Мобилно меню

3.0833333333333 1 1 1 1 1 Rating 3.08 (12 Votes)
1_23.jpgУСТАВ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Бележки от съставителите до участниците в събора:

За улеснение сме поставили стария Устав с поправките направени на досегашните Събори в лявата колона, за да се сравняват веднага промените, които се предлагат по решение на Св. Синод за обсъждане и оформяне на окончателни промени и добавления.

От самосебе си се разбира, че това не е окончателен проект.

Въз основа на насоките, дадени от Св. Синод, с благословението на Негово Светейшество Българския Патриарх Максим, комисията се постара да запази структурата на досега действащия Устав на Българската православна църква. Св. Синод е на мнение, че архиереите и юристите, изготвили Устава на БПЦ от 1953 г., макар и в едно трудно за Църквата време, са успели в най-кратка форма да дадат необходимите формулировки и постановки на Устава въз основа на каноните на св. Православие за осъществяване на дейността на БПЦ в извънредно трудни ситуации и време на атеизъм.

По отношение на това, дали митрополията да е юридическо лице или не, няма съмнение.

Основен сериозен и тежък въпрос е дали църковното настоятелство да бъде или да не бъде юридическо лице. По този въпрос, както и много други се очаква мнението на духовници и миряни, преди всичко юристи и специалисти в съответните области за осъвременяване на Устава според днешното законодателство.

По отношение на формулировката “Църковно-народен събор” комисията предпочете да се съобрази с догматиическото и канонично учение за Църквата, която е съставена от духовенство и паство. Миряните не са нещо чуждо за Христовата църква, а пълноправни нейни членове, поради което няма смисъл отделно да се подчертават двете пълноправни съставни части на Едната, Света, Апостолска и Съборна църква във формулировката “Църковно-народен” а да се употребява по-точното определение “Църковен” събор. Надяваме се, че се разбира защо при възстановяване на църковната независимост, което е било наистина църковно-народно дело по време на църковните борби е била необходима и наложителна една такава формулировка и състав. В същото време може би е назрял моментът повече да не използваме това неточно определение. Несъмнено желателно е постоянно да се стремим да запазим древния канонически дух на Църквата и орологията в нея, като се предпазваме от употребата на светски маниери и определения.

В същото време трябва да имаме предвид факта, че в древната църква миряни не са участвали във Вселенските и поместните събори. Досегашният цялостен опит на Църквата и конкретно от изминалия период след промените в България ни показа колко пагубна е некомпетентната намеса в църковните дела от страна на миряни, които не са запознати с вярата и устройството на Църквата. Поради това комисията предлага представителството на миряните в основния орган за избори в Църквата – избирателите - да се редуцира до двама.


Имайки предвид, че засега е достатъчно да има няколко миряни, но които разбира се, да са добре запознати с устройството на Христовата църква. Достатъчна е възможността за участие на миряни като членове на църковните настоятелства, православните християнски братства, сдружения и др. църковни организации, където те имат прекрасната възможност да покажат най-доброто от себе си за преуспяването на дейността на енорията в подкрепа на енорийския свещеник.


За улеснение предлаганите промени в текста са подчертани. Първоначално изписвахме целия текст, но сметнахме, че е по-добре да се предлагат само промените, за да има повече място за бележки в дясната колонка.

УСТАВ НА
БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

ЧАСТ ПЪРВА
УСТРОЙСТВО

Глава І
ОСНОВНА УРЕДБА

Чл. 1. Самоуправляемата Българска православна църква, под име патриаршия, е неотделен член на Едната, света, съборна и апостолска църква.







Чл. 2. Основа на устройството и управлението на Българската право­славна църква са: Свещеното Писание, учението и каноните на Вселенската църква и настоящия устав.


Чл. 3. Областта на Българската православна църква в пределите на Народна република България се разделя на следните епархии:
1. СОФИЙСКА — със седалище в град София и архиерейски наместни­чества в Самоков, Ихтиман, Станке Димитрово, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч;
2. ВИДИНСКА — със седалище в град Видин и архиерейски наместни­чества в Лом, Берковица, Кула и Белоградчик;
3. ВРАЧАНСКА — със седалище в град Враца и архиерейски наместни­чества в Бяла Слатина и Оряхово;

УСТАВ НА
БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

ЧАСТ ПЪРВА
УСТРОЙСТВО

Глава І
ОСНОВНА УРЕДБА

Чл. 1. Българската православна църква е неделим член на Едната, света, съборна и апостолска църква, която има за своя вечна и непреходна глава Самия нейн Божествен Основател, нашия Господ Иисус Христос и се направлява от живеещия в нея Свети Дух.
Българската православна църква е Поместна Автокефална Църква и се намира във вероучително и канонично единство, молитвено и евхаристийно общение с Поместните православни църкви.
Самоуправляемата Българска православна църква, под името Патриаршия, е правоприемник на Плисковската Архиепископия, Преславската Патриаршия, Охридската Архиепископия, Търновската Патриаршия и Българската Екзархия. Тя е единна и неделима.
Чл. 2. Основа на устройството и управлението на Българската право­славна църква са: Свещеното Писание, Свещеното предание, Правилата на св. апостоли, свещените канони на Вселенските и Поместни събори, учението на св. Отци и настоящия устав.
Чл. 3. Областта на Българската православна църква в пределите на Република България се разделя на следните епархии:
1. СОФИЙСКА — със седалище в София и архиерейски наместни­чества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч;
2. ВАРНЕНСКА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА - със седалище във Варна и архи­ерейски наместничества в Шумен, Провадия, Добрич и Търговище;
3. ВЕЛИКОТЪРНОВСКА — със седалище във Велико Търново и архиерейски на­местничества в Свищов,

4. ПЛЕВЕНСКА - със седалище в град Плевен архи­ерейско наместничество в Луковит;
5. ДОРОСТОЛСКА – със седалище в град Силистра и архиерейски наместничества в Дулово и Тервел Епархийският архиерей носи титлата “Доростолски митропорит”
6. РУСЕНСКА – със седалище в град Русе и архиерейски наместничества в Разград,, Тутракан и Попово. Епархийският архиерей носи титлата “Русенски митрополит”;
7. ЛОВЧАНСКА — със седалище в град Ловеч и архиерейски намест­ничества в Пирдоп, Ботевград, Тетевен и Троян;
8. НЕВРОКОПСКА — Със седалище в град Гоце Делчев /Неврокоп/ и архиерейски наместничества в Благоевград, Разлог, Сандански и Петрич;
9. ПЛОВДИВСКА — със седалище в град Пловдив и архиерейски на­местничества в. Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград;
10. СЛИВЕНСКА – със седалище в град Сливен и архиерейски наместничества в Бургас, Ямбол, Карнобат, Елхово, Котел и МАлко Търново;
11. ВАРНЕНСКА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА – със седалище в град Варна и архиерейски наместничества в Шумен, Провадия, Добрич и Търговище;
12. Старозагорска – със седалище в
гр. Стара Загора и архиерейски наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова загора, Свиленград и Харманли;
13.. ВЕЛИКОТЪРНОВСКА — със седалище в град Велико Търново и архиерейски на­местничества в Свищов, Горна Оряховица, Габрово, Елена, Севлиево, Тикопол, Дряново и Павликени.

Чл. 4. В САЩ, Канада и Австралия има Българска източноправославна епархия със седалище в град Ню-Йорк и архиерейски наместничества в Торонто за Канада и в Мелбърн за Австралия. Тиинулът на митрополита е “Митрополит на САЩ, Канада и Австралия”. Устройството и управлението на епархията се определя с Устав, одобрен на епархийски събор и утвърден от Св. Синод.
За православните българи в

Горна Оряховица, Габрово, Елена, Севлиево, Никопол, Дряново и Павликени.
4. ВИДИНСКА — със седалище във Видин и архиерейски наместни­чества в Лом, Берковица, Кула и Белоградчик;
5. ВРАЧАНСКА — със седалище във Враца и архиерейски наместни­чества в Бяла Слатина и Оряхово;
6. ДОРОСТОЛСКА - със седалище в Силистра и архи­ерейски наместничества в Дулово и Тервел;
7. ЛОВЧАНСКА — със седалище в Ловеч и архиерейски намест­ничества в Пирдоп, Ботевград, Тетевен и Троян;
8. НЕВРОКОПСКА — със седалище в Гоце Делчев /Неврокоп/ и архиерейски наместничества в Благоевград, Разлог, Сандански и Петрич;
9. ПЛЕВЕНСКА – със седалище в Пле-вен и архиерейско наместничество в Луковит;
10. ПЛОВДИВСКА — със седалище в Пловдив и архиерейски на­местничества в Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград;
11. РУСЕНСКА – със седалище в Русе и архиерейски наместничества в Разград, Тутракан и Попово;
12. СЛИВЕНСКА — със седалище в Сливен и архиерейски на­местничества в Бургас, Ямбол, Карнобат, Тополовград, Котел и Малко Търно­во;
13. Старозагорска – със седалище в Стара Загора и архиерейски наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова загора, Свиленград и Харманли;
Чл. 4. В юрисдикцията на Българската православна църква влизат и: 1. Българска изночноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия със седалище в град Ню-Йорк и архиерейски наместничества в Торонто за Канада и в Мелбърн за Австралия.Устройството и управлението на епархията се определя с Устав, одобрен на епархийски събор и утвърден от Св. Синод.
2. Българска източноправославна епархия в Западна и Средна Европа със седалище в Берлин. Устройството и управле нието на епархията се определя с Устав, одобрен на еп.събор и утвърден от Св. Син.

Западна и Средна Европа има епархия със седалище в град Берлин. Титулът на митрополита е “Западно- и Средно-европейски митрополит”. Устройството и управлението наепархията се определя с Устав, одобрен на епархийски събор и утвърден от Св. Синод.
За православните българи в Цариград и Турция има Българска църковна община в гр. Истанбул – Цариград.

Чл. 5. Българската православна църква се управлява от Св. Синод, а всяка епархия — от своя архиерей, който носи титлата митрополит. Забележка: Храм-паметникът “Св. Александър Невски” е патриаршеска катедрала и е със статут на ставропигия.

Чл. 6. Св. Синод, върховното духовно началство на Българската пра­вославна църква, се състои от Патриарха и от всички други епархийски архиереи. Той действува в пълен и намален състав.

