Мобилно меню

3 1 1 1 1 1 Rating 3.00 (2 Votes)
ЧАСТ ПЪР­ВА
УС­Т­РОЙС­Т­ВО

Гла­ва I
ОС­НОВ­НА УРЕД­БА

Чл. 1. Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва ­ Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия е не­де­лим член на Ед­на­та, све­та, съ­бор­на и апос­тол­с­ка цър­к­ва, ко­я­то има за своя веч­на и неп­ре­ход­на гла­ва Са­мия неин Бо­жес­т­вен Ос­но­ва­тел, на­шия Гос­под Иисус Хрис­тос и се нап­рав­ля­ва от жи­ве­е­щия в нея Све­ти Дух.

Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва е По­мес­т­на Ав­то­ке­фал­на Цър­к­ва и се на­ми­ра във ве­ро­у­чи­тел­но и ка­но­нич­но един­с­т­во, мо­лит­ве­но и ев­ха­рис­тий­но об­ще­ние с По­мес­т­ни­те пра­вос­лав­ни цър­к­ви.

2.6 1 1 1 1 1 Rating 2.60 (5 Votes)
Документът продължава от част първа (за да отворите предишната част, щрaкнете тук) Текстът е видимо недовършен, но по него се работи и в сегашния момент.


3.0833333333333 1 1 1 1 1 Rating 3.08 (12 Votes)
1_23.jpgУСТАВ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Бележки от съставителите до участниците в събора:

За улеснение сме поставили стария Устав с поправките направени на досегашните Събори в лявата колона, за да се сравняват веднага промените, които се предлагат по решение на Св. Синод за обсъждане и оформяне на окончателни промени и добавления.

От самосебе си се разбира, че това не е окончателен проект.

Въз основа на насоките, дадени от Св. Синод, с благословението на Негово Светейшество Българския Патриарх Максим, комисията се постара да запази структурата на досега действащия Устав на Българската православна църква. Св. Синод е на мнение, че архиереите и юристите, изготвили Устава на БПЦ от 1953 г., макар и в едно трудно за Църквата време, са успели в най-кратка форма да дадат необходимите формулировки и постановки на Устава въз основа на каноните на св. Православие за осъществяване на дейността на БПЦ в извънредно трудни ситуации и време на атеизъм.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
Carkovno-nar_sabor_1.jpgВъв връзка с провеждането на предстоящия Шести църковно-народен събор на Българската православна църква ще се опитам да хвърля светлина върху този църковен институт и значението му за живота на Църквата и в частност на БПЦ. Безусловно въпросите около възникването на събора като църковен институт трябва да се търсят в раннохристиянската епоха. 

Ако се върнем назад във времето и потърсим аналогията на този институт, ще стигнем до апостолско време, когато наболели проблеми от живота на тогавашната християнска община се решавали от събора на апостолите и народа. Пример за това са: изборът на ап. Матия (Деян. 1:15-24), изборът на седемте дякони (Деян. 6:1-6) и апостолският събор в Йерусалим (Деян. 15:1-29). Принципът на съборността в Църквата води началото от основния евангелски принцип за християнската любов, който е в противовес на единоначалието и индивидуализма в Църквата.

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.