Пресвета Богородица – непроходимата Божия двер от Джордж Гейбриъл
Пресвета Богородица – непроходимата Божия двер от д-р Джордж С. Гейбриъл е още една книга, която ще се превежда и публикува на части в проекта Живо Предание. Книгата представлява изследване от гледа точна на православното богословие на личността и мястото на Божията майка в богословието и богослужението, и въобще в живота на св. Църква. Нейният автор, американец от гръцки произход, е сред известните и уважавани в православния свят богослови, ученик и последовател на творчеството и богословския метод на прот. Йоан Романидис. Досега той беше известен на българската аудитория главно като преводач и издател на докторската дисертация на о. Романидис, фундаменталното съчинение Прародителският грях (виж – тук). С настоящия превод имаме за цел да запознаем нашите читатели вече и с личното творчество на д-р Гейбриъл, който беше така любезен да предостави на екипа на Живо Предание правата за превод и издаване на това важно негово съчинение на български език.
Надяваме се, че читателската ни аудитория ще оцени и възприеме с интерес труда на този автор, който поради различни причини досега не е бил превеждан на български език, но който е добре познат и високо ценен в гръко- и англоезичния християнски свят със своята дълбока научна и житейска посветеност на Църквата и на нейното автентично богословие, извиращо от своите единствени истински фундаменти – Св. Писание и Св. Предание, и предавано през вековете от своите духоносни отци и богослови. На всички наши читатели, интересуващи се от голямата тема за нашата обща Майка – Пресветата наша Владичица и всякога Дева Богородица, пожелаваме приятно и полезно четене.
Пресвета Богородица – непроходимата Божия двер
Пресвета Богородица – непроходимата Божия двер: Въведителни текстове
Пропастта между папското и православното учение за Пресвета Богородица
Въплъщението: причина за всичко сътворено, която не е породена от нищо
„Не само с възвестявани слова“
Византийската църква между небето и земята от прот. Йоан Майендорф
Сборникът Византийската църква между небето и земята. Студии върху историята на Църквата във Византия беше отпечатан през 2007 г. от „Манастирско издателство” на Руенския манастир „Св. Йоан Рилски”. В него бяха подбрани и хронологично подредени десет от най-важните статии и студии на прот. Йоан Майендорф, посветени на голямата тема живота и положението на Църквата в Източната Римска империя, известна повече като Византия, през дългия, повече от десетвековен византийски период, като църковно-държавните отношения, богослужебният живот и богословските развития, проблемите на диалога на Православната църква с Римокатолическата, с нехалкидонските църкви и с исляма и, накрая – победата на исихазма във Византия като апогей на дългата и сложна история на Църквата от този период.
След Византийското богословие. Исторически насоки и догматически теми (С.: „ГАЛ-ИКО“, 1995 г.) това беше второто по-сериозно представяне на едно от водещите имена в православното богословие на отминалото двадесето столетие – прот. Йоан Майендорф. Признат и високо оценен както в православния свят, така и сред инославни богослови и богословски школи, той е един от авторите, допринесли най-много за онова богословско възраждане, на което в известен смисъл продължаваме да сме свидетели и днес, и който допринася изключително много за насочването на богословския интерес към най-важните теми и проблеми на Църквата и нейното богословие през посочения период.
Междувременно на български език в нашето Живо Предание беше публикувана и трета книга на отец Йоан Майендорф: Христос във византийското богословие, едно от най-важните историко-догматически изследвания на автора, посветено на голямата тема за христологията. Надяваме се с времето творчеството на този толкова важен за Църквата и нейното богословие автор – отдавна преведен на толкова много езици – да става все по-достъпно и за нашата, българска аудитория.
Византийската църква между небето и земята:
Византия като център на богословската мисъл в Християнския изток
Халкидонци и монофизити след Халкидон
Богословието на тринадесетото столетие: методологически контрасти
Император Юстиниан, Империята и Църквата
Божествената Литургия – средоточие на духа във Византия
Идеологическите кризи във Византия (1071-1261 г.)
Византийски представи за исляма
Случила ли се е във Флоренция среща между Изтока и Запада?
Победата на исихастите във Византия: идеологически и политически последствия
Философия на православното пастирство от Сан-Франциски и Западноамерикански архиеп. Йоан (Шаховски)
За първи път книгата Философия на православното пастирство е публикувана през 1938 г. и подписана от своя автор с името „Свещенослужител”. Това са годините, когато бъдещият Сан-Франциски и Западноамерикански архиеп. Йоан живее и служи в Берлин, а затова и книгата е издание на енорията „Свети равноапостолен княз Владимир в Берлин”. Впоследствие книгата претърпява още две издания: в Санкт Петербург, 1996 г., и в Москва – 2007 г., вече подписана с името на автора си – Сан-Франциския и Западноамерикански архиеп. Йоан.
Философия на православното пастирство представлява неголямо по обем, но крайно съдържателно по характер изложение на основните начала на православното разбиране за пастирското служение. В разглеждането на поставената тема авторът – тогава младият архимандрит Йоан (Шаховски; 1902-1989) – изхожда от първоосновата на Св. Писание и от опита на апостолите и отците на Църквата от самото начало на нейното историческо съществуване. Езикът му е ясен и преднамерено освободен от употребата на абстрактни, наукообразни понятия и изрази, а целта му е да предостави на кандидатите за пастирско служение в сбита форма, ясно и подредено, същността на пастирството като благодатно, но и високо отговорно служение в Църквата Христова.