Чл. 7. Всички епархийски архиереи на Българската православна църква канонически се намират под пряко ведомство и надзор на Св. Си­нод, от който приемат ръкоположението си и до който се отнасят на­право.
При богослужение те поменуват името на Патриарха и Св. Синод, а при вдовство на патриаршеския престол — Св. Синод.
Чл. 8. Законодателната власт в Българската православна църква се упражнява от Църковно-народния събор, който се състои от архиереите, клирици и миряни.
Чл. 9. Върховната съдебна и управителна власт на Българската право­славна църква се упражнява от Св. Синод.
Чл. 10. Общите стопански и

4-а. За православните българи в Турция има Българска църковна община в гр. Истанбул – Цариград.
4-б. Броят на епархиите, както откриването на нови и закриването на съществуващи, става единствено и само по решение на Св. Синод в пълен състав, в присъствието на всички членове на Св. Синод.

Чл. 5. Българската православна църква се управлява от Св. Синод, а всяка епархия — от своя архиерей, който носи титлата митрополит. Забележка: Храм-паметникът “Св. Александър Невски” е патриаршеска катедрала и е със статут на ставропигия - ПКСХП.

Чл. 6. Св. Синод, върховното управление на Българската пра­вославна църква, се състои от Патриарха и от всички други епархийски архиереи. Той действа в пълен и намален състав.

Чл. 7. Всички епархийски архиереи на Българската православна църква канонически се намират под пряко ведомство и надзор на Св. Си­нод, от който приемат ръкоположението си и до който се отнасят на­право.
При богослужение те поменават името на Патриарха и Св. Синод, а при вдовство на патриаршеския престол — Св. Синод.
Чл. 8. Законодателната власт в Българската православна църква се упражнява от Църковния събор, който се състои от всички архиереи и от клирици и миряни, избрани по съответния ред на чл. чл. 29-39.
Чл. 9. Върховната съдебна и управителна власт на Българската право­славна църква се упражнява от Св. Синод.
Чл. 10. Общите стопански и

финансови дела на Българската правoславна църква се ръководят от Върховен църковен съвет при Св. Синод.
Чл. 11. Църковната власт в епархията принадлежи на епархийския архиерей и се упражнява със съдействието на епархийски съвет.
Чл. 12. Органи на архиерейската власт в епартията са: архиерейските наместници, енорийските свещеници, църковните настоятелства и мана­стирските управления.
Чл. 13. Българската патриаршия и нейните съставни части и учрежде­ния, а така също и църковните фондации, институти, сдружения и просвет­ни заведения, които имат утвърдени от Св. Синод устави и се намират под върховното ръководство и надзор на Църквата, са юридически лица (чл. 6 от Закона за изповеданията).

Глава II
ИЗБИРАНЕ НА ПАТРИАРХ
Чл. 14. Българският патриарх е и Софийски митрополит. Той служи пожизнено. Седалището му е в София.
Ако Патриархът по собствено желание и по причини, допустими от
църковните канони, бъде освободен от длъжност, той носи титлата "Бивш Патриарх Български" и достойнството си "Блаженство", като Св. Синод му създава условия за по-нататъшното му живеене, отговарящи на висо­тата на предишното му служение.
Чл. 15. Избираемият за Софийски митрополит и Български патриарх трябва да има следните качества:
1. да е на служба епархийски митрополит на Българската православ­на църква;
2. да не е по-млад от 50 години;
3. да е управлявал непорочно епархия като митрополит поне 5 годи­ни;
4. да се отличава с прави мисли върху православната вяра и с точно съблюдение на църковния ред;


финансови дела на Българската православна църква се ръководят от Върховен църковен съвет при Св. Синод.
Чл. 11. Църковната власт в епархията принадлежи на епархийския архиерей и се упражнява със съдействието на епархийски съвет.
Чл. 12. Органи на архиерейската власт в епартията са: архиерейските наместници, енорийските свещеници, църковните настоятелства и мана­стирските управления.
Чл. 13. Българската патриаршия и нейните съставни части: Българска Патриаршия-Св. Синод, Митрополии, църк ви и манастири, както и църковни фондации, сдружения и просвет­ни заведения, чиито устави се утвърждават от Св. Синод и Епархийските съвети и се намират под ръководството и надзора на Църквата, са юридически лица. (чл. 10 от Закона за вероизповеданията).

Глава II
ИЗБИРАНЕ НА ПАТРИАРХ
Чл. 14. Българският патриарх е и Софийски митрополит. Той служи пожизнено. Седалището му е в София.
Ако Патриархът по собствено желание и по причини, допустими от
църковните канони, бъде освободен от длъжност, той носи титлата "Бивш Патриарх Български" и достойнството си "Блаженство", като Св. Синод му създава условия за по-нататъшното му живеене, отговарящи на висо­тата на предишното му служение.
Чл. 15. Избираемият за Софийски митрополит и Български патриарх трябва да има следните качества:
1. да е на служение епархийски архиерей на Българската православ­на църква;
2. да не е по-млад от 50 години;
3. да е управлявал непорочно ?! епархия като митрополит поне 5 годи­ни;
4. да се отличава с прави мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред;

5. да се радва на добро име и доверие както пред народа, така и пред правителството.
Чл. 16. Патриархът се избира от патриаршески избирателен църковно-народен събор, който се състои от:
1. всички епархийски архиереи на Българската православна църква;
2. по седем представители на всяка епархия — трима клирици и че­тирима миряни, а от Софийската епархия 14 представители — 6 клирици и 8 миряни;
3. представител на ставропигиалните манастири, посочени от техните игумени;
4. представител на Външното министерство — директора на изповеда­нията;

5. представител на Българската академия на науките;
6. представител на Върховния съд на републиката;
7.. представител на свещенството в България;
8. представител на православните висши духовни учебни заведения, посочен от ръководствата им;
9. представител на средните православни духовни училища, посочен от ръководствата им;

10. представител от клира на всеки епархийски катедрален храм в страната и чужбина, избран от епархийските избиратели;
ЗАБЕЛЕЖКА: 1. Участвуващите в патриаршеския избирателен църковно-народен събор при извършването на първия избор на Български патриарх. В тоя случай в състава на Църковно-народния събор вземат участие и предвидените в т.т. 4,5,6 и 7 от настоящия член представители. След извършването на избора тия представители се отчисляват от съста­ва на Църковно-народния събор.


5. да се радва на добро име и доверие както пред народа, така и пред правителството. цялото да отпадне?!
Чл. 16. Патриархът се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, който се състои от:
1. всички архиереи на Българската православна църква;
2. по пет представители на всяка епархия — трима клирици и двама миряни, а от Софийската епархия 10 представители — 6 клирици и 4 миряни;
3. представител на ставропигиалните манастири, посочен от техните игумени; - избран от ман. събор
4. директора на дирекция “Вероизповедания”; ?!
5. представител на средните православни духовни училища, посочен от ръководствата им; всяко духовно учебно заведение, избран от неговия учителски съвет;

Чл. 17. Щом патриаршеският престол овдовее, Св. Синод има при­временно за Наместник-председател по-стария по митрополитска служба член на намаления му състав, който ръководи работите на Църквата до избирането на Наместник-председател, което трябва да стане в седмодне­вен срок. Последният предприема и всичко необходимо във връзка с избирането на нов патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца.
Чл. 18. Две седмици след уведомяване на Държавния глава за датата на свикване на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор, Св. Синод в пълен състав приканва с окръжно писмо епархийските началства да сви­кат във всяка епархия на определен неделен ден всички епархийски из­биратели, за да изберат под председателството на митрополита или за­местника му, с тайно гласоподаване и пълно вишегласие, от списъка на достоизбираемите, седем представители на епархията — 3 клирици и 4 миряни, а от Софийската епархия 14 представители - 6 клирици и 8 миряни. Протоколът за избора на представителите, подписан от митро­полита или заместника му и от избирателите, надлежно подпечатан, своевре­менно се изпраща от епархийското началство в Св. Синод.
Мотивирани заявления от избиратели против нередовност в избора, подадени до митрополита в тридневен срок, се разглеждат от Св. Синод в намален състав и ако изборът се окаже наистина нередовен, митрополитът разпорежда незабавно за нов избор. Св. Синод така също уведомява Директора на Дирекция “Вероизповедания” и приканва игумените на ставропигиалните манастири и средните православни духовни училищка съответно, да посочат свой представител, съгласно чл. 16 от настоящия Устав..



Чл. 17. Щом патриаршеският престол овдовее, Св. Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав, който ръководи делата на Църквата до избирането на Наместник-председател, което трябва да стане в седмодне­вен срок. Последният предприема и всичко необходимо във връзка с избирането на нов патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца.

Чл. 18. Две седмици след уведомяване на Държавния глава за датата на свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор Св. Синод в пълен състав приканва с окръжно писмо епархийските началства да сви­кат във всяка епархия на определен неделен ден всички епархийски из­биратели, за да изберат под председателството на митрополита или за­местника му, с тайно гласоподаване и пълно вишегласие, от списъка на достоизбираемите, пет представители на епархията — 3 клирици и 2 миряни, а от Софийската епархия 10 представители - 6 клирици и 4 миряни. Протоколът за избора на представителите, подписан от митро­полита или заместника му и от избирателите, надлежно подпечатан, своевре­менно се изпраща от епархийското началство в Св. Синод.
Мотивирани заявления от избиратели против нередовност в избора, подадени до митрополита в тридневен срок, се разглеждат от Св. Синод в намален състав и ако изборът се окаже наистина нередовен, митрополитът разпорежда незабавно за нов избор. Св. Синод така също уведомява Директора на Дирекция “Вероизповедания” и приканва игумените на ставропигиалните манастири и средните православни духовни училищка съответно, да посочат свой представител, съгласно чл. 16 от настоящия Устав.

