Отминаха вече няколко месеца от първата сесия на VІ-тия Църковно-народен събор и като че ли страстите в Църквата поохладняха въпреки летните високоградусови температури. С изключение на електронния портал „Двери на православието” останалата църковна общественост забрави за събора и възложените му надежди. Предвид множеството наболели и неотложни въпроси, съществуващи в Българската православна църква (БПЦ), към този най-висш църковен орган бяха отправени сериозни очаквания. За съжаление краткото време, с което разполагаха делегатите, и липсата строго дефинирани задачи на събора не позволиха повечето от тези въпроси да намерят своето разрешение.

УСТАВ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Бележки от съставителите до участниците в събора:

За улеснение сме поставили стария Устав с поправките направени на досегашните Събори в лявата колона, за да се сравняват веднага промените, които се предлагат по решение на Св. Синод за обсъждане и оформяне на окончателни промени и добавления.

От самосебе си се разбира, че това не е окончателен проект.

Въз основа на насоките, дадени от Св. Синод, с благословението на Негово Светейшество Българския Патриарх Максим, комисията се постара да запази структурата на досега действащия Устав на Българската православна църква. Св. Синод е на мнение, че архиереите и юристите, изготвили Устава на БПЦ от 1953 г., макар и в едно трудно за Църквата време, са успели в най-кратка форма да дадат необходимите формулировки и постановки на Устава въз основа на каноните на св. Православие за осъществяване на дейността на БПЦ в извънредно трудни ситуации и време на атеизъм.