Къде отиват децата след аборт?

- Отче Порфирий, – попитал отецът, - истина ли е, че некръстените деца отиват в ада и стоят на митарствата, измъчвайки се вечно?

Отецът ми описа реакцията на стареца в онзи момент. Лицето му потъмняло и погледът му се изпълнил с болка, но и с гняв:

- Млъкни! – извика ми той с възмущение. – Когато говориш за душите на хората, да мислиш внимателно и със състрадание за тях и да не си хвърляш думите на вятъра!

Проблемът за спасението на неродените деца вълнуваше и един подвижник на Света Гора. С много болка той се молеше на Бога за тези деца, които от мрак преминават към мрака на смъртта, още преди да са се родили. Лека-полека той се изпълни с такова състрадание към тях, че започна да ги чувства като свои деца. Възможността всички те да бъдат осъдени, защото нямат предпоставките за живот в рая, тъй като не били кръстени, съкрушила сърцето му и го изпълнила с отчаяние. В един такъв момент на отчаяние и безнадеждност, Бог решил да го утеши, като му дал видение: озовал се на Страшния съд пред Христос. Безкрайно множество души чакали своя ред. Съдът започнал и лека-полека пространството се опразнило. Останали само от едната страна един малки деца, чиито лица и очи обаче били пълни с разбиране. Това били децата от абортите. Христос се обърнал и ги погледнал замислен:

- А какво да правя сега с вас? – попитал Той.

А те Му отговорили в един глас:

- Онеправдаха ни земята и без жалостно ни отнеха живота. Не ни онеправдавай и Ти, Господи, но ни дарувай живота в Царството Си.

Тогава се явила св. Богородица и коленичила пред Христос:

- Подари ми тези деца, Сине Мой, които толкова жестоко бяха онеправдани на земята.

Христос протегнал ръка и отговорил:

- Вземи ги със себе си в рая.

Знам, че много жени не биха взели решението за аборт, ако не съществуваше този обществен и най-вече семеен натиск върху тях. Госпожа Кики десетилетия участваше в „Гръцка светлина”, едно от разклоненията на „Зои”, където се оформя днешният гръко-християски етос на гъркините. Когато обаче неомъжената й дъщеря забременя, госпожа Кики въобще не се замисли. Веднага отиде с дъщеря си на лекар и уреди аборта. Това се повтори още веднъж, защото момичето пак забременя. Госпожа Кики със същото хладнокървие и безстрастност разрешила проблема.

Причината е ясна: Какво ще кажат хората? И преди всичко, как ще го приеме семейството на жертвата?

Каквото и да говорим, човек очаква от едно християнско семейство да прояви готовност към саможертва и героизъм, защото иначе това изпитание разкрива лицемерието на целия ни християнски живот. За нас проблемът зависи от това, дали жертвата има християнска съвест и дали семейството й вярва наистина в Бога или не. Ако има искрена християнска съвест, тогава се намира решение. Първо, съществуват различни организации за самотни майки, където или може да остави детето си, или ще й помогнат да започне заедно с него живота си. Второ, може и трябва да се намери в семейството някоя баба или друг негов член, който в името на християнската си съвест, да каже на жертвата: „Край, донеси го тук и ще го отгледам аз”.

Няма спор, че живеем в безбожно общество. В това безбожно общество абортът вече се представя като противозачатъчно. Колко пъти чуваш зрели жени с лекота да казват: „А, не мога да се обвържа! Ще махна детето! Първо на първо, мъжът ми не го иска”. Само безбожни и безсъвестни хора могат толкова да подценят този проблем и даже напълно да го елиминират от съвестта си. Това е, за което говори Достовевски: Когато няма Бог, всичко е позволено. Впечатлиха ме думите на една жена, която отишла при приятелките си, които току що били извършили аборт.

- И баща ми след операцията беше упоен и много бавно дойде на себе си. Но ми се е случвало и други хора да посетя, които са били под упойка. Идват на себе си постепенно, отварят очите си и лека полека възстановяват предишния си ритъм. Приятелките ми обаче имаха съвсем друго изражение. Бяха упоени след аборта, но ръцете им бяха стиснати в юмрук, очите също, устата в спазъм и изглеждаха безкрайно отчаяни и ужасени. Напомниха ми същество, което сякаш току що е изкочило от бездънния мрак на ада. Ако Църквата иска да реши този проблем, отче, нека снима няколко жени, така както изглеждат под упойка след аборта си... Всички жени ще почувстват такова отвръщение и погнуса, че много ще мислят преди да вземат решение за аборт. Просто невероятно ужасяващо е. Сякаш гледаш ада.

Една наша близка отишла в болницата „Митера” (Майка) при дерматолог. В чакалнята било пълно с млади момичета. Там наблизо бил кабинетът на един университетски преподавател, който се бе специализирал в абортите на албанките. Той поемаше почти всички албанки, които искаха да абортират. Щом нашата позната седнала, едно момиче скочило от мястото си и се хвърлило в ръцете й:

- На 16 години съм и не мога да го задържа! Не искам да го махна, но не мога да го задържа! Отчаяна съм!

Жената се почувствала неловко и не знаела какво да каже на момичето, само погалила главата й. В този момент вратата се отвориха и излязъл преподавателят. Огледал се и погледът му спрял върху 16-годишната:

- Донесе ли парите? – попита той.
- Да.
- Добре, влизай тогава. Ама как изглеждаш! Не плачи много, защото упойката може и да не хване добре.

Преподавателят имаше и помощник, така че за 35 минути приел 7 момичета. Тоест на седем минути влизало момиче. И всичко това в болница, създадена, за да ставата жените майки. Аз бих преложил вместо „Митера” да я прекръстят на „Медея”.

Като си помислиш, че такива отделения имат всички болници, лесно можеш да си обясниш защо толкова народ днес е психичноболен и депресиран. Само този грях е достатъчен, за да бъде осъдена една цяла страна.

Хайде сега да обясним, как се вписват в тази картина 3 милиона и повече подписа на истинските Православни християни, които нашият доверчив архиепископ събра срещу правото на аборт. Само наивност ли е обаче това, което направи? Не. Беше използване на дълбокото лицемерие на църковните ни среди, на които той е водач даже в лицемерието. Повечето от тези, които се подписваха, бяха правили аборт или бяха участвали в този акт, изпращайки жена си, или приятелката си в болницата.

Кой мъж, който изневери на жена си ще поеме отговорност в случай, че любовницата му забременее? Да не говорим пък ако е албанка. Вие какво мислите? Че има някаква вероятност да разкрие пред семейството си този факт и да се опита да намери честно решение? Не, разбира се! Ще изпрати гъркинята или албанката в болницата за аборт, той ще отиде да се разпише като добър християнин при Христодул. Колко възмущение ражда обаче това лицемерие!

И като си помислим само, че тези задължения са още от Стария завет, „не убивай”, а не от Христовото учение, което учи на смирение, саможертва и героизъм. Лицемерен гръцки народ! Тичай да правиш подписки и да потвърждаваш християнската си съвест, пък току виж си успял да убедиш самия себе си, че имаш нещо общо с Бога!

Колкото подходящо, толкова и умно бе решението, което старецът Паисий предложи на една двойка, дошла да го посети в манастира в Суроти. Те му обявили, че искат да направят аборт, защото още не са готови за дете и трябва първо да уредят въпроса с къщата си. По този начин те се опитвали да откраднат разрешението му или както днес му казваме, благословията му.

- Потърпете малко, - казал старецът. – не трябва да го убивате сега. Оставете го първо да се роди и след това имате разрешението ми да го хванете – майката от врата, а бащата от краката и да го въртите, както изтисквате дрехи, докато свърши. Така ще се освободите от него и ще продължите свободни живота си.

Мъжът, но особено жената, били ококорили очи, онемели от почуда.

-  Не можем да правим такива неща!
-  Защо? – попитал старецът, изпълнен с недоумение.
-  Защото, - казала жената, - като се роди, вече ще го обичаме и няма да искаме да го загубим!
- А, - каза старецът Паисий със същата наивност – сега разбирам колко голям е проблемът ви. Значи да го унищожим докато е на някакво разстояние. Вижте сега, аз съвест с такава логика не мога да приема. Ако искате, чуйте ме. Задръжте детето си и то ще ви донесе толкова радост, че ще забравите всички финансови проблеми, които имате.

Младежите се трогнали и го послушали.

- Знаеш ли какъв е големият проблем сега на този човек? – ми каза старецът. – Детето му порасна, стана на 6-7 години, и идва с баща си в килията ми. Баща му винаги заговаря, че чувства угризения като гледа детето си, което толкова сериозно мислеха да махнат. Всеки път, когато тази мисъл мине през главата му, сърцето му се наранява. И знаеш ли, всички, които са мислили да правят аборт и в крайна сметка са решили да задържат детето, реагират точно по същия начин.

Когато бях малък, чух по мегафона на кметството в Пела, че ще идва изповедник от Едеса. Който има нужда, да отиде на изповед. Вкъщи се бяха събрали пет-шест жени. Доколкото разбрах от разговора им, всички бяха правили аборт. Гледаш една жена с пет деца и 7-8 аборта... Решиха да изпратят една от тях да проучи изповедника. Като се върна, всички се събраха при нея с голямо нетърпение.

- Какво ти каза?
- О,о! Добре, че не отидохте. Каза ми да правя 300 поклона на ден в продължение на три месеца и да не се причастявам една година.
- Лелее, ужас! – отговориха другите. – Добре, че не отидохме!
- Ами аз сега какво да правя? Не мога да правя по 300 поклона на ден.

Без съмнение отецът бе прекалил. Или той самият не бе правил поклони и не знаеше, какво означава 300 поклона на ден, или ставаше дума за фанатизиран монах, чиято духовна деградация обикновено завършва с проява на строгост и липса на състрадание.

Съвсем различно е поведението на истинските духовници и нормални клирици. Старецът Емилиян изповядвал в Трикала, докато бил игумен на Метеора. Дошла при него жена, която със сълзи изповядала, че е направила аборт. Той отбелязъл:

- Ще го понеса и ще ти простя всичките грехове. Но не прави никога повече такова нещо. Ако го направиш, не искам да появяваш пред мен. Ходи, където искаш.

Дал й епитимия и въпросът бил „решен”. След шест месеца тя отново се появила. Спряла се за малко на входа на храма и погледнала стареца с поглед, който казвал всичко. Внезапно се затичала към него и паднала на колене. Сложила глава в краката му и избухнала в плач. Той разбрал веднага какво се е случило. По едно време жената спряла горчивия си плач и го погледнала в очите:

- Боли ме.

Тя казала на мъжа си, какво й бил казал изповедникът след първия аборт, но той не отдавал никакво значение на това, нито мислел, че има смисъл да вземат предпазни мерки. Жената като го гледала такъв, го предупредила:

- Да знаеш, че ако забременея, ще задържа детето. Няма начин да направя отново аборт.

В крайна сметка забременяла отново. Съпругът й поискал да направи аборт, без да му мигне окото.

- Имам две деца, не мога да храня трето.
- А пък аз не мога да направя пак това, което направих. Боли ме сърцето при самата мисъл само. Нека го задържим и ти обещавам, че ще работя допълнително, за да го гледаме.

В отговор той я пребил. И го правел непрекъснато, защото си мислил, че така ще пометне. Жената се обадила на брат си в едно друго село в Калампака и го помолила за помощ. А той я посъветвал:

- Ти какво сега, белата ли си търсиш? Направи каквото казва мъжът ти и всичко ще се оправи! В крайна сметка, той е прав. Имаш две деца, стигат ти. Направо си го търсиш.

- Кажи сега, - завърши старецът Емилиян – как ще я накажеш тази жена. И разбира се, виновен е мъжът й, но той никога няма да дойде на изповед, защото не се интересува от Бога. Честно ти казвам, плаша се от мъжкото жестокосърдечие. Ужасява ме само като се сблъскам с него, сякаш съм срещнал демон, който носи със себе си нещо от Ада...

Откъс от книгата "Жената през погледа и мисълта на православния монах", част II

Тема: Абортът - улица без изход