Всички тези представители, снабдени с писма, надлежно подписани и подпечатани, участвуват като членове на Патриаршеския избирателен църкозно-народен събор.
Чл. 19. Списъкът на достоизби-раеми за представители на епархията в избора на Софийски митрополит и Българския патриарх съдържа имената на двадесет и четири клирици и тридесет и два миряни, предвидени в чл.чл. 57 и 59 на този устав, за епархийски избиратели. Тоя списък се съставя от епархийския митрополит при участие на епархийските съветни­ци и архиерейските наместници.
Чл. 20. Най-малко седем дни преди уречения ден на избор на Софий­ски митрополит и Български патриарх, Св. Синод в пълен състав в заседание, с тайно гласоподаване и пълно вишегласие, избира трима епар­хийски митрополита като достойни за патриаршеския престол. Ако при тоя избор получат пълно вишегласие само един или двама митрополита, гласоподаването се повтаря за избирането на още двама или един с пълно вишегласие. Ако ли двама митрополита получат по равно число гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи пълно вишегласие.
За станалия избор се вписва изложение в кондиката на Св. Синод и веднага след това Св. Синод съобщава писмено на Държавния глава имената на избраните трима достойни за патриаршеския престол митрополити.
Чл. 21. След това Св. Синод свиква на уречения неделен ден Патриар­шеския избирателен цьрковно-народен събор в Синодалната палата, дето, като се прегледат и намерят редовни избирателните писма на избраните и посочени членове на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор и се установи, че присъствуват поне три четвърти от всички членове на избирателния събор, Наместник-председателят на Св. Синод, след прилич­на към Бога молитва, прогласява избирателния
събор за открит.

Всички тези представители, снабдени с писма, надлежно подписани и подпечатани, участвуват като членове на Патриаршеския избирателен църкозен събор.
Чл. 19. Списъкът на достоизби-раеми за представители на епархията в избора на Софийски митрополит и Българския патриарх съдържа имената на петнадесет клирици и осем миряни предвидени в чл. чл. 57 и 58. Тоя списък се съставя от управляващия митрополит при участие на епархийските съветни­ци и архиерейските наместници.
Чл. 20. Най-малко седем дни преди уречения ден на избор на Софий­ски митрополит и Български патриарх, Св. Синод в пълен състав в заседание, с тайно гласоподаване и пълно вишегласие, избира трима епар­хийски митрополита като достойни за патриаршеския престол. Ако при тоя избор получат пълно вишегласие само един или двама митрополита, гласоподаването се повтаря за избирането на още двама или един с пълно вишегласие. Ако ли двама митрополита получат по равно число гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи пълно вишегласие.
За станалия избор се вписва изложение в кондиката на Св. Синод и веднага след това Св. Синод съобщава писмено на Държавния грава имената на избраните трима достойни за патриаршеския престол митрополити.

Чл. 21. На определения неделен ден Св. Синод свиква Патриар­шеския избирателен цьрковен събор в Синодалната палата, където, като се прегледат и намерят редовни избирателните писма на избраните и посочени членове на Патриаршеския избирателен църковен събор и се установи, че присъствуват поне три четвърти от всички членове на избирателния събор, Наместник-председателят на Св. Синод, след прилич­на към Бога молитва, прогласява избирателния събор за открит.

След това приканва събора да избере с явно гласуване двама клирици и двама миряни, които под председателството на Наместник-председателя образуват избирателното бюро.
Ако се случи да не присъствуват поне три четвърти от членовете на избирателния Църковно-народен събор, изборът се отлага за един час, след което се извършва, колкото и членове от събора да се явят.
Чл. 22. Щом се почне заседанието, Наместник-председателят обявява имената на тримата, избрани от Св. Синод, кандидати за патриаршеския престол и приканва избирателния Църковно-народен събор да избере с тайно гласоподаване едного от тримата. Гласоподават всички членове на избирателния събор. Кандидатът получил най-малко 2/3 от гласовете на присъствуващите избиратели, се обявява от Наместник-председателя на Св. Синод за канонически и законно-избран Софийски митрополит и Бъл­гарски патриарх.
Като се свърши изборът, за станалото се написва изложение, което се вписва в кондиката на Св. Синод и се подписва от избирателното бюро и членовете на събора.
Веднага след това Св. Синод извършва благодарствен молебен и избраният Софийски митрополит и Български Патриарх поема длъжностите си, свързани със званието му.

Чл. 23. Св. Синод регистрира името на новоизбрания Софийски митрополит и Български патриарх пред дирекция “Вероизповедания”. Регистрацията има самоосведомителен характер, а не конститутивно действие.

Глава III
СВЕТИ СИНОД
Чл. 24. Председател на Св. Синод в пълен и намален състав е Патриар­хът, а в негово отсъствие председателствува един от синодалните членове, когото той посочи.

След това приканва събора да избере с явно гласуване двама клирици и двама миряни, които под председателството на Наместник-председателя образуват избирателното бюро.
Ако се случи да не присъствуват поне три четвърти от членовете на избирателния църковен събор, изборът се отлага за един час, след което се извършва, колкото и членове от събора да се явят.

Чл. 22. Щом заседанието бъде открито, Наместник-председателят обявява имената на тримата кандидати за патриаршеския престол, избрани от Св. Синод и приканва избирателния църковен събор да избере с тайно гласоподаване едного от тримата. Гласоподават всички членове на избирателния събор. Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъствуващите избиратели, се обявява от Наместник-председателя на Св. Синод за канонически и законно избран Софийски митрополит и Бъл­гарски патриарх.
Като изборът завърши, за станалото се написва изложение, което се вписва в кондиката на Св. Синод и се подписва от избирателното бюро и членовете на събора.

Веднага след това Св. Синод извършва благодарствен молебен и избраният Софийски митрополит и Български Патриарх поема длъжностите, свързани със званието му.

Чл. 23. Св. Синод съобщава името на новоизбрания Софийски митрополит u Български патриарх на Правителството.


Глава III
СВЕТИ СИНОД

Чл. 24. Председател на Св. Синод в пълен и намален състав е Патриар­хът, а в негово отсъствие председателствува един от синодалните членове, когото той посочи.

Чл. 25. Св. Синод в намален състав се състои от Патриарха и чети­рима епархийски митрополита, управлявали своя епархия най-малко две години. Членовете му се избират от Св. Синод в пълен състав за чети­ригодишно служене.
Чл. 26. Никой архиерей не може да се откаже от участие в засе­данията на Св. Синод, освен по тежка, продължителна болест или немощ, признати от Св. Синод в пълен състав, инък подлежи на аргосване.
Чл. 27. Никoй и по никаквa причина не може да заседава в пълния и намаления състав на Св. Синод, ако не е съответно техен член.
Чл. 28. Когато двама членове на Св. Синод в намален състав тежко заболеят, за участие в заседанията до оздравяване на един от болните, се призовава митрополитът, който е получил най-много гласове при избора на заболелия.

Глава IV
ЦЬРКОВНО-НАРОДЕН СЬБОР
Чл. 29. Църковно-народният събор се състои от:
1. всички архиереи на Българската православна църква на действи­телна служба;
2. по трима енорийски свещеника и четирима миряни от всяка епар­хия;
3. един представител на ставропигиалните манастири, избран от тех­ните игумени;
4. главният секретар на Св. Синод;
5. по един преподавател от средното и висше духовно училище, из­брани от съответните преподавателски колегии;
6. пет духовни лица с висше образование и 5 миряни — общественици, избрани от Църковно-народния събор с тайно гласоподаване, съгласно правилник, изработен от Св. Синод и одобрен от министъра на външните работи;


Чл. 25. Св. Синод в намален състав се състои от Патриарха и чети­рима епархийски митрополита, управлявали своя епархия най-малко две години. Членовете му се избират от Св. Синод в пълен състав за чети­ригодишно служене.
Чл. 26. Никой архиерей не може да се откаже от участие в засе­данията на Св. Синод, освен по тежка, продължителна болест или немощ, признати от Св. Синод в пълен състав.
Чл. 27. Никой и по никаква причина не може да заседава в пълния и намаления състав на Св. Синод, ако не е съответно техен член.
Чл. 28. Когато двама членове на Св. Синод в намален състав тежко заболеят, за участие в заседанията до оздравяване на един от болните, се призовава митрополитът, който е получил най-много гласове при избора на заболелия.

Глава IV

ЦЬРКОВЕН СЬБОР
Чл. 29. Църковният събор се състои от:
1. всички архиереи на Българската православна църква на действи­телно служение;
2. по трима клирици на енорийско служение и двама миряни от всяка епар­хия;
3. един представител на ставропигиалните манастири, избран от тех­ните игумени;
4. Главният секретар на Св. Синод;
5. по един преподавател от средните духовни училища, из­бран от съответните учителски съвети;


Чл. 30. Председател на Църковно-народния събор е Патриархът или негов заместник.
Чл. 31. Клирик, избираем за член на Църковно-народния събор, трябва да отговаря на следните условия:
1. да има качества на достоизбираем за епархийски избирател (чл. 57) и
2. да има най-малко петгодишна безукорно служба като свещено­служител и най-малко средно образование.
Мирянин, избираем за член на Църковно-народния събор, трябва да отговаря на следните условия:
1. да има качества на достоизбираем за епархийски избирател (чл. 58) и
2. да бъде строго православен в мислите си и в църковната си насо­ка.
Чл. 32. Всяка четвърта година, по нареждане на Св. Синод в пълен състав, издавано през пролетта, всяко епархийско началство, с окръжно писмо поканва всички епархийски избиратели да се намерят в престолния на епархията град за избор на членове на Църковно-народния събор в третата св. неделя от издаването на окръжното. В уречения ден избирате­лите се събират след Божествената литургия у митрополитския дом, дето митрополитът или неговият заместник открива събранието, ако присъс­твуват поне 2/3 от митрополитския дом, дето митрополитът или неговият заместник открива събранието, ако присъс­твуват поне 2/3 от всички епархийски избиратели. Ако ли не — отлага събранието за след един час, когато го открива, колкото и избиратели да присъствуват.
Чл. 33. След пристойна към Бога молитва, събранието посочва из своята среда двама клирици и двама миряни, които заедно с председателя, съставят бюрото. След това се съставя каталог на кандидатите, като все­ки избирател има право да предложи до 5 имена на достоизбираеми. Из­борът става с тайно гласоподаване и пълно вишегласие, като

Чл. 30. Председател на Църковния събор е Патриархът или при изключителни обстоятелства негов заместник, посочен от Св. Синод..
Чл. 31. Клирик, избираем за член на Църковния събор, трябва да отговаря на следните условия:
1. да има качества на достоизбираем за епархийски избирател (чл. 57) и
2. да има най-малко петгодишна безукорно служба като свещено­служител и най-малко средно образование.
Мирянин, избираем за член на Църковно-народния събор, трябва да отговаря на следните условия:
1. да има качества на достоизбираем за епархийски избирател (чл. 58) и
2. да бъде строго православен в живота и мислите си, и да е познат със своето благочестие и добродетелност.
.
Чл. 32. Всяка четвърта година, по нареждане на Св. Синод в пълен състав, издавано през пролетта, всяко епархийско началство, с окръжно писмо поканва всички епархийски избиратели да се намерят в престолния на епархията град за избор на членове на Църковния събор в третата св. неделя от издаването на окръжното. В определения ден избирате­лите се събират след Божествената литургия в митрополитския дом, дето митрополитът или неговият заместник открива събранието, ако присъс­тват поне 2/3 от всички епархийски избиратели. Ако ли не — отлага събранието за след един час, когато го открива, колкото и избиратели да присъстват.
Чл. 33. След пристойна към Бога молитва, събранието посочва из своята среда двама клирици и двама миряни, които заедно с председателя, съставят бюрото. След това се съставя каталог на кандида-тите от 10 клирици и 10 миряни, като все­ки избирател има право да предложи имена на достоизбираеми. Из­борът става с тайно гласоподаване и пълно вишегласие, като

всеки изби­рател гласува по за трима енорийски свещеници и четирима миряни. Избира се и един представител от клира на епархийския катедрален храм.
ЗАБЕЛЕЖКА: Ако от пръв път не се получи пълно вишегласие или се получи не за седмина, гласуването се повтаря за нужното число лица, докле трима клирици и четирима миряни получат вишегласие.
Чл. 34. За избора се вписва в протоколната книга за епархийския съвет обстойно изложение, което се подписва от всички и подпечатва с печата на митрополита.
Чл. 35. Възражения против редовността и правилността на избора и по качествата на избраните прави по длъжност председателствуващият. Оплакванията против неправилностите и нередностите в избора могат да се правят и от избиратели пред епархийския архиерей до седем дни от деня на избора, а възражения относно качествата на избраните лица — от всеки християнин пред епархийския архиерей до 15-дена. След тоя срок изло­жението за избора се прочита в заседание на Епархийския съвет, който преценява качествата на избраните и изказва мнението си. Епархийският архиерей изпраща на Св. Синод книжата по избора заедно с препис от из­ложението.
Чл. 36. Ако изборът, прегледан от Св. Синод в намален състав, се окаже редовен и избраните лица отговарящи на изискванията на настоя­щия устав, Св. Синод прогласява избраните за членове на събора и из­вестява на надлежното епархийско началство да ги снабди с писма за участие в събора, а когато изборът бъде унищожен, предписва му да
призове епархийските избиратели в кратък срок за провеждане на нов избор.
Ако Св. Синод намери за нужно да направи анкета по разглеждания избор, то, преди да се произнесе, извършва такава чрез свой пратеник.
Чл. 37. Ако при редовно произведен избор се намери, че някой от избраните не отговаря на изискванията по устава или през четиригодиш­ното си служене се откаже от членство в събора, изсели се или почине, прогласява се за член на събора онова лице от кандидатите, което подир прогласените е получило

всеки избирател гласува по за трима енорийски свещеници и двама миряни.


ЗАБЕЛЕЖКА: Ако от пръв път не се получи пълно вишегласие или се получи не за петима, гласуването се повтаря за нужното число лица, докле трима клирици и двама миряни получат вишегласие.
Чл. 34. За избора се вписва в протоколната книга за епархийския съвет обстойно изложение, което се подписва от всички и подпечатва с печата на митрополита.
Чл. 35. Възражения против редовността и правилността на избора и по качествата на избраните прави по длъжност председателстващият. Оплаквания против неправилности и нередности в избора могат да се правят и от избиратели пред епархийския архиерей до седем дни от деня на избора, а възражения относно качествата на избраните лица — от всеки християнин пред епархийския архиерей до 15-дена. След тоя срок изло­жението за избора се прочита в заседание на Епархийския съвет, който преценява качествата на избраните и изказва мнението си. Епархийският архиерей изпраща на Св. Синод книжата по избора заедно с препис от из­ложението.

Чл. 36. Ако изборът, прегледан от Св. Синод в намален състав, се окаже редовен и избраните лица отговарящи на изискванията на настоя­щия устав, Св. Синод прогласява избраните за членове на събора и из­вестява на надлежното епархийско началство да ги снабди с писма за участие в събора, а когато изборът бъде унищожен, предписва му да призове епархийските избиратели в кратък срок за провеждане на нов избор.
Ако Св. Синод намери за нужно да направи анкета по разглеждания избор, то, преди да се произнесе, извършва такава чрез свой пратеник.
Чл. 37. Ако при редовно произведен избор се намери, че някой от избраните не отговаря на изискванията по устава или през четиригодиш­ното си служене се откаже от членство в събора, изсели се или почине, прогласява се за член на събора онова лице от кандидатите, което подир прогласените е получило най-много гласове, след като му се установят

най-много гласове, свед като му се установят качествата на избираем по устава. Така се постъпва и когато член на съ­бора загуби качествата си през четиригодишното си служене и това се установи по надлежния ред.
Чл. 38. Служебният период на членовете на Църковно-народния събор е четиригодишен.
Чл. 39. Църковно-народният събор се свиква на, редовна сесия в първата година на всеки четиригодишен период, а извънредно — когато Св. Синод намери за нужно или когато мотивирано се поиска от полови­ната членове на събора.
За всяко свикване на събора Св. Синод уведомява правителството.

Глава V
ВЪРХОВЕН ЦЪРКОВЕН СЬВЕТ
Чл. 40. Върховният църковен съвет при Св. Синод (чл. 10) има вся­кога за председател Патриарха или негов заместник, член на намаления състав на Св. Синод, двама духовни и двама миряни, постоянни членове, и по двама допълнителни.
Чл. 41. Кандидат за член на Върховния църковен съвет при Св. Синод, бил той клирик или мирянин, трябва да има: а) качествата на избираем за член на Църковно-народния събор (чл. 31) и б) най-малко средно об­разование.
Чл. 42. Членове на Върховния църковен съвет при Св. Синод се из­бират за четири години от Църковно-народния събор, с тайно гласоподаване съгласно правилник, изработен от Св. Синод и одобрен от Дирекция­та на изповеданията.

Глава VI

ИЗБИРАНЕ МИТРОПОЛИТ

Чл. 43. Св. Синод в пълен състав определя лицата, достойни за архи­ерейски чин.
Кандидатът за епископски чин трябва да има следните качества:
1. да е член на Българската православна църква;
2. да се отличава с прави мисли върху православната вяра и точно съблюдение на установения от църквата ред, със здрав разум, добродетелен и благочестив живот и да се ползва с добро име в обществото;



качествата на избираем по устава. Така се постъпва и когато член на събора загуби качествата си през четиригодишното си служене и това се установи по надлежния ред.
Чл. 38. Служебният период на членовете на Църковния събор е четиригодишен.
Чл. 39. Църковният събор се свиква на редовна сесия в първата година на всеки четиригодишен период, а извънредно — когато Св. Синод намери за необходимо.


Глава V
ВЪРХОВЕН ЦЪРКОВЕН СЬВЕТ
Чл. 40. Върховният църковен съвет при Св. Синод (чл. 10) има вся­кога за председател член на намаления състав на Св. Синод, избиран от пълния състав на Св. Синод, .двама духовни и двама миряни постоянни членове, и по двама допълнителни.
Чл. 41. Кандидатът за член на Върховния църковен съвет при Св. Синод, бил той клирик или мирянин, трябва да има: а) качествата на избираем за член на Църковния събор (чл. 31) и б) най-малко висше об­разование.
Чл. 42. Членовете на Върховния църковен съвет при Св. Синод се из­бират за четири години от пълния състав на Св. Синод.



Глава VI
ИЗБИРАНЕ МИТРОПОЛИТ
Чл. 43. Св. Синод в пълен състав определя лицата, достойни за епископски чин.
Кандидатът за епископски чин трябва да има следните качества:
1. да е член на Българската православна църква;
2. да се отличава с прави мисли върху православната вяра и точно спазване на установения от църквата ред и да се ползва с добро име в обществото;
3. да бъде здрав душевно и телесно, удостоверено с медицинско свидетелство;
4. да е украсен с монашески добродетели;
5. да има висше православно богословско образование и да е прослужил в клира най-малко 10 години.
6. да е навършил 35 години;

Чл. 44. Щом овдовее някои епархия, епархийският съвет известява писмено Св. Синод, който назначава някого от близоседните епархийски митрополити за наместник на овдовелия престол и уведомява Дирекция на изповеданията. Наместникът произвежда избор за митрополит и управ­лява епархията, докато новоизбраният встъпи в длъжност.
Чл. 45. Св. Синод съставя измежду лица с архиерейски чин каталог на кандидатите за митрополитския избор. Като получи тоя каталог, на­местникът отива в седалището на овдовялата епархия и заедно с тамош­ния епархийски съвет изпраща до всички епархийски избиратели препис от каталога и ги приканва да се намерят в седалищния град на епархията третата св. неделя от издаване на окръжното, за да пристъпят към изби­ране на митрополит.
ЗАБЕЛЕЖКА: Едновременно с издаване на окръжното до епархий­ските избиратели за предстоящия събор, наместникът уведомява кандида­тите, които живеят в епархията, че са вписани в каталога на кандидатите и са длъжни да напуснат пределите на епархията до деня на избора.
Чл. 46. В уречената св. неделя, след Божествена литургия, всички епархийски избиратели се събират в митрополитския дом, дето наместни­кът прогласява събранието за открито, ако присъствуват поне 3/4 от избирателите, ако ли не — отлага събранието за след един час и тогава го открива, колкото избиратели и да присъствуват.
Бюрото се състои от наместника, като председател и двама избира­тели (духовен и мирянин), избрани от събранието по
предложение на председателя.
Чл. 47. След пристойна към Бога молитва, като се почне заседанието, избирателите, поканени от наместника, пристъпват към избор с тайно гласоподаване, като подават бюлетини с имената на по две лица от каталога. Гласовете веднага се преброяват от бюрото в присъствие на избирателите и ония, които добият пълно вишегласие, прогласяват като законно избрани от клира и народа на епархията за достойни приемници на овдовелия престол. Ако ли вишегласие не получи никой или получи само един избираем, гласоподаването се повтаря за едно или две лица, колкото трябва да добият вишегласие дотогава, докле две лица бъдат из­брани с пълно вишегласие.
При избор на втория кандидат с пълно вишегласие и при равно чис­ло гласове се хвърля жребий.

Чл. 44. Щом овдовее или се оваканти някои епархия, епархийският съвет известява писмено Св. Синод, който назначава някого от близосъседните епархийски митрополити за наместник на овдовелия или овакантен престол и уведомява Дирекция “Вероизповедания”.. Наместникът произвежда избор за митрополит и управ­лява епархията, докато новоизбраният встъпи в длъжност.
Чл. 45. Св. Синод съставя измежду лица с епископски чин каталог на кандидатите за митрополитския избор. Като получи тоя каталог, На­местникът отива в седалището на овдовялата или овакантена епархия и заедно с тамош­ния епархийски съвет изпраща до всички епархийски избиратели препис от каталога и ги приканва да се намерят в седалищния град на епархията третата св. неделя от издаване на окръжното, за да пристъпят към изби­ране на митрополит.
ЗАБЕЛЕЖКА: Едновременно с издаване на окръжното до епархий­ските избиратели за предстоящия събор, наместн икът уведомява кандида­тите, които живеят в епархията, че са вписани в каталога на кандидатите и са длъжни да напуснат пределите на епархията до деня на избора.
Чл. 46. В уречената св. неделя, след Божествена литургия, всички епархийски избиратели се събират в митрополитския дом, дето наместни­кът прогласява събранието за открито, ако присъстват поне 3/4 от избирателите, ако ли не — отлага събранието за след един час и тогава го открива, колкото избиратели и да присъствуват и се избира бюро на събора.
Бюрото се състои от наместника, като председател и двама избира­тели (духовник и мирянин), избрани от събранието по предложение на председателя.
Чл. 47. След пристойна към Бога молитва, като се почне заседанието, избирателите, поканени от наместника, пристъпват към избор с тайно гласоподаване, като подават бюлетини с имената на по две лица от каталога. Гласовете веднага се преброяват от бюрото в присъствие на избирателите и ония, които добият пълно вишегласие, прогласяват като законно избрани от клира и народа на епархията за достойни приемници на овдовелия или овакантен престол. Ако ли вишегласие не получи никой или получи само един избираем, гласоподаването се повтаря за едно или две лица, колкото трябва да добият вишегласие дотогава, докле две лица бъдат из­брани с пълно вишегласие.
При избор на втория кандидат с пълно
вишегласие и при равно чис­ло гласове
се хвърля жребий.

Чл. 48. За станалия избор се съставя подробно изложение, което веднага се вписва в протоколната книга на епархийския съвет и преди да се закрие заседанието, подписва се от избирателите и се потвърждава от наместника с приложение печата на епархийския съвет. Също такова изложение, подписано от наместника и всички избиратели, се изпраща до Св. Синод.
Чл. 49. Патриархът или неговият заместник, като получи изложението за избора, прочита го в Св. Синод и ако изборът се намери редовен, съста­вя се в тоя смисъл протокол. Инак — изборът се унищожава и в прото­колната книга се излагат причините за това унищожение, а на наместника на овдовелия престол се възлага да произведе нов избор.
Чл. 50. Първата св. неделя, след като се одобри епархийския избор, Св. Синод отива в храма, дето след пристойна към Бога молитва, в при­съствието на народа, избира канонически и окончателно едного от двете избрани лица за митрополит на овдовялата епархия. Веднага след това се вписва в протоколната книга изложение за този канонически из­бор, което се подписва от Св. Синод и се уведомява Дирекцията на изпо­веданията.
Чл. 51. В правата си на епархийски митрополит новоизбраният встъпва от деня, в който Св. Синод му съобщи, че е канонически избран. От същия ден наместникът престава. След това новоизбраният се пред­ставя на Патриарха и заминава за епархията си, а Св. Синод го препо­ръчва на паството му със синодно писмо, което се прочита във всички църкви на епархията.
Чл. 52. Митрополитът на Американската българска епархия се избира по особена синодална наредба, утвърдена от Дирекцията на изповеданията.
Чл. 53. Съгласно църковните правила овдовяла епархия не бива да остава повече от три месеца без канонически митрополит.
Чл. 54. Служението на митрополита е пожизнено. Преместване на ми­трополит от една епархия в друга е забранено.
Чл. 55. Архиерей без епархия не се ръкополага. Обаче за помощници на Патриарха, като предстоятел на Църквата и Софийски митрополит, как­то и за помощник на престарял или заболял митрополит и за извънредни - нужди на Църквата, Св. Синод може — по изключение — да ръкоположи епископ.

Чл. 48. За станалия избор се съставя подробно изложение, което веднага се вписва в протоколната книга на епархийския съвет и преди да се закрие заседанието, подписва се от избирателите и се потвърждава от наместника с приложение печата на епархийския съвет. Също такова изложение, подписано от наместника и всички избиратели, се изпраща до Св. Синод.
Чл. 49. Патриархът или неговият заместник, като получи изложението за избора, прочита го в Св. Синод и ако изборът се намери редовен, съста­вя се в тоя смисъл протокол. Инак — изборът се унищожава и в прото­колната книга се излагат причините за това унищожение, а на наместника на овдовелия или овакантен престол се възлага да произведе нов избор.
Чл. 50. Първата св. неделя, след като се одобри епархийския избор, Св. Синод отива в храма, дето след пристойна към Бога молитва, в при­съствието на народа, избира канонически и окончателно едно от двете избрани лица за митрополит на овдовялата или овакантена епархия. Веднага след това се вписва в протоколната книга изложение за този канонически из­бор, което се подписва от Св. Синод и се постъпва според чл. 23 на Устава.
Чл. 51. В правата си на епархийски митрополит новоизбраният встъпва от деня, в който Св. Синод му съобщи, че е канонически избран. От същия ден Наместникът престава. След това новоизбраният се пред­ставя на Патриарха и заминава за епархията си, а Св. Синод го препо­ръчва на паството му със синодално писмо, което се прочита във всички църкви на епархията.
Чл. 52. Митрополитите на задграничните български епархии се избират съгласно утвърдения от Св. Синод Устав на епархията.
Чл. 53. Съгласно църковните правила овдовяла или овакантена епархия не бива да остава повече от три месеца без канонически митрополит.
Чл. 54. Служението на митрополита е пожизнено. Преместване на ми­трополит от една епархия в друга е забранено.
Чл. 55. Архиерей без епархия не се ръкополага. За помощници на Патриарха, като предстоятел на Църквата и Софийски митрополит, как­то и за помощник на престарял или заболял митрополит и по преценка на Св. Синод, за извънредни нужди на Църквата, Св. Синод може — по изключение — да ръкоположи епископ.


Глава VII

ЕПАРХИЙСКИ ИЗБИРАТЕЛИ

Чл. 56. Всяка епархия има свои духовни и мирски избиратели по 6 от всяка духовна околия. Трима от тия избиратели са клирици и трима - миряни.
Тия избиратели избират: епархийските представители, които участву­ват в избора на Патриарха (чл. 16, п. 2), членовете на Църковно-народния събор (чл. 29, п.2), митрополита на епархията (чл. 45) и членовете на епархийския съвет (чл. 69).
Служебният период на епархийските избиратели е четиригодишен.
Чл. 57. За да може клирик да се избере за епархийски избирател, трябва да отговаря на следните условия:
1. да е клирик на епархията;
2. да е на възраст не по-малко от 30 години;
3. да не е лишен от граждански и политически права или по решение на църковния съд — от църковно-избирателни права и
4. да е познат по точно изпълнение на църковно-служебните си задължения, опитност, примерен живот и праволюбие.
Чл. 58. За да може мирянин да се избере за епархийски избирател, трябва да отговаря на следните условия:
1. да има качествата на избираем за църковен настоятел (чл.90);
2. да има поне първоначално образование и
3. да е член на енория в епархията.
Чл. 59. Три месеца преди да изтече
служебния период на епархий­ските избиратели, Св. Синод като уведоми правителството, приканва епархийските началства да разпоредят за нови избори.
Чл. 60. Като получи синодална покана, епархийския митрополит или заместникът му разпорежда — всяко църковно настоятелство в епар­хията да избере по един представител из своята среда. Тъй избраните представители, снабдени с избирателни писма, подписани от църковните настоятели и скрепени с църковните печати, ще се намерят в седалището на духовната околия третата св. неделя след издаване на разпоредбата.
Чл. 61. В уречения ден, след Божествена литургия митрополитът или заместникът му, а в седалището на наместничествата — архиерейският

Глава VII

ЕПАРХИЙСКИ ИЗБИРАТЕЛИ

Чл. 56. Всяка епархия има свои духовни и мирски избиратели по 5 от всяка духовна околия. Трима от тия избиратели са клирици и двама - миряни.
Тия избиратели избират: епархийските представители, които участву­ват в избора на Патриарха (чл. 16, п. 2), членовете на Църковния събор (чл. 29, п.2), митрополита на епархията (чл. 45) и членовете на епархийския съвет (чл. 69).
Служебният период на епархийските избиратели е четиригодишен.
Чл. 57. За да може клирик да бъде избран за епархийски избирател, трябва да отговаря на следните условия:
1. да е клирик на епархията;
2. да е на възраст не по-малко от 30 години;
3. да не е лишен от граждански права или по решение на църковния съд — от църковно-избирателни права и
4. да е познат по точно изпълнение на църковно-служебните си задължения, опитност, примерен живот и праволюбие.
Чл. 58. За да може мирянин да бъде избран за епархийски избирател, трябва да отговаря на следните условия:
1. да има качествата на избираем за църковен настоятел (чл.90);
2. да има поне основно образование и
3. да е член на енория в епархията.
Чл. 59. Три месеца преди да изтече
служебния период на епархий­ските избиратели, Св. Синод приканва епархийските началства да разпоредят за нови избори.
Чл. 60. Като получи синодална покана, епархийския митрополит или упълномощено от него духовно лице, разпорежда всяко църковно настоятелство в епар­хията да избере по един представител из своята среда. Тъй избраните представители, снабдени с избирателни писма, подписани от църковните настоятели и скрепени с църковните печати, ще се намерят в седалището на духовната околия третата св. неделя след издаване на разпоредбата.

