Конституционносъобразност на държавно-църковните отношения в годините на демократичния преход
С приемането на новите демократични конституционни разпоредби през 1991 г. се очерта конституционната рамка, като основа на законово-нормативната уредба, върху която трябва да се изградят и развият държавно-църковните отношения в новите обществено-политически, икономически и социални условия.
Принципите, които регулират тези междуинституционални отношения, заложени в тази конституционна рамка, са:
- свобода на вероизповеданията;
- отделеност на религиозните институции от държавата;
- признаване на традиционна религия в Република България;
- забрана за използването на религиозните общности и институции, както и верските убеждения за политически цели.[1]
С текста на чл. 13, ал. 1 е прокламирана и гарантирана свободата на вероизповеданията в Република България. Това изисква и предполага текстът на ал. 2 на същия член, който постановява отделеност на религиозните общности и институции от държавата.
Феноменът църковно проклятие
Правовата държава, Църквата и разкола
Раздраният хитон на Господ Иисус Христос
Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.