Кратко изложение от Ангел Николов Ангелов, бивш главен счетоводител при Софийска митрополия с ръководител митрополит Инокентий от октомври 1994 до юли 2004 г. 

Ваше Благоговейнство, скъпи в Господа братя и сестри църковни настоятели, уважаемо събрание,

Аз съм с богословско и икономическо образование. През 1994 г. работех в частна фирма, когато при мене дойдоха свещеник Стефан Николов Николов (1956-1995 г.), председател на църковното настоятелство при софийския храм "Св. апостоли Петър и Павел" (същият почина след една година от скоротечен рак), когото познавах отпреди като сериозен човек и добър духовник, и богословът Христо Йорданов Латинов, който беше служител в Софийска митрополия с ръководител патриарх Максим. Тогавашният викарен епископ Натанаил (сега митрополит в Благоевград) го беше преместил на друга длъжност, а Латинов беше дотогава ръководител на епархийските и манастирски имоти и стопанства. Двамата ме убеждаваха, че в Църквата трябва да се извършат промени, това впрочем и аз го смятах за необходимо; че на мястото на старите владици, свързани със структурите на Държавна сигурност, трябва да бъдат избрани нови, неопетнени хора.

В раз­ви­ти­е­то на пра­вос­лав­но­то бо­гос­ло­вие се от­к­ро­я­ват ня­кол­ко за­бе­ле­жи­тел­ни пе­ри­о­да, един от ко­и­то е ІV-V вeк. През та­зи епо­ха се по­ла­гат ос­но­ви­те на док­т­ри­нал­на­та сис­те­ма на Цър­к­ва­та, от­ра­зе­на в съ­чи­не­ни­я­та на ця­ло по­ко­ле­ние бе­ле­жи­ти епис­ко­пи, меж­ду ко­и­то и св. Гри­го­рий Ни­сийс­ки.


Мал­ко встра­ни от из­с­ле­до­ва­тел­с­кия ин­те­рес на по­ве­че­то уче­ни ос­та­ва ка­но­ни­чес­ко­то му пос­ла­ние до Ме­ли­тин­с­кия епис­коп Ли­той, да­ти­ра­но око­ло 390 г., ко­е­то за­ся­га въп­ро­си, ка­са­е­щи проб­ле­ми от лич­ния жи­вот на хрис­ти­я­ни­те през то­зи пе­ри­од.

След приемането на новия закон за вероизповеданията в България най-често от правозащитниците беше атакуван постановеният конституционен статус на православната вяра и начинът, по който Българската православна църква (БПЦ) придобива правен статус.

През последните няколко години в общественото и международното пространство се разпространяваха становищата само на определени правозащитни организации по този въпрос. Според тях разпоредбите на чл. 13, ал. 3 от Конституцията и чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за вероизповеданията (ЗВ) поставят Православната църква в привилегировано положение спрямо всички останали вероизповедания в страната, което би противоречало на ратифицираните международни документи и би показвало, че държавата не е в състояние да съдейства за подържането на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания (нарушава чл. 37 от Конституцията и чл. 4 от ЗВ). Тези критики се усилиха след събитията от месец юли 2004 г., когато БПЦ възстанови собствеността си върху всички храмове в страната.

Христофор Събев отново „изгря” в медийното пространство, за да потвърди, че когато разколът се превърне в „образ” на собствения живот, това може да има пагубни последици.  На 24 юни 2005 г. Христофор Събев получи титлата Средецки митрополит и екзарх на Америка  в „Истинно-православната църква в Русия” (на Рафаил). Уточнението в скобите е много важно, защото има още десет „Истинно-православни църкви в Русия (вж. справката). "Израстването" на Христофор Събев в църковната йерархия традиционно е свързано с алтернативни подходи.