Чл. 61. В уречения ден, след Божествена литургия, митрополитът или упълномощено от него лице, а в седалището на наместничествата — архиерейският наместник, като намери, че присъстват представителите поне на
2/3 от енориите в околията, открива наместник, като намери, че присъствуват представителите поне на 2/3 от енориите в околията, открива избирателното събрание. Ако ли присъству­ват по-малко представители, събранието се отлага за след един час, когато се открива, колкото и представители на енории да са дошли.
Чл. 62. Като се открие избирателното събрание, то посочва из средата си двама представители, които заедно с председателя съставят бюрото и веднага става проверка на избирателните писма. След това председателят като напомни на представителите повеленията на чл. чл. 57 и 58 на устава, приканва ги да съставят списък на избираеми лица, като на всеки пред­ставител се предоставя да посочи по няколко имена на клирици и миряни.
Чл. 63. Из така съставения списък събранието избира с тайно гласо­подаване и пълно вишегласие трима клирици и трима миряни за епар­хийски избиратели.
Чл. 64. За станалия избор се съставя подробен протокол, който, подписан от председателя и от всички присъствуващи, се изпраща на митрополита.
Чл. 65. Протоколите от тези избори и подадените в срок от седем дни оплаквания от избиратели за допуснати нарушения на устава, се раз­глеждат в епархийския съвет и ако изборите се намерят редовни, митрополитът утвърждава избраните, снабдява ги с писмено удостоверение и имената им съобщава в Св. Синод. Ако ли изборът в някоя околия се намери нередовен, митрополитът го обявява за унищожен и разпорежда да се произведе във възможно къс срок нов избор.
Чл. 66. Ако през 4-годишния служебен период някой избирател по­чине или се пресели в друга епархия, енорийският му свещеник известява по надлежния ред епархийското началство и епархийския съвет проглася­ва за 'негов заместник до изтичането на четирите години оногова, който във време на избора е получил най-много гласове подир избраните.
Така се постъпва и когато епархийски избирател изгуби качествата си като такъв през четиригодишния си служебен период и това се уста­нови по църковно-съдебен ред.
Глава VIII
ЕПАРХИЙСКИ СЬВЕТ
Чл. 67. Епархийският съвет (чл. 11) се състои от председател митро­полит или упълномощено от него духовно лице, от
двама духовни и двама мирски редовни
членове и от толкова допълнителни.

избирателното събрание. Ако ли присъству­ват по-малко представители, събранието се отлага за след един час, когато се открива, колкото и представители на енории да са дошли.
Чл. 62. Като се открие избирателното събрание, то посочва из средата си двама представители, които заедно с председателя съставят бюрото и веднага става проверка на избирателните писма. След това председателят като напомни на представителите повеленията на чл. чл. 57 и 58 на устава, приканва ги да съставят списък на избираеми лица, като на всеки пред­ставител се предоставя да посочи по няколко имена на клирици и миряни, като посочените общо бъдат не повече от 9 клирици и 6 миряни.
Чл. 63. Из така съставения списък събранието избира с тайно гласо­подаване и пълно вишегласие трима клирици и двама миряни за епар­хийски избиратели.
Чл. 64. За станалия избор се съставя подробен протокол, който, подписан от председателя и от всички присъстващи, се изпраща на митрополита.
Чл. 65. Протоколите от тези избори и подадените в срок от седем дни оплаквания от избиратели за допуснати нарушения на устава, се раз­глеждат в епархийския съвет и ако изборите се намерят редовни, митрополитът утвърждава избраните, снабдява ги с писмено удостоверение и имената им съобщава в Св. Синод. Ако ли изборът в някоя околия се намери нередовен, митрополитът го обявява за нищожен и разпорежда да се произведе във възможно къс срок нов избор.
Чл. 66. Ако през 4-годишния служебен период някой избирател се пресели в друга епархия или по­чине, енорийският му свещеник известява по надлежния ред епархийското началство и епархийския съвет проглася­ва за негов заместник до изтичането на четирите години оногова, който във време на избора е получил най-много гласове подир избраните.
Така се постъпва и когато епархийски избирател изгуби качествата си като такъв през четиригодишния си служебен период и това се уста­нови по църковно-съдебен ред.
Глава VIII
ЕПАРХИЙСКИ СЬВЕТ
Чл. 67. Епархийският съвет (чл. 11) се състои от председател митро­полит или упълномощено от него духовно лице, от двама духовни и двама мирски редовни членове и от толкова допълнителни.

По чисто духовни въпроси и дела в епархийския съвет вземат уча­стие само членовете-клирици с първия допълнителен член-клирик.
Чл. 68. Клирик, избираем за член на епархийския съвет, трябва да има най-малко средно богословско образование и качествата на избираем за епархийски избирател (чл. 57), а мирянин — качества на избираем също за епархийски избирател (чл. 58) и най-малко средно образование.
Чл. 69. Членове на епархийския съвет се избират по за четири години. Към края на всяка четвърта година, по нареждане на Св. Синод в намален състав, всеки епархийски митрополит или заместникът му приканва с окръжно писмо всички епархийски избиратели да се съберат в седалището на епархията третата св. неделя от издаването на окръжното, за да изберат членове на епархийския съвет.
Чл. 70. В определената св. неделя, след Божествена литургия, избира­телите се събират в митрополския дом под председателството на митро­полита или заместника му, който, ако присъствуват поне 2/3 от изби­рателите, прогласява събранието за открито, ако ли не — отлага го за след един час и тогава, след молитва към Бога, открива събранието, колкото и избиратели да присъствуват.
Чл. 71. Преди да се пристъпи към избора, събранието посочва из сре­дата си един клирик и един мирянин, които заедно с председателя образу­ват бюрото. След това избирателите съставят списък на кандидатите, като всеки избирател има право да предложи толкова клирици и миряни, кол­кото подлежи да се изберат.
Чл. 72. От списъка на кандидатите
събранието избира с тайно гласопо­даване и пълно вишегласие нужното число членове на епархийския съвет.
Чл. 73. За избора се съставя изложение в протоколната книга на епархийския съвет и в още един отделен екземпляр и се подписва от всички. Оплаквания против нередности по избора могат да се правят писмено от всеки член на избирателното събрание до 7 дни от избора. След тоя срок книжата се изпращат в Св. Синод.
Чл. 74. Св. Синод в намален състав преглежда станалия избор и ако го намери редовен, одобрява го, в противен случай — разпорежда да се про­изведе нов избор.
Чл. 75. Всеки две години се сменява половината от членовете на епар­хийския съвет, като от духовните излизат първом младшите по ръкопо­ложение, а от
миряните — по-младите по възраст.

По чисто духовни въпроси и дела в епархийския съвет вземат уча­стие само членовете-клирици с първия допълнителен член-клирик.
Чл. 68. Клирик, избираем за член на епархийския съвет, трябва да има най-малко средно богословско образование и качествата на избираем за епархийски избирател (чл. 57), а мирянин — качества на избираем също за епархийски избирател (чл. 58) и най-малко средно образование.
Чл. 69. Членове на епархийския съвет се избират по за четири години. Към края на всяка четвърта година, по нареждане на Св. Синод в намален състав, всеки епархийски митрополит или заместникът му приканва с окръжно писмо всички епархийски избиратели да се съберат в седалището на епархията третата св. неделя от издаването на окръжното, за да изберат членове на епархийския съвет.
Чл. 70. В определената св. неделя, след Божествена литургия, избира­телите се събират в митрополския дом под председателството на митро­полита или упълномощено от него духовно лице, който, ако присъствуват поне 2/3 от изби­рателите, прогласява събранието за открито, ако ли не — отлага го за след един час и тогава, след молитва към Бога, открива събранието, колкото и избиратели да присъствуват.
Чл. 71. Преди да се пристъпи към избора, събранието посочва из сре­дата си един клирик и един мирянин, които заедно с председателя образу­ват бюрото. След това избирателите съставят списък на кандидатите, като всеки избирател има право да предложи толкова клирици и миряни, кол­кото подлежи да се изберат.
Чл. 72. От списъка на кандидатите събранието избира с тайно гласопо­даване и пълно вишегласие нужното число членове на епархийския съвет.
Чл. 73. За избора се съставя изложение в протоколната книга на епархийския съвет и в още един отделен екземпляр и се подписва от всички. Оплаквания против нередности по избора могат да се правят писмено от всеки член на избирателното събрание до 7 дни от избора. След тоя срок книжата се изпращат в Св. Синод.
Чл. 74. Св. Синод в намален състав преглежда станалия избор и ако го намери редовен, одобрява го, в противен случай — разпорежда да се про­изведе нов избор.
Чл. 75. Всеки две години се сменява половината от членовете на епар­хийския съвет, като от духовните излизат първом младшите по ръкоположение, а от
миряните — по-младите по възраст.

Чл. 76. Ако някой член излезе от състава на съвета, на негово място се призовава неговият подгласник.


Глава IX
АРХИЕРЕЙСКИ НАМЕСТНИЦИ

Чл. 77. Архиерейските наместници се назначават от епархийския архи­ерей. За всяко такова назначение той уведомява Св. Синод.
Чл. 78. За архиерейски наместник се назначава свещеник, който има висше или средно образование и най-малко петгодишна безукорна ено­рийска служба.

Глава Х

ЕНОРИИ И СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ

Чл. 79. Енория съставляват определен брой християни и християнски семейства, обединени около храма, поставени под духовното ръководство на един свещеник и организирани за общ православно-религиозен живот.
Чл. 80. Градска енория, съобразно с местните условия, може да брои най-малко 400 венчала, а селска — най-малко 300. Ако нуждата налага да съществуват или да се образуват по-малки енории, това се решава по же­ланието на 2/3 от населението и с одобрение на Св. Синод в
намален съ­став.
Чл. 81. Свещеник без енория или определено назначение не се ръко­полага.
Чл. 82. За да се ръкоположи някой за дякон или свещеник, трябва да има следните качества:
1. да е член на Българската православна църква;
2. да е български поданик;
3. да е навършил 23 години;
4. да е завършил богословско училище;
5. да представи свидетелство от енорийския свещеник на родното си място, както и от другите места, където е

Чл. 76. Ако някой член излезе от състава на съвета, на негово място се призовава неговият подгласник.