Вярваме, че изложението на архиеп. Йоан ще бъде от полза не само за онези, на които предстои да тръгнат по пътя на благодатното пастирско служение, но и на тези, които вече са били удостоени с него. На всички тях пожелаваме приятно четене.
Философия на православното пастирство
1. Пастирството
3. Основи на пастирската социология
Скритият човек на сърцето (1 Петр. 3:4): култивирането на сърцето в православната християнска антропология от архим. Захариас (Захару)
Архим. Захариас (Захару) е един от най-близките ученици и последователи на приснопаметния старец Софроний (Сахаров) – основател на манастира „Св. Йоан Предтеча” в Есекс, Англия. В съвременното богословие старецът Софроний остави ярка следа. Неговото богословие е богословие на опита и живата молитва, на неподправената аскеза и преживяната среща с Христос в Неговата нетварна светлина. Неслучайно друг голям съвременен богослов – Навпактският митрополит Йеротей (Влахос) – с основание го нарича „св. Симеон Нови Богослов на нашето време”.
Настоящата книга се състои от серия беседи, които отец Захариас изнася във Вичита, Канзас, САЩ, по време на посещението си там през 2007 г. Лекциите са свързани с темата за мястото на сърцето в духовния живот на християните, със специален акцент върху исихастката традиция в Православната църква и върху двама от най-изтъкнатите ѝ съвременни представители: Св. Силуан Атонски (1866-1938) и неговия ученик архим. Софроний Сахаров (1896-1993). Първоначално беседите са записани като звукови файлове и излизат под формата на серия CD. Впоследствие от тези звукови файлове е свален текстът на беседите и те излизат като книга, която има изключителен успех и търпи няколко издания. Всяка от тези лекции е придружена от въпроси, задавани от присъстващите на о. Захариас и съответно от неговите отговори. Книгата е изключително полезна както за онези, които са посветили себе си изцяло на Бога в монашеството, така и за миряните, търсещи верен ориентир към Бога и своето спасение в днешното объркано време. Книгите на архим. Софроний и на неговия близък ученик отец Захариас са чист извор, от който тече неподправеният светоотечески опит и Предание на Църквата. В тях като в огледало всеки може да се огледа и да види както собственото си духовно състояние и ниво, така състоянието на онези, на които е поверил себе си да го наставляват по пътя на спасението. Книгите на стареца Софроний, на архим. Захариас и на другите големи подвижници на нашето време трябва да бъдат внимателно четени, защото чрез тях ще открием много от собствените си заблуди по пътя към Христос, както и заблудите на мнозина неукрепнали духовни водачи, които насилват свободата и съвестта на вярващите, смятайки собствената си незрялост и пустота за особена премъдрост.
Глава първа: Тайната на човешкото сърце
Глава втора: Събуждането на сърцето чрез помненето на смъртта
Глава трета: Пробуждането на сърцето чрез страха Божии чувството за срам в тайнството Изповед
Глава четвърта: Култивирането на сърцето чрез бдителност и молитва
Глава пета, част първа: Изцерение на сърцето чрез благодатта на покаянието
Глава пета, част втора: За покаянието и борбата със страстите
Глава пета, част трета: Преобразяване на сърцето чрез разпятието на ума
Глава шеста: Влез в дълбокото сърце и ще намериш покой
Глава седма: За дара на говоренето на езици (глосолалия)
Кратка православна светоотеческа догматика от прот. Йоан Романидис
За първи път на български език Кратка православна светоотеческа догматика от о. Йоан Сава Романидис, под редакцията на прот. Джордж Д. Драгас, се появи в края на 2007 г., отпечатана от издателството на Руенския манастир. Тази книга беше първи опит за по-цялостно представяне на богословското творчество на един от най-важните и най-дискутирани православни богослови на отминалото столетие и с нея тогава се положи началото на нова библиотека „Съвременно православно богословие“, в която по-късно се появиха и още две издания: Сигурност в невидимото. Пръвооснови на християнското учение от архим. Пласид (Дезей) и Византийската църква от прот. Йоан Майендорф. За съжаление фактори от различен характер временно прекратиха тази инициатива, но идеята за нея продължи да се реализира под други форми и по други начини през годините. Един от тях беше и публикуването на втора книга на о. Йоан Романидис на български език – Прародителският грях – тук, на страниците на Живо Предание.
Същевременно през изминалото първо десетилетие от отпечатването си тиражът на Кратка православна светоотеческа догматика беше почти изчерпан, което на свой ред породи идеята нейният текст да се публикува и в Интернет, така че да бъде свободно достъпен за всички желаещи да познават съдържанието на това кратко, но много важно учебно пособие, което освен всичко останало може да служи и като естествено въведение към цялостната богословска система на своя автор. Както и досега в Живо Предание, Кратка православна светоотеческа догматика също ще се публикува на части, със съвсем незначителни корекции спрямо печатния вариант, имащи за цел единствено да прецизират изказа и да отстранят някои ненужни изяснения.
Кратка православна светоотеческа догматика:
Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.