Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
Carkovno-nar_sabor_1.jpgВъв връзка с провеждането на предстоящия Шести църковно-народен събор на Българската православна църква ще се опитам да хвърля светлина върху този църковен институт и значението му за живота на Църквата и в частност на БПЦ. Безусловно въпросите около възникването на събора като църковен институт трябва да се търсят в раннохристиянската епоха. 

Ако се върнем назад във времето и потърсим аналогията на този институт, ще стигнем до апостолско време, когато наболели проблеми от живота на тогавашната християнска община се решавали от събора на апостолите и народа. Пример за това са: изборът на ап. Матия (Деян. 1:15-24), изборът на седемте дякони (Деян. 6:1-6) и апостолският събор в Йерусалим (Деян. 15:1-29). Принципът на съборността в Църквата води началото от основния евангелски принцип за християнската любов, който е в противовес на единоначалието и индивидуализма в Църквата.

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (10 Votes)
Публикуваме избрани правила на Православната църква, касаещи изборът на клирици

Апостолски правила

Ап.6  
Епископ, презвитер или дякон да не приема върху си мирски грижи; инак да бъде низвергнат (За църковните наказания виж в коментара на Никодим Милаш към 5 апостолско правило – тук (текстът е на руски).

Ап.17 
Който след свето кръщение е бил обвързан с два брака или е имал наложница, не може да бъде ни епископ, ни презвитер, ни дякон, ни изобщо да се брои в свещения клир. 

Ап.25 
Епископ, презвитер или дякон, който бъде изобличен в блудство, в клетвопрестъпление или в кражба, нека бъде низвергнат от свещен чин, но без да бъде отлъчен от църковно общение, понеже Писанието казва: "Не въздавай два пъти за едно и същото” (Наум.1:9). Същото важи и за останалите клирици.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)
Получаването на епископски сан e не само издигане в духовната йерархия, не е просто порастване в църковната кариера. Ап. Павел нарича епископите „разпоредници на тайните Божий” (1Кор. 4:1).

Епископското служение е най-високата степен в църковната йерархия, служение, което събира в себе си пълнотата на благодатните дарове, но в същото време е и голяма отговорност.

Тази отговорност е преди всичко за духовното обгрижване на паството. Правилно да преподава Христовото учение, да служи за пример в изпълнението на евангелските заповеди, въплъщавайки в собствения си живот Христовите изисквания за любов към Бога и ближните.

4.537037037037 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (54 Votes)
oP_2.gifСвещ. Павел Аделгейм е роден през 1938 г., детските си години прекарва заедно с майка си на заточение в Казахстан. Баща му е разстрелян през 1942 г. Той постъпва като послушник в Киево-печьорската лавра, а през 1956 г. постъпва в Киевската духовна семинария. Там е изключен по политически причини от тогавашния игумен Филарет Денисенко (сега разколнически патриарх в Киев), а малко по-късно е ръкоположен  за дякон.  Завършва Московската духовна академия, а през 1964 г. става свещеник в Каган. През 1969 г. построява нов храм, арестуван е и е осъден по чл. 190 за „клевета за съветската власт” на 3 години лишаване от свобода. В затвора загубва десния си крак и през 1972 г. излиза инвалид. От 1976 г. служи в Псковска епархия.  Обгрижва два храма, към които работят православно общообразователно училище и приют за деца-инвалиди. Публикуваме откъс от книгата му "Догматът за Църквата в каноните и практиката".

Оръжието, с което епископът държи в подчинение клириците и господства над стадото Христово, се нарича послушание.
Какво се крие зад тази велика дума, с която според словото Божие се измерва нашата любов към Бога?
Какво се крие зад думата, която изразява една от добродетелите на християнската етика?
Какво се крие зад думата, която всяко дете получава от майка си като заповед?
Какво се крие зад думата, която всеки монах произнася пред Бога в своите обети и става основен принцип в неговия живот?

4.6363636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (11 Votes)
Изминаха вече няколко години от приемането на Закона за вероизповеданията (ЗВ), но въпреки положителните му страни все още  при решаването на някои въпроси вероизповеданията срещат големи трудности. Един такъв проблем например е възстановяването на собствеността върху отнети от комунистическия режим църковни имоти.

Веднага след демократичните промени (1989 г.) се създаде обща нормативна рамка за реституцията на имотите и в продължение на 17 години тя продължава да се изменя, допълва и доусъвършенства. Въпреки това религиозните институции все още срещат непреодолими трудности в този процес. Това важи и за Българската православна църква (БПЦ), която е принудена понякога да води продължителни съдебни дела за доказване на правото си на собственост върху отнетите имоти, които в повечето случаи завършват без резултат.

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник