С при­е­ма­не­то на но­ви­те де­мок­ра­тич­ни кон­с­ти­ту­ци­он­ни раз­по­ред­би през 1991 г. се очер­та кон­с­ти­ту­ци­он­на­та рам­ка, ка­то ос­но­ва на за­ко­но­во-нор­ма­тив­на­та уред­ба, вър­ху ко­я­то тряб­ва да се из­г­ра­дят и раз­ви­ят дър­жав­но-цър­ков­ни­те от­но­ше­ния в но­ви­те об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ки, ико­но­ми­чес­ки и со­ци­ал­ни ус­ло­вия.

Прин­ци­пи­те, ко­и­то ре­гу­ли­рат те­зи меж­ду­ин­с­ти­ту­ци­о­нал­ни от­но­ше­ния, за­ло­же­ни в та­зи кон­с­ти­ту­ци­он­на рам­ка, са:

- сво­бо­да на ве­ро­из­по­ве­да­ни­я­та;
- от­де­ле­ност на ре­ли­ги­оз­ни­те ин­с­ти­ту­ции от дър­жа­ва­та;
- приз­на­ва­не на тра­ди­ци­он­на ре­ли­гия в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия;
- заб­ра­на за из­пол­з­ва­не­то на ре­ли­ги­оз­ни­те об­щ­нос­ти и ин­с­ти­ту­ции, как­то и вер­с­ки­те убеж­де­ния за по­ли­ти­чес­ки це­ли.[1]

С тек­с­та на чл. 13, ал. 1 е прок­ла­ми­ра­на и га­ран­ти­ра­на сво­бо­да­та на ве­ро­из­по­ве­да­ни­я­та в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия. То­ва изис­к­ва и пред­по­ла­га тек­с­тът на ал. 2 на съ­щия член, кой­то пос­та­но­вя­ва от­де­ле­ност на ре­ли­ги­оз­ни­те об­щ­нос­ти и ин­с­ти­ту­ции от дър­жа­ва­та.