Глава IX
АРХИЕРЕЙСКИ НАМЕСТНИЦИ

Чл. 77. Архиерейските наместници се назначават от епархийския архи­ерей. За всяко такова назначение той уведомява Св. Синод.
Чл. 78. За архиерейски наместник се назначава свещеник, който има висше или средно образование и най-малко петгодишна безукорна ено­рийска служба.

Глава Х

ЕНОРИИ И СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ
Чл. 79. Енория съставляват определен брой християни и християнски семейства, обединени около храма, поставени под духовното ръководство на един свещеник и организирани за общ православно-религиозен живот.
Чл. 80. Градска енория, съобразно с местните условия, може да брои най-малко 400 венчала, а селска — най-малко 300. Ако нуждата налага да съществуват или да се образуват по-малки енории, това се решава по же­ланието на 2/3 от населението и с одобрение на Св. Синод в
намален съ­став.
Чл. 81. Свещеник без енория или определено назначение не се ръко­полага.
Чл. 82. За да бъде ръкоположен някой за дякон или свещеник, трябва да има следните качества:
1. да е член на Българската православна църква;
2. да е български поданик;
3. да е навършил 23 години;
4. да е завършил богословско училище;
5. да представи свидетелство от енорийския свещеник на родното си място, както и от другите места, където е живял, че е благочестив, с до­бро поведение, че се радва

живял, че е благочестив, с добро поведение, че се радва на обща почит и се отличава с прави мисли за православната вяра;
6. да носи свидетелство от духовника си, че като се е изповядал, няма по свещените правила никакво препятствие да се ръкоположи;
7. да не е осъждан от духовни и граждански съдилища;
8. да представи медицинско свидетелство, че е здрав и не страда от душевна и прилепчива болест и че няма важен телесен недостатък;
9. да представи и всички други документи по чл.чл. 5 и 6 от Закона за държавните служители;
10. да представи писмена изява от съпругата си, че тя е съгласна да бъде той ръкоположен и че ще го следва там, където длъжността му като свещенослужител го задължава да живее;
11. да подпише обещание, че като клирик ще пази и изповядва точно православната вяра, ще се подчинява на повеленията на църковните прави­ла и на разпоредбите на своето духовно началство и точно ще съблюдава установения от Църковния богослужебен ред.
Чл. 83. Като постъпи молба от някое лице за свещенослужителски чин, митрополитът, ако просителят е от друга епархия, изисква от неговото духовно началство сведение за живота и поведението
му, след което документите на просителя се преглеждат от епархийския съвет и той се подлага на каноническо изпитание и проверка на подготовката му пред архиерея в присъствието на епархийския съвет. Ако лицето отговаря на законните изисквания, книжата се изпращат на Св. Синод, на който се до­нася, за енория ли е предназначен кандидатът или за друга служба.

Чл. 84. След като Св. Синод одобри кандидата, епархийското начал­ство, ако кандидатът е предназначен за енория, възлага на надлежния архиерейски наместник или на друго духовно лице да произведе избора във вакантната енория. поведение, че се радва на обща почит и се
отличава с прави мисли за православната вяра;

6. да носи свидетелство от духовника си, че като се е изповядал, няма по свещените правила никакво препятствие да бъде ръкоположен;
7. да не е осъждан от духовни и граждански съдилища;
8. да представи медицинско свидетелство, че е здрав и не страда от душевна и прилепчива болест, че няма важен телесен недостатък; и не се води на отчет в психодиспансера по местоживеене;

9. да представи писмена изява, че двамата със съпругата му са на първи църковен и граждански брак, а от съпругата си, че тя е съгласна да бъде той ръкоположен и че ще го следва там, където длъжността му като свещенослужител го задължава да живее;
10. да подпише клетвено обещание, че като клирик ще пази и изповядва точно православната вяра, ще се подчинява на повеленията на църковните прави­ла и на разпоредбите на своето духовно началство и точно ще съблюдава установения от Църковния богослужебен ред.

Чл. 83. Като постъпи молба от някое лице за свещенослужителски чин, митрополитът, ако просителят е от друга епархия, изисква от неговото духовно началство сведение за живота и поведението
му, след което документите на просителя се преглеждат от епархийския съвет и той се подлага на каноническо изпитание и проверка на подготовката му пред архиерея в присъствието на епархийския съвет. Ако лицето отговаря на законните изисквания, книжата се изпращат на Св. Синод, на който се до­нася, за енория ли е предназначен кандидатът или за друга служба.
Чл. 84. След като Св. Синод одобри кандидата, епархийският архиерей го ръкополага и възлага на надлежния архиерейски наместник или на друго духовно лице да бъде въдворен във вакантната енория.

Чл. 85. Денят на избора се определя от епархийския съвет и се опове­стява най-малко две недели по-рано на енориашите. В определения ден упълномощеното от митрополита духовно лице призовава в църковно или друго подходящо помещение или в църковния двор всички енориаига от вакантната енория, имащи енорийски избирателни права (чл. 94). Събра­нието се открива в 10 часа под председателството на упълномощеното от митрополита лице, подпомагано от двама грамотни и познати по своя че­стен и благочестив живот енориаши, посочени от събранието. Гласопода­ването е тайно и трае до 14 часа.
"ЗАБЕЛЕЖКА: В енории, съставени от селища, разположени далеч едно от друго, изборът може да се произвежда едновременно в два опре­делени от епархийския съвет пункта в енорията и под ръководството на две определени от него духовни лица.
За станалия избор се съставя изложение и се вписва в протоколната книга на църковното настоятелство. Определен екземпляр от същото, из­ложение, заедно с изборните книжа, се изпращат на митрополита. Едното и другото изложение се подписват от бюрото и скрепват с църковен пе­чат.
Чл. 86. Оплаквания против нередности в избора се подават писмено, докле трае изборът, на председателя на изборното събрание, а след избора до 7 дни — на митрополита. Подир този срок изборът се преглежда от епар­хийския съвет и ако се намери редовен, архиереят извършва ръкополага­нето и издава заповед за назначаване.
Чл. 87. Ако се получи заявление, подписано от познати по честността си православни християни, против кандидата, ръкополагането се отлага и се изследват обвиненията. Ако се докаже, че обвиненията са безосновател­ни, ръкополагането се извършва.
ЗАБЕЛЕЖКА: Когато за някоя вакантна енория се яви, единствен кандидат, ръкоположен вече свещеник, такъв може да се назначи за ка­нонически свещеник, ако бъде поискан от енориашите с писмена молба.

отпада















отпада





отпада





Глава XI

ЦЪРКОВНИ НАСТОЯТЕЛСТВА

Чл. 88. Църква (храм), около която се обединяват християните от една или повече енории, има едно църковно настоятелство.Църковното настоятелство се състои от 4—6 души. В своята дейност то се подпомага от прицърковни организации, като православни християн­ски братства и др.
Чл. 89. Председател на църковното настоятелство по право е енорий­ският свещеник, а при църква с повече от един енорийски свещеник той се назначава от митрополита.
При законно отсъствие на председателя замества го свещеникът, който завежда енорията му.
Чл. 90. За член на църковното настоятелство може да бъде избран всеки български гражданин, навършил 30 години, не лишен от граждански и политически права, християнин православен, член на енория при църк­вата и въобще познат по своя благочестив и честен живот.
Чл. 91. Всяка четвърта година Св. Синод в намален състав, като уведо­ми Дирекцията на изповеданията, приканва епархийските началства да разпоредят в определен ден през м. ноември да се произведат избори за църковни настоятелства.
Ако някъде изборите не станат в учредения ден, епархийското начал­ство определя друг неделен ден, когато да се извърши, ако ли и тогава по разни причини не стане, епархийското началство назначава настоятелство от четири енориаши, имащи качества за избираеми за църковни настоятели.

Глава XI

ЦЪРКОВНИ НАСТОЯТЕЛСТВА

Чл. 85. Църква (храм), около която се обединяват християните от една или повече енории, има едно църковно настоятелство.
Тя /той/ е юридическо лице и може да придобива движими и недвижими имущества и да се разпорежда с тях след решение на епархийския съвет. При условие, че бъде осъществена сделка без изричното писмено одобрение на епархийското началство, то същата, по смисъла на настоящия устав, е недействителна и митрополитът има право по реда на гражданските закони и чрез гражданския съд да я обяви за недействителна.
Църковното настоятелство се състои от 4—6 души. В своята дейност то се подпомага от прицърковни организации, като православни християн­ски братства и др.
Чл. 86. Председател на църковното настоятелство по право е енорий­ският свещеник, а при църква с повече от един енорийски свещеник той се назначава от митрополита.
При законно отсъствие на председателя замества го свещеникът, който завежда енорията му, утвърден от епархийския архиерей.
Чл. 87. За член на църковното настоятелство може да бъде избран всеки български гражданин, навършил 30 години, не лишен от граждански права, православен християнин, член на енория при църк­вата и въобще познат по своя благочестив и честен живот.
За целта кандидатът подава заявление и декларация до председателя на църковното настоятелство по образци, утвърдени от Св. Синод.
Чл. 88. Всяка четвърта година Св. Синод приканва епархийските началства да разпоредят в определен ден през м. ноември да се произведат избори за църковни настоятелства.
Ако някъде изборите не станат в учредения ден, епархийското началство определя друг неделен ден, когато да се извърши, ако ли и тогава по разни причини не стане, епархийското началство назначава настоятелство от четири енориаши, имащи качества за избираеми за църковни настоятели


