Може би вие нямате деца или вашите вече са големи. Възможно е дори да имате изключително кротки деца, които седят на едно място и не шукват през цялото богослужение, но със сигурност не всички имат вашия късмет. Много дечица превръщат богослужението в истинско изпитание за своите родители, пък и за останалите богомолци в храма. Питаме се: струва ли си изобщо да ходим, щом и за нас, и за невръстните ни деца богослуженията се превръщат в мъчение. И ако да, от каква възраст може да става това, колко често и за колко време?
Отвореното ухо е отворено сърце
“Ти
не ме слушаш”, е най-честото оплакване в семейството и между
приятели. Може би защото човек инстинктивно усеща, че да
те обичат, означава и да те изслушват както трябва,
отдавайки ти цялото си внимание.
Да
слушаш внимателно, така че да чуеш не само думите, а и
посланието, което стои зад тях, е белег на уважение и израз
на любов, белег, че наистина държиш на този човек и на
мнението му. Истинското слушане означава: всичко което
казваш ме интересува дори да не съм съгласен с теб, защото
ти си важна личност за мен. Отвореното ухо е отворено сърце.
Как да бъда себе си, като не знам кой съм аз?
Кой съм аз? Онзи ли, на когото му “идва отвътре” да се кара с хората, или онзи, който иска да има много приятели и да не огорчава близките си? Онзи ли, който не иска да се впряга много в учене, или онзи, който иска да знае, да може и да успее в живота? Онзи ли, на когото му се иска да измени, или онзи, който иска да остане верен? Как да постъпя, за да бъда максимално себе си? И в крайна сметка: Как да бъда себе си, като не знам кой съм аз?
Старостта - предверие към живота
Какво е старостта? Тежка и продължителна зима, за която отрано трябва
да се подготвим, или дългоочаквана пролет, прелюдия към същинския живот
на пребогатото слънчево лято, когато никой не оскъдява, каквото е
животът в Бога?
Може би ни е рано да мислим за старостта, а може и да сме закъснели? Едно е сигурно: колкото и здравословно да живеем, колкото и да се опитваме да спрем времето няма да се усетим кога ще остареем: ще отслабнат силите ни, зрението ни, слуха ни. Все по малко неща ще можем да вършим и все повече усилия ще ни коства това, все повече ще се стеснява периметърът ни от дейности, места познанства и цели. Ние имаме единствено избора да роптаем или да се примирим, да приемем старостта като трагедия или с благодарност.
Може би ни е рано да мислим за старостта, а може и да сме закъснели? Едно е сигурно: колкото и здравословно да живеем, колкото и да се опитваме да спрем времето няма да се усетим кога ще остареем: ще отслабнат силите ни, зрението ни, слуха ни. Все по малко неща ще можем да вършим и все повече усилия ще ни коства това, все повече ще се стеснява периметърът ни от дейности, места познанства и цели. Ние имаме единствено избора да роптаем или да се примирим, да приемем старостта като трагедия или с благодарност.
Феминисткият прочит на Библията
В есето си “Хляб
вместо камъни” Ел. Шуслър-Фиоренца отстоява позицията, че “Библията
не само е написана с думите на мъжете, но и служи да се легитимира
патриархалната власт и потисничество, доколкото тя “придава” на
Бог мъжки пол и определя върховната реалност в мъжки термини, които
правят жените невидими или ги маргинализират.” Авторката самоуверено
заявява, че се опитва да разработи “една феминистка библейска херменевтика,
т. е. теория, метод или перспектива на разбиране и тълкуване. Така
бих искала, пише тя, да допринеса за феминисткото артикулиране
на една нова научна парадигма в тълкуването на Библията и теологията.
И рече старецът...
Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.
Св. Тихон от Воронеж