Мобилно меню

4.9838709677419 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (62 Votes)
1_109.jpgСв. Григорий Богослов: "..Защото не ви предписваме закон, но ви даваме съвет"

Свидетели сме на поредното прибързано и, струва ми се, недобре обмислено предложение (решение) на Св. Синод на БПЦ – да бъдат съкратени до минимум дните, в които може да бъде извършвано тайнството Венчание, което де факто е вече в сила с промените, отразени в новоиздадения църковен календар. Не знам какви са подбудите, стоящи зад това решение, но беше редно приелите промените да обяснят, от какво са наложени те. От изтеклата в медиите информация, както и от разясненията, които „в движение” се опитват да направят някои наши архиереи и църковници, се вижда, че и те самите нямат яснота по въпроса и често се налага да се крият зад общи, мъгляви дежурни фрази от рода „понеже това повеляват правилата, каноните... традицията на Църквата”, допълнено с богословски непонятните твърдения „събота е ден на мъртвите”, „сряда, петък и събота са кръвни дни” и др. Общото позоваване на канони и правила може и да удовлетворява някои от вярващите, но последните години показаха, че в Църквата ни расте едно ново, високо образовано и любознателно поколение, което е особено подозрително и чувствително към подобен род опити за  размиване на проблема и бягане от същността му. Това са хора израснали  и израстващи в реалиите на  съвременното общество, което търси и дава конкретни отговори на въпросите, които го вълнуват и пряко засягат. За това поколение каноните и правилата не са разтеглива до безкрайност абстракция, а живият опит на Църквата, изразен в конкретни решения по проблеми, възниквали в живота на християнската община през вековете.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (53 Votes)
1_22.jpgЛюбовта между братята е в основата на християнската общност. Да бъдем заедно, като части от един общ организъм - такава връзка не може да се преживее никъде, освен в Църквата. И аз усетих реално силата на тази връзка.

Почина баща ми. След боледуване от рак. Лекарите не можаха да направят почти нищо. Белият дроб се пълнеше с вода и възпрепятстваше притока на кислород до дроба и сърцето. Нито пункциите, нито операцията помогнаха. Татко гаснеше пред очите ни. Моята общност живееше тази лична болка заедно с мен. Всеки ден братята и сестрите се молеха Бог да се смили над баща ми. Всеки ден усещах тяхната подкрепа. Знаех, че не съм сама. Чрез тях Бог ми даваш куража и силата да продължа напред.

Силно ме вълнуваше въпросът какво ще се случи с душата на този най-скъп на сърцето ми човек. Не знаех дали някога изобщо се е изповядвал, нито дали е взимал причастие. Целият му съзнателен живот е преминал в лоното на БКП и марксиско-ленинската идеология.

4.6904761904762 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (42 Votes)
1_7.jpgНе са ме кръстили като бебе. Всъщност имало е кръщене, но не в храма и не чрез свещенодействието на Божии служители, а в съвета (както го нарича и до днес майка ми) в името на Комунистическата партия. Какво е представлявал самият ритуал – никой не може да ми обясни. Останали са снимки от този ден – някаква дама с изящна фризура държи лист хартия и нещо обяснява на родителите ми. На друга фотография кръстницата ми ме е гушнала и ме показва високо на всички. С гордост. С убеждение, че прави нещо много, много ценно за мен. И навярно тези хора са вярвали във важността на онзи момент.

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (18 Votes)

1_18.jpgБеседа в рамките на семинара ”Диалог с родителите”

Темата може да изглежда до известна степен трудна. Звучи даже дразнещо. В нашата епоха всеки размисъл, обсъждане или дори мисъл за Бога или за нашата вяра като православни ни звучи крайно теоретично, без практически интерес за живота ни. Това лесно може да се установи.

Днес ние не можем да направим разлика, между Бога на нашата вяра и изповедание от една страна, и между Бога на нашия живот, на личната ни връзка и отношение – от друга. Отсъства отношението, потвърждението за присъствието на Бога в живота ни и остава черупката, изповядването на някаква идея, на някаква теория. Затова и една такава тема, едно такова обсъждане, е извън нашето всекидневно търсене. Този въпрос не ни занимава.

Това се пренася и върху нашите деца. Даваме на децата си религиозно възпитание, което почти не се различава от една хубава приказка, макар и с някакви социални ценности, необходими за тяхното „нравствено” съобразяване с установените социални и човешки ценности. Всичко е – или се е превърнало – в символи. Явяването на Бога на земята от разтърсващо и повратно за живота ни събитие е станало символ и символичен и нравствен модел без съществени последици за нашия живот.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
DSC02046.JPGЦърквата иска да славим Бога като деца... А съвременната мъдрост не желае самите деца да славят Бога. Казват: „Рано е да учим децата си на религия, те още не са се развили достатъчно”. Казват: „Да учите децата си за Бога е безполезно, няма да разберат”. Казват: „Да учите децата си на вярата е несправедливо – това означава да насилвате съвестта им. Когато пораснат, тогава и ще обикнат вярата, която считат, че им е присърце, тогава и ще я усвоят съзнателно”. Казват: „Да възпитавате децата си във вярата е дори вредно - това може да попречи на тяхното нормално развитие”. Казват тези и много други неща, а вършат още повече.

Погледнете: водят ли родителите децата си в църквата? Често ли ги водят? На каква възраст започват да ги водят? А някога ги водеха редовно. Приучаваха ги към всичко - към молитвата, към поста, към много неща ги приучаваха...

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.