Ако погледнем от гледната точка на догматите, Църквата оставя малка възможност за спасението на абортираните деца, както и по принцип на некръстените. Но без да се отрича църковното учение, съществуват и личните намеси на светците или изпълнените с болка викове на вярващите хора, които трогват Христос и Го убеждават да действа независимо от всички рамки, които хората са поставили в живота си.
Догматичното учение на Църквата e, че когато човек умре, той отива или на небето, или в ада, където очаква Второто пришествие и окончателното възстановяване на всичко. Ако ще има някакви премествания от ада в рая, заради молитвите и милосърдието на близките на починалите, или заради намесата на светците, то това ще стане по време на Второто пришествие.На Света Гора обаче знам за много случаи, когато монасите са премествали с молитвите си било стареца си, било някой свой брат от ада в рая. Тук е мястото да кажем за отговора на стареца Порфирий на въпроса на един отец от Свакиес:
- Отче Порфирий, – попитал отецът, - истина ли е, че некръстените деца отиват в ада и стоят на митарствата, измъчвайки се вечно?
Проблемът за спасението на неродените деца вълнуваше и един подвижник на Света Гора. С много болка той се молеше на Бога за тези деца, които от мрак преминават към мрака на смъртта, още преди да са се родили. Лека-полека той се изпълни с такова състрадание към тях, че започна да ги чувства като свои деца. Възможността всички те да бъдат осъдени, защото нямат предпоставките за живот в рая, тъй като не били кръстени, съкрушила сърцето му и го изпълнила с отчаяние. В един такъв момент на отчаяние и безнадеждност, Бог решил да го утеши, като му дал видение: озовал се на Страшния съд пред Христос. Безкрайно множество души чакали своя ред. Съдът започнал и лека-полека пространството се опразнило. Останали само от едната страна един малки деца, чиито лица и очи обаче били пълни с разбиране. Това били децата от абортите. Христос се обърнал и ги погледнал замислен:
- А какво да правя сега с вас? – попитал Той.
А те Му отговорили в един глас:
- Онеправдаха ни земята и без жалостно ни отнеха живота. Не ни онеправдавай и Ти, Господи, но ни дарувай живота в Царството Си.
Тогава се явила св. Богородица и коленичила пред Христос:
- Да.
- Добре, влизай тогава. Ама как изглеждаш! Не плачи много, защото упойката може и да не хване добре.
Преподавателят имаше и помощник, така че за 35 минути приел 7 момичета. Тоест на седем минути влизало момиче. И всичко това в болница, създадена, за да ставата жените майки. Аз бих преложил вместо „Митера” да я прекръстят на „Медея”.
Като си помислиш, че такива отделения имат всички болници, лесно можеш да си обясниш защо толкова народ днес е психичноболен и депресиран. Само този грях е достатъчен, за да бъде осъдена една цяла страна.
Хайде сега да обясним, как се вписват в тази картина 3 милиона и повече подписа на истинските Православни християни, които нашият доверчив архиепископ събра срещу правото на аборт. Само наивност ли е обаче това, което направи? Не. Беше използване на дълбокото лицемерие на църковните ни среди, на които той е водач даже в лицемерието. Повечето от тези, които се подписваха, бяха правили аборт или бяха участвали в този акт, изпращайки жена си, или приятелката си в болницата.
Кой мъж, който изневери на жена си ще поеме отговорност в случай, че любовницата му забременее? Да не говорим пък ако е албанка. Вие какво мислите? Че има някаква вероятност да разкрие пред семейството си този факт и да се опита да намери честно решение? Не, разбира се! Ще изпрати гъркинята или албанката в болницата за аборт, той ще отиде да се разпише като добър християнин при Христодул. Колко възмущение ражда обаче това лицемерие!
- Защо? – попитал старецът, изпълнен с недоумение.
- Защото, - казала жената, - като се роди, вече ще го обичаме и няма да искаме да го загубим!
- А, - каза старецът Паисий със същата наивност – сега разбирам колко голям е проблемът ви. Значи да го унищожим докато е на някакво разстояние. Вижте сега, аз съвест с такава логика не мога да приема. Ако искате, чуйте ме. Задръжте детето си и то ще ви донесе толкова радост, че ще забравите всички финансови проблеми, които имате.
Младежите се трогнали и го послушали.
- Знаеш ли какъв е големият проблем сега на този човек? – ми каза старецът. – Детето му порасна, стана на 6-7 години, и идва с баща си в килията ми. Баща му винаги заговаря, че чувства угризения като гледа детето си, което толкова сериозно мислеха да махнат. Всеки път, когато тази мисъл мине през главата му, сърцето му се наранява. И знаеш ли, всички, които са мислили да правят аборт и в крайна сметка са решили да задържат детето, реагират точно по същия начин.
Когато бях малък, чух по мегафона на кметството в Пела, че ще идва изповедник от Едеса. Който има нужда, да отиде на изповед. Вкъщи се бяха събрали пет-шест жени. Доколкото разбрах от разговора им, всички бяха правили аборт. Гледаш една жена с пет деца и 7-8 аборта... Решиха да изпратят една от тях да проучи изповедника. Като се върна, всички се събраха при нея с голямо нетърпение.
- О,о! Добре, че не отидохте. Каза ми да правя 300 поклона на ден в продължение на три месеца и да не се причастявам една година.
- Лелее, ужас! – отговориха другите. – Добре, че не отидохме!
- Ами аз сега какво да правя? Не мога да правя по 300 поклона на ден.
Без съмнение отецът бе прекалил. Или той самият не бе правил поклони и не знаеше, какво означава 300 поклона на ден, или ставаше дума за фанатизиран монах, чиято духовна деградация обикновено завършва с проява на строгост и липса на състрадание.
Съвсем различно е поведението на истинските духовници и нормални клирици. Старецът Емилиян изповядвал в Трикала, докато бил игумен на Метеора. Дошла при него жена, която със сълзи изповядала, че е направила аборт. Той отбелязъл:
В крайна сметка забременяла отново. Съпругът й поискал да направи аборт, без да му мигне окото.
- А пък аз не мога да направя пак това, което направих. Боли ме сърцето при самата мисъл само. Нека го задържим и ти обещавам, че ще работя допълнително, за да го гледаме.
В отговор той я пребил. И го правел непрекъснато, защото си мислил, че така ще пометне. Жената се обадила на брат си в едно друго село в Калампака и го помолила за помощ. А той я посъветвал:
Откъс от книгата "Жената през погледа и мисълта на православния монах", част II
Тема: Абортът - улица без изход

епископ Тихон се оказа дъновист
"от първи дъх"
Mонах Михаил Хаджиантониу:
> Откраднато покаяние
> Къде отиват децата след аборт?
Йорданка Дърмонска:
Убий го, няма кой да реве за него
Фредерика Матюз-Грийн:
> Абортът като избор

> Случаят Джийн
Митрополит Антоний Сурожки:
От момента на зачатието зародишът вече е човек
свещ. Петър Цанков:
Абортът е узаконено убийство
свещ. Йордан и презвитера Йорданка Василеви:
Радостта да станеш родител (слайд филм)