Въпросът за отстояването на свободата на вероизповедание е важен и неразривно свързан с християнското разбиране за исконното право на всяка личност свободно да осъществява или не връзка с Бога. От християнска гледна точка религиозната свобода е божествена даденост, която е свързана с духовната и интелектуалната същност на човешката личност и по отношение на вътрешното си проявление не може да бъде подлагана на каквито и да е ограничения, защото това исконно право се зачита и от самия Творец, Който ни го е предоставил: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр. 3:20).

С  при­е­ма­не­то на но­ви­те де­мок­ра­тич­ни кон­с­ти­ту­ци­он­ни раз­по­ред­би през 1991 г. се очер­та кон­с­ти­ту­ци­он­на­та рам­ка, ка­то ос­но­ва на за­ко­но­во-нор­ма­тив­на­та уред­ба, вър­ху ко­я­то тряб­ва да се из­г­ра­дят и раз­ви­ят дър­жав­но-цър­ков­ни­те от­но­ше­ния в но­ви­те об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ки, ико­но­ми­чес­ки и со­ци­ал­ни ус­ло­вия.

    През последните дни в българското медийно пространство с нова сила и страст се подхвана проблемът около разкола в Българската православна църква (БПЦ). Причина за това е отправената нотариална покана от предстоятеля на БПЦ Негово Светейшество патриарх Максим за връщане на незаконно присвоените църковни имоти от разколническата група на Крупнишкия епископ Инокентий. Много редове се изписаха по страниците на ежедневниците и електронните бюлетини и много думи се казаха от екрана на националните медии по този въпрос. Становища по поставения проблем изразиха представители от двете заинтересовани страни в имотния спор и служители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт в страната.

Напоследък в богословските среди на Българската православна църква особена актуалност придоби въпросът за т. нар. Руска православна автономна църква (РПАЦ). Причина за това е появата на поделение на тази църква в България.