Чл. 92. Едновременно с избирането на църковното настоятелство се избира и една комисия от 3—5 члена, грамотни енориаши, имащи качества на църковни настоятели (чл. 90), която, откак бъдат утвърдени новоиз­браните настоятели, преглежда сметките по приходо-разхода на църквата за всичкото време, през което е служило старото църковно настоятелство. Протоколът на комисията, подписан от нея, от старото и новото църковни настоятелства, се изпраща в митрополията и се разглежда от епархийския съвет, с постановление на който старото настоятелство се освобождава или не от отговорност.
Чл. 93. Служебният период на църковните настоятелства трае четири години.
ЗАБЕЛЕЖКА: Ако през този период някой член на настоятелството почине, пресели се другаде или бъде отчислен, прогласява се за негов за­местник, до изтичане на четирите години, оня, който във време на избора е получил най-много гласове подир избрания.
Чл. 94. Избиратели могат да бъдат всички български граждани, пра­вославни християни, членове на енория при църквата, навършили 21 години, не лишени от граждански и политически права.
Чл. 95. Избирателните събрания за избиране на църковни настоятел­ства се откриват в определения от епархийското началство ден след цър­ковен отпуск и траят до 14 часа. Те се ръководят от четирима енориаши, избрани с явно гласоподаване. Председателствува председателят на цър­ковното настоятелство.
В съставни енории, гдето се избират повече от едно църковно настоя­телство, енорийският свещеник председателствува избора в центъра на енорията, а в другите села упълномощава за свой заместник по един гра­мотен енориаш, имащ право на избираем за църковен настоятел. Името на заместника

Чл. 89. Едновременно с избирането на църковното настоятелство се избира и една комисия от 3—5 члена, грамотни енориаши, имащи качества на църковни настоятели (чл. 87), която, откак бъдат утвърдени новоиз­браните настоятели, преглежда сметките по приходо-разхода на църквата за цялото време, през което е служило старото църковно настоятелство. Протоколът на комисията, подписан от нея, от старото и новото църковни настоятелства, се изпраща в митрополията и се разглежда от епархийския съвет, с постановление на който старото настоятелство се освобождава или не от отговорност.
Чл. 90. Служебният период на църковните настоятелства трае четири години.
ЗАБЕЛЕЖКА: Ако през този период някой член на настоятелството се пресели другаде, бъде отчислен или почине, прогласява се за негов за­местник, до изтичане на четирите години, оня, който във време на избора е получил най-много гласове след избрания.
Чл. 91. Избиратели могат да бъдат всички български граждани, пра­вославни християни, членове на енория при църквата, навършили 21 години, не лишени от граждански права.
Чл. 92. Избирателните събрания за избиране на църковни настоятел­ства се откриват в определения от епархийското началство ден след цър­ковен отпуск и траят до 14 часа. Те се ръководят от четирима енориаши, избрани с явно гласоподаване. Председателствува председателят на цър­ковното настоятелство.

В съставни енории, където се избират повече от едно църковно настоя­телство, енорийският свещеник председателствува избора в центъра на енорията, а в другите села упълномощава за свой заместник по един гра­мотен енориаш, имащ право на избираем за църковен настоятел. Името на заместника
се отбелязва в избирателния протокол, а

се отбелязва в избирателния протокол, а енорийският све­щеник долага на началството си за даденото от него пълномощно.




Чл. 96. Щом се извърши изборът на църковно настоятелство и прове­рителна комисия, съставя се протокол, който, подписан от бюрото и скрепен с църковния печат, а гдето няма църква — с печата на председа­телствуващия свещеник, изпраща се заедно с изборните книги на епархийското началство. Оплаквания против верността на избора могат да се подават на митрополита до 7 дни от деня, в който е бил произведен.
Епархийският съвет разглежда изборните книжа и ако намери, че са редовни, митрополитът утвърждава произведените избори. В противен случай разпорежда да се произведат нови избори










Глава XII
МАНАСТИРИ

Чл. 97. Манастир е свещено място с храм и други здания, назначени за жилища на монаси или монахини, т.е. лица, които с обетите си за цело­мъдрие, нестяжателност и послушание са се посветили на уединен благо­честив живот и упражняване в християнските добродетели на подвиж­ничество (въздържане, молитва и труд), милосърдие и духовна просвета.
енорийският све­щеник долага на началството си за даденото от него пълномощно.
Събранието се открива, ако присъстват поне 2/3 от вписаните в избирателните списъци енорияши. Ако ли не – събранието се отлага за след 15 минути, когато след усърдна към Бога молитва се открива, колкото и енорияши да присъстват.
По предложение на бюрото се изготвя каталог с имената на кандидатите за църковни настоятели, подали заявление и декларация до председателя на църковното настоятелство най-късно седем дни преди датата за провеждане на избора.
След представяне на бюлетината с имената на кандидатите на избирателите се пристъпва към тайно гласоподаване.
Чл. 93. Щом се извърши изборът на църковно настоятелство и прове­рителна комисия, съставя се протокол, който, подписан от бюрото и скрепен с църковния печат, а гдето няма църква — с печата на председа­телстващия свещеник, изпраща се заедно с изборните книги на епархийското началство. Оплаквания против верността на избора могат да се подават на митрополита до 7 дни от деня, в който е бил произведен.
Епархийският съвет разглежда изборните книжа и ако намери, че са редовни, митрополитът утвърждава произведените избори. В противен случай разпорежда да се произведат нови избори.

Глава XII
МАНАСТИРИ
Чл. 94. Манастир е свещено място с храм и други здания, назначени за жилища на монаси или монахини, т.е. лица, които с обетите си за цело­мъдрие, нестяжателност и послушание са се посветили на уединен благо­честив живот и упражняване в християнските добродетели на подвиж­ничество (въздържане, молитва и труд), милосърдие и духовна просвета.

Чл. 98. Манастирите са ставропигиални и епархийски. Ставропигиални­те зависят от Св. Синод, а епархийските — от местния архиерей. Ставропи­гиални са манастирите: Рилски, Бачковски, Троянски, Преображенски и Поморийски.
Ставропигиални манастири се основават или провъзгласяват по решение на Св. Синод, а епархийски се основават с благословението на епархийския архиерей и одобрението на Св. Синод, само ако са осигурени средства за издръжката им.







Чл. 99. Манастир, който има най-малко 5 братя, се управлява от манастирски събор под председателството и ръководството на игумен.
Манастир с по-малко от 5 братя се управлява от игумен, назначен от местния епархийски архиерей.

Чл. 100. Манастирският събор се състои от игумена и 4 или 6 братя, отличаващи се с примерен живот и опитност, избрани от братството и утвърдени – за ставропигиален манастир от Св. Синод, а за епархийски – от местния архиерей.

Чл. 101. За да бъде някой избран за игумен, най-малко с чин йеромонах, трябва да е член на манастирското братство и да има нужните религиозно-нравствени качества и опитност.
Чл. 102. Игуменът се избира от

Чл. 95. Манастирите са ставропигиални и епархийски. Ставропигиални­те зависят от Св. Синод, а епархийските — от местния архиерей. Ставропи­гиални манастири са: Рилският, Бачковският и Троянският.
Ставропигиални манастири се основават или провъзгласяват по решение на Св. Синод, а епархийски се основават с благословението на епархийския архиерей и одобрението на Св. Синод, само ако са осигурени средства за издръжката им.
Манастирите са юридическо лице и могат да придобиват движими и недвижими имущества и да се разпореждат с тях след решение на Св. Синод за ставропигиалните и епархийския съвет за епархийските. При условие, че бъде осъществена сделка без изричното писмено съгласие на Св. Синод за ставропигиалните и това на епархийското началство за епархийските манастири, то същата, по смисъла на настоящия устав, е недействителна и Св. Синод или митрополитът съответно, имат право по реда на гражданските закони и чрез гражданския съд да я обяви за недействителна.
Чл. 96. Манастир, който има най-малко 5 братя, се управлява от манастирски събор под председателството и ръководството на игумен. Манастир с по-малко от 5 братя се управлява от игумен, назначен от местния епархийски архиерей.
Чл. 97. Манастирският събор се състои от игумена и 4 или 6 братя, отличаващи се с примерен живот и опитност, избрани от братството и утвърдени – за ставропигиален манастир от Св. Синод, а за епархийски – от местния архиерей.

Чл. 98. За да бъде някой избран за игумен, най-малко с чин йеромонах, трябва да е член на манастирското братство и да има нужните религиозно-нравствени качества и опитност.
Чл. 99. Игуменът се избира от

цялото братство и се утвърждава – за ставполигиалните манастири от Св. Синод, а за епархийските – от местния архиерей.

Ако се докаже, че поради продължителна болест, старческа немощ, неопитност или отклонение от длъжностите си, игуменът става причина да се нанася вреда на манастирските интереси или ако той приема велика схима, надлежната духовна власт разпорежда да се произведе избор за нов игумен.

Чл. 103. Ако братството на зва пъти последователно избере и представи за утвърждение лице, неподходящо да изпълнява игуменска длъжност, надлежната духовна власт назначава итумен, който управлява манастира, докато братството избере достойно лице.

Чл. 104. За манастир, който е останал без братя или няма възможност да се издържа, епархийското началство решава — с одобрението на Св. Си­нод — да бъде присъединен временно или завинаги към друг манастир.

Чл. 105. Вън от манастира монах може да живее, само ако е изпратен от църковната власт с определена служба.

Чл. 106. Който желае да встъпи в монашески чин и да се причисли към братството на някоя света обител, е длъжен преди пострижението си да се разпореди по волята си и според закона със своето имущество. Всич­ко, което придобие след встъпване в монашество, принадлежи на мана­стира, в който е брат.


цялото братство и се утвърждава – за ставполигиалните манастири от Св. Синод, а за епархийските – от местния архиерей. Игуменът представлява манастира.
Ако се докаже, че поради продължителна болест, старческа немощ, неопитност или отклонение от длъжностите си, игуменът става причина да се нанася вреда на манастирските интереси или ако той приема велика схима, надлежната духовна власт разпорежда да се произведе избор за нов игумен.

Чл. 100. Ако братството на два пъти последователно избере и представи за утвърждение лице, неподходящо да изпълнява игуменска длъжност, надлежната духовна власт назначава итумен, който управлява манастира, докато братството избере достойно лице.

Чл. 101. За манастир, който е останал без братя или няма възможност да се издържа, епархийското началство решава — с одобрението на Св. Си­нод — да бъде присъединен временно или завинаги към друг манастир.

Чл. 102. Вън от манастира монах може да живее, само ако е изпратен от църковната власт с определена служба.

Чл. 103. Който желае да встъпи в монашески чин и да се причисли към братството на някоя света обител, е длъжен преди пострижението си да се разпореди по волята си и според закона със своето имущество. Всич­ко, което придобие след встъпване в монашество, принадлежи на манастира, в който е брат.



Проекто-устав на Българската Православна Църква, част 2 (работен вариант)

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/39xyh 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.