Нашето време се отличава с незапомнен в историята бунт срещу всякакъв авторитет. Какъвто и да е авторитетът: религиозен или морален, обществен или семеен – той е поставен под въпрос и е в дълбока криза. Тази всеобща криза е обхванала и възпитанието, неговите ценности и цели. И тук всичко е “поставено под въпрос”, по думите на известния педагог Пол Лангрън. Създава се впечатление, казва той, “сякаш човечеството е прерязало своите въжета и се е впуснало в огромна авантюра, на която не се виждат ясно нито основата, върху която се развива нито целите, които иска да постигне”. Авторитетът се е превърнал в символ на насилието и принудата. “Какво е авторитетът, какво е Бог?” – пишеше на стените на Сорбоната по време на студентските размирици през май 1969 г. В продължението пишеше “И едното и другото са представа за бащата, чиято естествена функция е насилничеството”.
Предлагаме на нашите читатели откъс от новата книга на монах Михаил (Хаджиантониу) "Сексуалното възпитание в Православната църква днес", която излезе неотдавна на български език. В познатия вече на българския читател стил авторът приканва с усмивка да пристъпим към един откровен разговор за сексуалните отношения между половете, събеседници в който ще ни бъдат и много съвременни старци и известни духовници в Гръцката църква. Книгата не е наръчник с готови решения, а е покана за диалог, както с автора, така и с нас самите.
Децата от всички векове, всички страни, всички времена и народи играят. Игрите са толкова естествени, така нужни за физическото, интелектуалното, емоционалното, моралното и социалното им развитие, че нищо чудно “инстинктът за игра” да е изначално вложен от Твореца в биологическата програма на високоразвитите същества.
