколко откъса, не влезли в обичайния евангелски текст. Един от тези откъси гласи, че попитали Христос: Кога ще дойде Царството Божие? – и Той отговорил: Царството Божие е там, където са двама – те вече не са двама, а един… Това разбира се, започва в семейството, защото такова единение, такава любов, каквито се изграждат в семейството, въпреки трудностите, въпреки нашата греховност, никъде няма да намерим. И разширяването на това единство трябва да се изгражда по образец на семейството, а не по някакъв теоретичен образец, т. е. общност от хора, които помежду си са се споразумели да бъдат единни, не могат да постигнат тази пълнота на единението, която съществува в семейството.

Между семейството и Църквата ап. Павел прави паралел не само в думите, че семейството е малка църква, но и в Глава 6 от Послание до ефесяни, която се чете на венчанието, казва, че по отношение на жената мъжът трябва да заеме мястото на Христос по отношение на Църквата. И младите като че изпускат този момент. Да – това е съотношение на някаква зависимост на жената от мъжа, но предпоставката за това е, че мъжът е призван да обича жената с онази жертвена и всеотдайна любов, с която Христос обича Църквата. Тази препратка, отнесена към Църквата, ни дава още една аналогия, и, заедно с това, някаква разлика, защото както взаимоотношенията между мъжа и жената се осъществяват по образа на Църквата, така и любовта в Църквата се осъществява по образа на семейството.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (31 Votes)
04nikola_marinov.jpgИзразговори на стареца Паисий с монахини от манастира в Суроти

- Отче Паисий, веднъж ни казахте, че чрез любовта човек израства, узрява. Какво по-точно имахте предвид?

- Не е достатъчно да обичаш другия. Трябва да го обичаш повече от себе си. Майката обича децата си повече от себе си. Остава гладна, за да нахрани децата си, но усеща по-голямо задоволство от тях. Дечицата се хранят материално, а майката духовно. За тях е вкусът на храната, а за майката духовното ликуване. Едно момиче преди да се омъжи, може да спи до десет часа сутринта и да иска при това млякото да я чака сервирано. Мързи я да свърши каквато и да е работа. Иска всичко да получи готово. Иска да я обслужват. Има изисквания към майка си, към баща си, а тя си гледа безделието. Любовта е заложена в природата й, но тази любов не се развива, защото непрекъснато получава помощ и напътствия от майка си, от баща си, от братята и сестрите си. В момента, обаче, когато стане майка, тя става като механизъм, който колкото повече се натоварва, толкова по-хубаво работи, защото върши всичко с любов.

4.7234042553191 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (47 Votes)
1044293924_1.jpgНа всеки 40 секунди един жител на планетата се самоубива. Годишно около 900 000 души слагат край на живота си. Това сочат данни на Международната асоциация за борба със самоубийствата, обявени в Берлин (Darik News)


Ед­ва ли има чо­век, кой­то в ня­кой миг от жи­во­та си да не си е за­да­вал въп­роса има ли смисъл да живея още. Ако досега той не е заставал с цялата си острота пред нас, то кой ни гарантира, че така ще бъде винаги? Как­во ка­ра хо­ра­та да стиг­нат дотам, че да се от­ка­жат съз­на­тел­но от най-цен­но­то, ко­е­то при­те­жа­ват и без ко­е­то гу­бят и всич­ко ос­та­на­ло; как­во ги ка­ра да се от­ка­жат от най-цен­ния си дар ­ дар, кой­то са­мо вед­нъж се по­лу­ча­ва и кой­то за­гу­бят ли, гу­бят за­ви­на­ги (бук­вал­но за веч­ност­та)? Как ста­ва та­ка, че жи­во­тът в под­ред­ба­та на  при­о­ри­те­ти­те им по­па­да по-нис­ко от дос­тойн­с­т­во­то, чест­та, мяс­то­то в об­щес­т­во­то... Как­во ка­ра да по­сег­нат на жи­во­та си и мла­ди хо­ра в раз­ц­ве­та на си­ли­те си, и до­ка­за­ли се­бе си мъ­же и же­ни, и въз­рас­т­ни омъд­ре­ли хо­ра, ко­и­то би тряб­ва­ло да це­нят все­ки ден от жи­во­та си?

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец