Хомосексуализмът много често се описва като болест и затова се представя като неизлечимо явление. Длъжен съм да кажа, че с това мнение не съм съгласен. Хомосексуализмът е ненормалност и, разбира се, е болезнено състояние, но доколкото ми е известно физическо или физиологическо основание за хомосексуализма няма. В една психиатрическа клиника в Лондон беше направено много задълбочено изследване по този въпрос и заключението беше такова: хомосексуализмът се явява или психическо разстройство, или греховност в смисъл на разврат.

Като психическо разстройство той може да се обясни различно. Има причини, за които все още нямаме ясна представа. Но често става така, че човек се превръща в хомосексуалист, на руски думата е „мужеложник“, защото през цялото му детство той е бил под гнета или любовната грижа на майка си или някоя друга жена, която е замествала майката и в резултат от това у такъв човек се получава страх, отвращение и ужас към всичко женско.

Сайтът, който може да бъде открит на адрес http://www.overcoming-x.ru, започва с думите: „Ако смяташ, че си гей – ти си мой ближен и аз се моля за теб. При нас можеш да откриеш разбиране и истинско приятелство. Ако си християнин – ти си ми брат. Ние сме открити един за друг“.

Уебпроектът е разработен от група руски православни християни (сред тях – свещеник и психиатър), които са убедени, че единственият лек за хомосексуализма, както и за всяка друга греховна страст, е св. Православие.

В сайта са публикувани текстове на св. отци, православни духовници и психиатри, както и на хора, желаещи да се справят с този проблем. Повечето от тези автори са единодушни, че Кръщението, Изповедта, Покаянието и Причастието са единственото познато средство, което може да помогне на хомосексуалистите да се променят, сгряни от безграничната Божия любов. Има и форум, в който може да се споделя всякакъв опит, включително и пастирски, от борбата с хомосексуализма. Св. ап. Павел разглежда хомосексуализма като една от формите на идолопоклонство на душата, забравила Бога (Рим. 1:21-27).

Не ля­гай с мъж ка­то с же­на: то­ва е мръ­со­тия

(Лев. 18:22)

Спо­ред хрис­ти­ян­с­т­во­то чо­век се стре­ми към про­ти­во­по­лож­ния пол, за да „въз­пълни“ би­ти­е­то си. При ед­но­по­ло­ви­те кон­так­ти то­ва не са­мо е не­въз­мож­но, но те на­ру­ша­ват при­род­ния и лич­нос­т­ния ред, по­тъп­к­вай­ки спра­вед­ли­вост­та спря­мо Тво­ре­ца.

Ма­кар и тяс­но свър­за­ни с ви­ди­мия свят, биб­лейс­ко­то по­вес­т­во­ва­ние не разказ­ва за при­ли­ка­та ни с ос­та­на­ли­те съз­да­ния, а са­мо с Бо­га: „И сът­во­ри Бог чо­ве­ка по Свой об­раз, по Бо­жий об­раз го сът­во­ри; мъж и же­на ги сът­во­ри“ (Бит. 1:27). Тво­ре­цът из­б­ира нас, хо­ра­та, за Свои пред­с­та­ви­те­ли, и ни за­ръ­чва да въз­хож­да­ме в сво­я­та бо­го­об­раз­ност: „… док­ле всин­ца дос­тиг­нем… до със­тояние на мъж съ­вър­шен, до пъл­на­та въз­раст на Хрис­то­во­то съ­вър­шен­с­т­во“ (Еф. 4:13).